Спира ме днес някакъв на улицата и ми казва:

- Така и така, правя анкета, кажете ни знаете ли, че остров в Адриатическо море струва 30 000 долара и смятате ли да си купите един?

- Брей - отговорих му, - че то апартамент в София е по-скъп, ще взема да изтегля кредит и ще си купя един остров!

- За какво ще използвате острова? - продължи с въпросите анкетьорът.

- Ами ще ми е нещо като виличка, като ме стегне шапката, отивам там да релаксирам на спокойствие.

- Само това ли?

Позамислих се.

- Е, ще бучна десетина корена домати, ще направя нещо там цветна леха, плодни дръвчета, знаете как е.

- Много добре, а друго? - подпитва ме онзи.

- Какво друго?!

- Ами например бензиностанция.

- Абе каква бензиностанция, кой прави бензиностанция на виличката си?!

Любопиткото малко се засегна.

- Недейте така - каза ми, - нали от банката няма да ви дадат кредит без икономическа ефективност на вложението.

- Ясно, извинявайте. Бензиностанция, разбира се, ще има на острова, тя ще ми е първата грижа, щом получа нотариалния акт за собственост.

- Много добре, а кой ще зарежда на нея?

Този започна да ми играе по нервите.

- Как кой - казах му, - който иска, пътници разни!

- Какви пътници, като на острова няма път? - засече ме той.

- Добре, ще направя път, един път от единия край на острова до другия ще направя и на кръст ще тегля една магистрала пак открай докрай, а бензиностанцията ще е по средата и ще точи нонстоп бензин, нафта, газ, грес и бързи закуски!

Той си отбеляза нещо в анкетната карта и пак ме попита:

- А за индустрия мислили ли сте?

- Каква индустрия, бе?!

- Може лека, но по-добре да е тежка, вдига кредитния ви рейтинг.

- Добре - кандисах, - ще има индустрия, правя стоманолеярна на острова, съответно рудник за желязна руда в единия край и мина за въглища на другия. И за да не се зарина в стомана, правя летище и жп гара, а ако остане място, ще направя и автогара до свинарника!

- Какъв свинарник? - заинтригува се анкетьорът.

- Как какъв - викнах му - може ли остров без свинарник!

Онзи обобщи набързо резултатите от анкетата и впери в мен студен поглед:

- Господине, вие сте чудовище!

- Откъде накъде бе, грозник! - не му останах длъжен.

- Това показа анкетата! Девствен остров насред лазурното море, а вие го превръщате в лунен пейзаж и индустриален апокалипсис! Не ви е срам!

И онзи си тръгна възмутен.