Замисли се един ден беднякът Петров над вечното си безпаричие и полека-лека стигна до единствения правилен извод - че и той като държавата е лош стопанин и затова ще е най-добре да преотстъпи собствеността си на стратегически инвеститори.

Казана дума, хвърлен камък. Изложи Петров имуществото си на улицата за тотална разпродажба. И не само го изложи, ами и той като Агенцията по приватизация разтръби навсякъде: "Купувайте, братя инвеститори, щото мевефето казва, че ако не продам незабавно всичките тия боклуци, съм направо жив умрял!"

Нямаше съмнение, че тази маркетингова тактика го поставяше в безкрайно изгодно положение при преговорите със стратегическите инвеститори.

И те наистина не закъсняха. Най-напред няколко стратегически циганета му платиха 12 лева да му нарежат москвича за старо желязо, после в заложната къща му оферираха цяла двайсетачка за хладилника и готварската печка, а накрая и вехтошарят Гамен Влахов купи останалото за цели 200 лева (без ДДС).

И като се видя с такива големи приватизационни постъпления, бившият бедняк така разпаса колана с дружките си Кирил и Методий, че в следващите дни любимото им капанче "Емпайър стейт билдинг" отбеляза небивал дори за времената на Жан Виденов оборот.

И всичко бе толкова весело, че опияненият от успеха на деловите си начинания Петров реши да си осигури още по-големи приходи. Обмисли нещата изтънко на полутрезва глава и си ипотекира апартамента в софийския филиал на една почтена чужбинска банка, чийто бизнесморал се ръководеше единствено от Десетте Божи заповеди. И хич не сбърка - този път сумата вече бе така внушителна, че поливането на сделката щеше да продължи с месеци.

А това така го напомпа със самочувствие, че подражвайки вече не просто на държавата, а на самия Стефан Софиянски, Петров също реши да увековечи приватизационните си удари за идните поколения. И ето че и той като столичния кмет монтира в метрото мраморна плоча, с която се биеше в гърдите пред децата и внуците си какви огромни заеми ще да връщат на чуждата банка.

След което се наду като пуяк и подхвърли на дружките си Киро и Мето:

- Така де, че аз да не съм по-лош от Софиянски, я!

А Киро и Мето му отговориха:

-. Не, приятелю Петров, ти не само не си по-лош от Софиянски, ами си и много по-добър от него. Това, дето го профукахме за пиячка, ти си го изкарал сам-самичък, а не милионите софиянци от Освобождението насам. А и заемите, които взе от задграничните банкери, ще ги връщат само твоите деца, а не всички столичани за цели поколения напред.