:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,499,364
Активни 104
Страници 6,085
За един ден 1,302,066
Политекзотика

Бивш борец се жертва да командва Того 40 години

Спечелилият пети президентски мандат Гнасингбе Еядема работи неуморно за благото на родината, спи само по 4 ч. и не сваля черните си очила
Снимки: Ройтерс
"Той отново се жертва в името на родината!" Това дочу Ройтерс от ревностен фен на Гнасингбе Еядема, когато миналия месец най-дълго управлявалият лидер в Африка - 67-годишният президент на Того, спечели пети пореден мандат като държавен глава с впечатляващите близо 60% от гласовете. Опозицията беше размазана с мизерните 30% за нейния кандидат Еманюел Боб Акитани. Е, преди това избирателната комисия се беше потрудила въобще да не допусне до вота, уж заради нередовни документи, реалния съпреник на Еядема - завърналия се от емиграция Жилкрист Олимпио, син на някогашния президент Силванус Олимпио, убит при преврат с участието на самия Еядема точно преди 40 години.

-------------------------------

Еядема, който е бивш шампион по борба и почти никога не сваля черните си очила, командва бившата френска колония от 1963 г., когато участва във военен бунт срещу тогавашния държавен глава Силванус Олимпио. Спретват го 700 тонгоанци, избягали от мизерията у дома чрез служба във френската колониална войска и натрупали опит в Индокитай, Алжир и Дахомей. Еядема е един от тях. Когато службата им за французите изтича, те се връщат в Того, но там Олимпио силно ги разочарова - отказва да ги вземе в тонгоанската армия. Отмъщават му, като щурмуват президентската вила и го убиват.

"Сърце и душа" на бунта е Еядема, който запазва за себе си силовия пост на шеф на Генералния щаб и цели 3 години търпи кукления президент Николас Грунитски. В крайна сметка решава, че все пак е по-правилно лично да поеме командването на Того и през 1967 г. става държавен глава. И така до днес.



"Да си на власт дълго време не е лошо нещо,



особено когато народът ти вярва. Когато властта минава в други ръце, това не е успех", откровеничи Еядема в неотдавнашно интервю пред сп. "Жьон Африк".

Заради твърдите му хватки към опозицията и страстта към едноличната власт тонгоанският лидер е любима мишена за критики на правозащитни организации. От 10 години на режима му са наложени и санкции от ЕС. Това обаче не му пречи да се изживява като "помирител" в съседни африкански конфликти - като например сблъсъците в Кот д'Ивоар - и да се гордее с "международния авторитет" от участието си във всички африкански форуми.

Личният му сайт в Интернет е озаглавен многозначително - "Еядема: Легендата на Того и на Африка". Според сайта от саможертвен труд на благото на родината и на всеафриканския просперитет на тонгоанския президент му се събирали едва по 4 часа сън на денонощие.

Трябва да се признае, че усилният режим е дал резултати - на фона на неспирните междуплеменни вражди в съседните страни Того се радва на



мирното съвместно съществуване на 45 етнически групи.



Някои отдават това на "бащината" твърда ръка на Еядема, която възпитава в ред и дисциплина с периодични показни усмирявания на политическите опоненти - както стана и непосредствено след изборите миналия месец.

Други пък свързват кроткото всекидневие на тонгоанците с липсата на хъс за религиозни надмощия. Причината е проста - 60 процента от 5-милионното население на републиката се водят "анимисти" или привърженици на многобройните местни култове. Представителите на обикновено враждуващите из други части на Африка световни религии са в малцинство. Християните - предимно покръстени от някогашните френски колонизатори католици, са 20 на сто. Мюсюлманите са 7 процента.



Широко разпространен сред тонгоанците е култът вуду.



Неговата родина е тъкмо Того и по-конкретно Тоговил - малко градче на северния бряг на езерото Того. Оттук атрактивните заклинания навремето тръгнали с откарваните към Новия свят роби и така завладели Антилите. Днес Тоговил е главен център за практикуване на вуду и примамва немалко чужди туристи с вкус към екзотиката. Там на тях им се преподнася и общуване с колоритния местен вожд Малапа Четвърти, който ги кани в своя "дворец", показва им трона и позлатения си "Мерцедес", а накрая напомня, че му се полага и награда за гостоприемството.

Ако не искат да пълнят лапите на Малапа, почитателите на вуду от чужбина могат да си начешат крастата и на уникалния Пазар на идолите в столицата Ломе. Там се продават всевъзможни атрибути от арсенала на вуду - отвари, изсушени животински органи, специални игли за пробождане на парцалените двойници на обектите на магията и т.н.

Преди години чужди туристи спохождали Того и заради красивите плажове край Ломе. Сега вече не го правят - плажовете са запуснати и никой не се грижи за чистотата им. Нещо повече - местните хора



често използват дюните вместо тоалетна.



Най-процъфтяващият район на Того е край град Кара в северозападната част на страната - и просперитетът му, разбира се, е резултат от особеното внимание на президента Еядема. А то се дължи на един драматичен епизод в биографията на държавния глава - именно тук, край селцето Саракава, разбунтували се срещу Еядема военни свалят самолета му през 1974 г. Но става чудо - самолетът пада, а Еядема оцелява! И бунтовниците, естествено, са разгромени. Местността, която опазила височайшия живот, е възнаградена с издигнатата статуя на президента. На нея пише:



"Те почти ме убиха тук."



В края на 90-те години други президентски врагове, нахъсвани от споменатия вече Жилкрист Олимпио, се надигат срещу президента. Тогава Того е разтърсено от доста внушителни демонстрации с искания за оттеглянето му и за демократизация. Протестиращите са усмирени с изпробваната от дълги години възпитателна рецепта - бой и куршуми. Но реакцията на външния свят е доста остра и през 1999 г. Еядема обещава да се оттегли от властта след изтичане на поредния му мандат. Малко преди крайния срок обаче конституцията е променена така, че президентът да има право отново да се кандидатира. И той отново побеждава. Както твърдят феновете му - народът го иска.

Сигурно е така - щом засега ни обръчът на международните санкции, ни откритите симпатии на Запада към опонента Жилкрист Олимпио, ни вуду магиите имат силата да катурнат Еядема - "Големия мъж на Африка" (пак цитат от сайта му...).
 
На африканските форуми Еядема често сяда до либийския лидер Муамар Кадафи.
 
На семейните снимки на традиционните срещи между Франция и бившите й колонии Еядема (вдясно) винаги се опитва да привлече вниманието на Жак Ширак и на съответния домакин - в случая президента на Камерун Пол Бия (в средата).
683
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД