Българската народна банка е създадена на 17. I. 1879 с указ на княз Дондуков-Корсаков, който предвижда ограничени финансови операции и поставянето й под контрол от правителството. Според устава банката била създадена да подпомага възраждането и правилното развитие на местната търговия, да оправя търговските отношения и народния кредит в Княжеството. Тогава на банката дали правата "да приема пари на депозит без срок и на определен срок, да приема суми на текуща сметка, да дава назаем пари под здрав залог, като лихвени фондове и скъпоценни метали, да купува и продава за своя сметка и по поръчка скъпоценни метали леени и в пари, трати и полици вътрешни и чуждестранни, да приема за пазене, за определена плата, всякакъв вид акции и ценности". Банката започва работа на 23 май същата година. Уставният й капитал е 2 000 000 лева.

През ноември 1879 г. става и първият скандал - двама руснаци - Гинзбург и Поляков - искат БНБ от кредитна да стане акционерна и предлагат да я създадат със своя капитал от 25 млн. лв. Министрите начело с Петко Каравелов и Григор Начович отказват. Има защо - руснаците се оказват мошеници и Поляков е осъден през 1884 г. за финансови злоупотреби при постройката на руските железници. Създадена като народна банка, с течение на годините БНБ изпада дотам, че през 1922 г. да дължи на държавата 3 милиарда и 586 милиона. А до 1911 г. левът е равен на френския и швейцарски франк. Още през 1913 г е въведена пък първата котировка на долара и той е равен на 5.60 лв. Изключвайки началото на 1997 г., когато беше 3000 лева, най-високата си котировка доларът достига през 1926-32 г. когато се разменя за 139 лева.



- - -

Днешните спорове в Народното събрание кой да е управител на БНБ имат своята историческа традиция. От почти 125-годишното съществуване на БНБ се налага изводът, че няма българско правителство, което да не е използвало парите и влиянието й за политически цели. Законът за БНБ е най-често променяният в страната ни - всяка партия, която дойде на власт, се захваща с него. Управителите на БНБ пък правят завидна политическа кариера - банката е дала трима министър-председатели на България (за зла участ - и тримата съдени).

Когато се обсъжда уставът на княз Дондуков, Марин Дринов одобрява ограничените операции на БНБ. Министърът на финансите Григор Начович пише до княз Дондуков, че член 33, който регулира издаването на бланки, отпускането на пари и подмяна на паричните знаци и монети, може да доведе до злоупотреби. Начович, завършил финанси в Париж, тогава едва ли е предполагал, че ще се забърка в първата от тях. За стабилизирането на новосъздадената БНБ



важна роля играе Евлоги Георгиев,



който живее в Букурещ, но в банковите операции за него няма тайни - чрез тях той е натрупал голяма част от огромното си състояние. На 7 юни 1879 г. Начович го моли в писмо "да запознае банката с банки или търговски къщи в Букурещ, Виена, Триест, Марсилия, Манчестър, Лондон и Цариград" и допълва, че "банката кредит не желае." През 1881-84 г. из обществото започнали да се носят слухове за нередности и произволи, защото в банката се предпочитали лица, радващи се на подкрепата на силните на деня. Финансовият министър Михаил Сарафов назначава комисия, която доказва, че Димитър Греков, Григор Начович и предприемачът Ив. Хаджиенов са вземали необезпечени кредити. На Хаджиенов е отпусната сума 138 000 лева, на Димитър Греков - 106 000 лева, на Начович - 15 000 лева. Последните двама, в качеството си на министри, позволявали игри с лихвения процент при обмяна на златото в сребро и от това се възползвали софийските сарафи около Калъпов.

Ръководството на банката е подменено. Разбира се, за това питат Евлоги Георгиев и той предлага вместо Георги Желязкович своя довереник и съдружник в банковите дела Иван Евстратиев Гешов, открил още през 1865 г. търговско-банкерска къща не къде да е, а в Манчестър. Гешов е управител на БНБ от август 1883 до 1 декември 1886 г., а от август същата година е и министър на финансите, пост, който заема още няколко пъти в различни правителства. Евлоги Георгиев следи действията на своя довереник, пресмята лихвените проценти в чужбина и предлага на БНБ да купува или продава свои акции при изгоден курс. Неговите финансови операции, особено в търговията с акции, стабилизират БНБ и основния й капитал се умножава бързо точно по време на управлението на Ив. Е. Гешов.

Тогава пък главен ревизор на БНБ е Стоян Данев. По-късно и двамата стават министър-председатели на България - Гешов от 1911 до 1913 г., Стоян Данев три пъти в периода 1901-1903 г. и от 1 юни до 4 юли 1913 г. И двамата са съдени като виновници за националната катастрофа от А. Стамболийски.

Сам Иван Е. Гешов предлага на банката да отпусне стипендия от 300 лева на Христо Белчев, който учи финанси в Париж. След завръщането си той става министър на финансите в правителството на Ст. Стамболов.



Христо Белчев ескалира политиката на заеми на БНБ



Гешов е наследен на поста управител от Михаил Тенев, който пък е министър на финансите в две правителства от 19 януари 1899 до 27 ноември 1900 г. Тенев като управител става известен с това, че по настояване на Хр. Белчев подписва ипотечния заем в Лондон за 10 000 000 лева, който залага всички приходи на България. През 1890 г. пак Белчев нарежда на М. Тенев да тегли 5 млн. лв. при 7 на сто годишна лихва за плащания по държавния дълг.

По предложение на управителя на БНБ М. Тенев Народното събрание на 1.II. 1896 г. приема закон с член единствен: "Внасят се в държавното съкровище в БНБ като дар 500 000 лева, които заедно с капитализираната лихва да се предадат в пълно разпореждане на негово царско величество престолонаследника Борис III при встъпването му в съвършеномъжие." Когато Борис, роден през 1894 г., навършва "съвършеномъжие", сумата вече е 1 267 423 лева, но тя не му е предадена, а капитализирана за още 5 години при 5% годишна лихва. Същата 1912 година БНБ му отваря и друг влог в Будапещенската банка в размер на 650 000 крони.

През 1902 г. е теглен заем от Парижката и Нидерландската банка за 106 млн. лв при 5% годишна лихва. Тогава банката преживява първата си сериозна криза. Управител е Стефан Караджов и при него



банкнотите ни престават да се обменят срещу злато.



През 1909 г. са теглени 100 млн. лв от Винербанкферайн. Тази политика ескалира, докато се стигне до заемите с "Дисконто гезелшафт" за 500 млн. лв при 5% годишна лихва.

Задаващото се разорение на БНБ се опитва да предотврати Андрей Ляпчев през 1911 г., когато е министър на финансите. Той предупреждава за кризата и предлага да се измени основният капитал на БНБ на 20 млн. лв., да се създаде банков надзор, да се разграничат операциите на банката от държавното съкровище. По негово предложение се създава и фонд от 5% за съмнителни вземания. Тримесечни заеми се дават до 50 000 лева само срещу, както е записано в проекта за изменение на закона, "двама здрави и солидни поръчители", а кредити над 100 000 лв. се отпускат единствено с решение на управителния съвет. Ляпчев прави и годишните отчети, като обяснява къде да се пласират капиталите, каква краткосрочност и дългосрочност да имат, каква е реалната гаранция и пита колко от чуждите капитали са лихвени и колко - безлихвени. Няма кой да го чуе.



След Първата световна война България е разорена.



Правителството на Стамболийски с нов закон изменя банката на народно кредитно учреждение с основен капитал от 200 млн. лв.

На 1. ХII. 1922 г. за пръв път управител на БНБ става Добри Божилов. Този пост той заема още 5 пъти - през 1923-24, 1931-32, 1934-35, 1935-38 и от юни до август 1944 г. От 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. той е и министър-председател. Осъден е от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. По негово време се строи сегашната сграда на БНБ на площад " Ал. Батенберг".

През 1931 г. влиза и законът за защита на влоговете на гражданите, преработен през 1933 г. за защита на влоговете и в частните банки.

В периода след 9 септември законът за БНБ, разбира се, е променен и той постановява, че "главните задачи на БНБ са да издава банкноти, да пази стабилността на националната монета, да осъществява цялостен девизен контрол, да организира, събира и пази народните спестявания, да кредитира народното стопанство". И още: "Остатъкът от чистата печалба на банката се поставя на разположение на държавата."

Последната промяна на закона за БНБ засега е от 1997 г. при правителството на Иван Костов. Тогава й бе отредена ролята на институция, прилагаща режима на паричен съвет и БНБ спира да кредитира хазната и банките. Най-важните правомощия на Управителния съвет на БНБ са да приема нормативните актове за прилагане Закона за БНБ и Закона за банките, да определя процентите на задължителните минимални резерви и изискванията за изпълнението им, да приема годишния отчет, годишния счетоводен баланс и отчета за дейността на банката.

Дали сега НДСВ няма да прибегне до нов закон за БНБ след избора на управител?



каре

Отличници

Най-дългогодишни управители на БНБ

Христо Чакалов - 7. VIII. 1908 г. до 12.VI 1920 г.. Напуснал заради несъгласие с политиката на правителството на Ал. Стамболийски.

Веселин Никифоров - 8.VII.1974 до 3.I.1984 г.

Васил Коларов - 3.I.1984 до 20. ХII.1989 г.

Атанас Мечкаров - 13.VIII.1949 до 19.III.1955

Кирил Гунев - 14.ХI.1938 до 28.V.1944 г.

Тодор Вълчев - 9.I.1991 г до 24.I.1996 г.



Текстове под снимки:

1. Ръководството на БНБ през 30-те години. На преден план отляво надясно Добри Божилов, Стоян Бочев и Марко Рязков.

2. Сградата, в която се е намирала БНБ от основаването си до 1939 г.

3. Строителството на новата сграда през 1935 г и архитектът Иван Васильов.

4. Христо Чакалов.