По-добре тумба цигани,

по-добре кавалкада от танкове да ти пратя,

да те превземе на абордаж пияната ми пиратска флотилия,

отколкото да седя,

да си пия тютюна в нощта

и за хиляден път да чета

името ти в телефонния указател,

да се питам: абе, приятел,

защо тая бясна жена не прие

агресивната твоя фамилия?

Сега щеше да бъде прекрасна семейна идилия.



Винаги съм си мислил, че си луда за връзване -

мечтата на санитарите в психиатричната клиника.

Ще има обаче дълго да чакат -

пресметнал съм всеки свой ход.

Повече от един живот,

сантиметър по сантиметър, бавен

като презокеански параход

приближавам към теб -

всичко съм изчислил по линийка.

И някоя нощ ще те грабна - както стремглаво гепардът

антилопата грабва в прегръдка яка.

Аз съм жребият твой, аз съм ужасът твой,

аз съм тайна надежда

за душичката твоя в мрака.

Ти просто не знаеш колко си моя,

бързонога и гъвкава, лукава извивка на риба,

мокър сноп от пороя,

хлъзгав кичур - непокорно избягал от фибата,

очи на змия, на икона, на хищник вторачен, на пеленаче,

ти просто не знаеш, че за тебе душата ми в нощите плаче.

Помни вихрите във очите ми,

горящите бурени,

парцаливите облаци, под които ти обещах

да преминем пустините.

Обещах да ти хвърля като тихо килимче душата си,

за да минеш по нея през бурите,

развъртели в косите ти облаци пясък и прах,

помни тежкия вик, с който тежкия въздух

между мене и тебе сека,

аз съм гущерът, който се провира в съня ти така,

както сипеят слиза в корито на мъртва река.

Аз съм бързият дъжд, който милва лицето ти с хладна ръка -

сякаш твой изненадващ приятел.



Помни този миг.

И чети,

чети, моля те, телефонния указател.