|
"Оейзис" могат да пишат такива песни. И "Маник Стрийт Прийчърс" могат. Дейвид Грей и покойните "Върв" също са адски добри в тая работа. Най-добрите обаче напоследък като че ли са "Колдплей".
В края на 90-те "Рейдиохед" също бяха от най-добрите, но в последните им три албума цари такава вселенска депресия и деградация на светлите чувства, че понякога се чудя как Том Йорк още не си е теглил бръснача на вените, докато лежи сутрин във ваната и измисля тъжни еднообразни песни.
Което не пречи концертите му да се разпродават за секунди по Интернет, критиката да го възхвалява като римски император и да е хедлайнър на "Гластънбъри".
Впрочем, миналата година хедлайнъри на "Гластънбъри" бяха "Стереофоникс". На върха на британската класация за албуми преди 2 седмици бяха пак "Стереофоникс". Уелското трио окупира челната позиция с новия си албум "You Gotta Go There To Come Back". Той съдържа бритпоп с елементи на американски рок и кънтри. Както всички досегашния творения на Кели Джоунс (основния автор на музиката и текстовете в групата), който ги и пее с глас тип шкурка N4. Което вероятно означава, че пак ще се продаде в някакви милиони бройки.
Лошото на бритпопа на "Стереофоникс" е, че няма никакви шансове да си тананикаш песните им след пет години (дори много радиофоничния и приятен пилотен сингъл "Madame Helga") - първо, лесно се забравят, и второ, дотогава те ще са избълвали поне още 2-3 албума със същите. В което, разбира се, няма нищо лошо. Просто е малко скучно.