В източната култура "ом" е върховната мантра. На санскрит значи мир, хармония, светлина. В западната терминология значението е далеч по-прозаично: единица за електрическо съпротивление.
Музиката на "Ом "(която група е нещо като one man show на художника Николай Иванов и в момента е на нашия пазар с актуалния си албум "Like a River") е нещо средно между бляна по Изтока и практичността на Запада.
Нещо средно между така нашумялото етно, ню ейдж, амбиънт, роден фолклор и разни други. Ники Иванов има издадени 15 албума, част от тях в чужбина - като и тук, и там музиката му се радва на интерес; и тук, и там никога няма да се превърне в касов хит.
Всъщност "Ом" не прави най-добрия кросоувър у нас - дебютният албум на "Исихия" направо ги хвърли в оркестъра; виртуозността на Теодосий Спасов кара музикалните умения на Николай Иванов да изглеждат като напъните на ученик по солфеж.
В музиката на формацията, която към днешна дата е 8-членна (шестима инструменталисти и два вокала), обаче има дух; съжителстват балканските тамбура, кавал, двоянка с индийските ситар и табла, класическите фагот и чело, екзотичните тарамбуки, сас, уду и дежурните дигитални звуци. "Ом" е далеч от върховната хармония, но спокойно може да служи като единица за музикално съпротивление срещу комерсиалните тукашни звуци, на които преди им викаха естрада, а сега им викат поп.
|
|