Все повече избуява лятото, време е за отпуски.

Наближава и парламентарната ваканция! Това е повод за радост - радват се депутатите, че ще отдъхнат за малко от тежкия си народополезен труд, радва се и народът, че ще отдъхне за малко от техния народополезен труд.

Ала освен радост има и тревога. Особено тревожно е ръководството на парламента, защото познава то своите питомци, знае какви ги вършат и какъв им е нравът.

Ще кажете: но нали говорим за ваканция? Именно защото знайно е, че депутатът костюма с бански си мени, ала нрава си - никога.

Като иде на плажа народният представител, и веднага ще започне да плажува, както е свикнал.

За всяко плуване в морето ще иска да му се плаща на километър, както му се плаща за пътуването с личен автомобил. Но докато с автомобила си повече от един-два тона бензин надали може да усвои, плувайки в морето, той ще изисква статут на кораб и тогава вече говорим за стотици тонове, а в парламентарния бюджет не е предвиден такъв разход.

Същото важи за печенето на слънце, горещината на плажа и летните дъждове. Депутатите ще пожелаят да им се заплащат за киловат, гигакалория и кубик, както режийните им разходи за парно, ток и вода.

Докато лежи на морския бряг, депутатът ще слуша шума на морето и крясъците на чайките. Това е единение с природата, общуване с нейната извечна мъдрост и навярно ще е съвсем справедливо да се заплащат на депутата по тарифите за разговор по мобилен телефон - шумът на морето по бизнестарифа, всеки крясък на чайка - като SMS.

И не само това, голяма опасност дебне депутата на плажа. Свикнал да гласува с по десетина чужди карти, българският парламентарист ще се пече за деситима, ще плува за десетима и ще пийва по едно за десетима. Почивка ли ще е това - изгорял от слънцето, жабясал от водата, изпил четири уискита, две чаши вино, едно коняче и голяма анасонлийка, той ще трябва да отиде в ресторанта, за да погълне десет пържоли и съответното количество гарнитура. Апокалиптична картина.

Кой каквото ще да казва, ала на българския депутат не му е леко. На ръководството му - още повече. При това положение какво има да говорим за нас?