Питали ли сте се какво става в главата ви, докато спите или когато не можете за заспите? Отговорът е толкова странен, колкото не можете да си представите, пише сп. "Ню сайънтист". Колкото и да е здрав сънят на някои хора, те никога не спят цялата нощ абсолютно непробудно, а се будят и заспиват между 15 и 35 пъти, без да знаят това. За други усилията, които полагат, за да заспят, са истински кошмар. Около 10% от възрастните хора имат тежки разстройства на съня и бодърстват, които ги карат постоянно да се чувстват уморени. Физиолозите още не разполагат със задълбочено разбиране за съня и затова лечението на безсънието е бавен и много труден, дори нерешим проблем. Със сигурност сънят е една от най-важните функции на организма, процес, при който той се възстановява, влючително и неговата централна нервна система. Някога хората са си лягали да спят с настъпването на тъмнината. С развитието на цивилизацията периодът на бодърстване се е удължавал непрекъснато и днес прекомерно динамичният ни ритъм на живот е причината много хора редовно да не си доспиват.

----------------------

Недоспиването почти винаги се обяснява с недостиг на време, с информационно пренатоварване, със съвместяване на работа и учение. То може да е резултат от неорганизиран начин на живот. Понякога състоянието на постоянна умора става дори нещо обичайно, просто навик. Нерядко си казваме: "После ще си отспя." Но какви са последиците и можем ли да ги преодолеем?

Направени през последната година изследвания в САЩ показват, че здравните последици от хроничното недоспиване са много по-сериозни от известна доза разсеяност, намалена съобразителност, повишена раздразнителност или сънливост. Учени от Чикагския университет установиха, че постоянното недоспиване води до затлъстяване, до повишен риск от развитие на диабет и хипертония. 3-4 часа по-малко сън на нощ в течение на седмица влияят отрицателно дори върху млади и здрави хора: организмът започва по-зле да се справя със смилането и усвояването на въглехидратите, по-тежко да понася стреса, появяват се нарушения на хормоналния баланс,



отслабва имунната система,



защищаваща организма от инфекции.

Първоначално американските физиолози изследвали видовете разстройства, свързани с кратковременни лишения от сън. Доброволци бодърствали между 24 и 48 часа, като преди и след експеримента на всеки от тях били измервани психични параметри, например бързина на реакцията, настроение и др. Всички те се влошавали в резултат на недоспиването.

Във втори експеримент учените засекли физиологичния ефект при съкращаване на съня с 4 часа всеки ден в продължение на 6 дни, което се случва често и в реалния живот. Станало ясно, че недоспиването в продължение на по-дълъг период от време се отразява много по-зле на здравето от принудителното бодърстване една-две нощи. Натрупаният дефицит от сън се оказал потенциално



по-разрушителен дори от недохранването



или от заседналия начин на живот, установили още чикагските изследователи.

Хората спят все по-малко и малко и в резултат се чувстват все по-уморени, установили още специалистите. Дори и редовно да се занимават с физически упражнения, да се хранят правилно, да получават достатъчно количество витамини или микроелементи - всичко това е безполезно, ако сънят е под 5 часа на нощ. Отдавна е известно, че потребността от сън е строго индивидуална. Но все пак многобройните изследвания в последните години са установили, че възрастният човек се нуждае средно от 7-8 часа нощен сън. А на практика по-голямата част от хората спят до 7 часа и дори по-малко, събуждат се със звъна на будилника и никога не възстановяват дефицита от сън. Затова дремят по пътя за работа, на делови съвещания, пред екрана на компютъра и - най-рискованото - дори на кормилото.

Особено опасен е дефицитът от сън при децата. При тях той снижава способността им да усвояват и преработват информацията,



да я консолидират в памет



В резултат при учениците спада успеваемостта.

Последните изследвания също на американски учени представиха и нови доказателства, че сънят помага за възприемането и запомнянето, съобщи Би Би Си. Изследователите от университета в Пенсилвания установиха, че критичният период за прехвърлянето на новата информация на съхранение в мозъка е 5 часа, след като тя е получена. Учените направили тези изводи, като наблюдавали как липсата на сън се отразява на придобитите рефлекси на мишки.

Според учените някои клетъчни процеси трябва да протичат в точно определено време. Те установили, че липсата на сън в петте часа след усвояването на нова задача намалява пространствената ориентация и разпознаването на физическата обстановка, известно като контекстуална памет. Безсънието не се отразява на възпроизвеждането на конкретни факти или събития, известно като асоциативна памет.

Сънят изглежда влияе върху паметта, като помага за регулиране на дейността в хипокампуса, който играе основна роля при контекстуалното запомняне, но не и при асоциативното.

Най-отрицателната последица от недостига на сън при децата е намалената способност да се адаптират към стресови ситуации. Освен това сънят участва в процеса на растежа. 80% от хормона на растежа се произвежда в първия етап на съня. Дефицитът може да доведе до изоставане на физическото развитие на детето.

По мнение на учени от Пенсилванския университет



човек не бива да се адаптира към недоспиването



Въпреки че хората, с които са правени изследванията, твърдят, че след 2 седмици недоспиване свикват да спят по-малко и не изпитват сънливост, в действителност се наблюдава по-лошо справяне с поставените им задачи за съобразителност и бързина на реакцията. Недоспалият човек върши всичко по-бавно.

Психиатърът и невролог Мартин Хубер от клиниката в Марбург пък се интересува от връзката между разстройствата на съня и депресията, която влияе на настроенията и емоциите. Хубер се надява да открие зависимост между различни структури на съня и определени заболявания. Такава зависимост би позволила да се откриват заболявания, преди да са се появили други симптоми, смята д-р Хубер.

И други двама специалисти се занимават с все още неовладяната територия на съня. Томас Пензел и Йорг-Херман Петер от Университета на град Магдебург, Германия, регистрират и анализират навиците при съня, а също кръвното налягане, пулса, честотата на дишането у хора, страдащи от безсъние. Тяхната цел е да открият някаква конкретна причина,



заболяване, обясняващо липсата на нормален сън



Пензел и Петер използват жизнените параметри на хора със здрав сън като еталон, с чиято помощ изследват проблемите на пациентите си. Според двамата учени в нощния сън на хората вероятно има скрити закономерности, които биха посочили нов път за диагностициране и лечение на разстройствата на съня.

Учени от Бостънския университет разработват модел на съня, като разделят спектъра на съня на няколко "микросъстояния" на сън (т.нар. БОД, или бързи очни движения; други две състояния на лек сън и две състояния на дълбок сън). Включват и няколко различни микросъстояния на събуждане.

При следващия етап от изготвянето на модела те вземат предвид откритие на швейцарско-френски екип от невробиолози, публикувано в сп. "Нейчър" преди няколко години. Според него сънят е



борба в мозъка, която се води между неврони,



водещи до заспиване, и неврони, предизвикващи събуждане. Бостънските учени приемат, че резултатът от тази сложна биохимична битка е своеобразен произволен танц: една стъпка към събуждане, три стъпки назад към заспиване, още няколко стъпки назад към събуждане и т.н.

Логиката подсказва, че силата, която тегли хората със здрав сън обратно към заспиване, е по-голяма от тази, която ги тегли към събуждане. Всеки път, когато мозъкът изпадне в състояние на пробуждане, бързо бива притеглян към състоянието на заспиване.

Ако сънят действително е произволен танц, може да няма връзка между времетраенето на един период на сън и на последвалия го период на събуждане, между времетраенето на два последователни периода на събуждане, както и между два последователни периода на заспиване. Това би могло да обясни защо понякога човек се събужда без обяснима причина и защо сънят при различни хора е толкова различен. Оттук би могло да се заключи, че хората, които спят леко, имат слаби неврони на съня, а тези, които бързо заспиват след всяко събуждане, са благословени с по-яки неврони на съня.