:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,990,854
Активни 129
Страници 15,059
За един ден 1,302,066
СТАРА СЛАВА

Тенорът Нуни Нанев възхитил с гласа си дори Шаляпин

След като се родил, бъдещият певец ревал безспир цели 4 седмици и развил чудесно белите си дробове
"Името на Нуни Нанев, тенор от Софийската опера, е име, което не може да се забрави. От първия звук на този кристално чист и красив глас човек разбира, че слуша велик и истински певец. И никога не може да се умори да го слуша", пише в. "Румбург цайтунг" през далечната 1942 г. Днес името на Нуни Нанев не говори много на хората. Освен на онези, изкушени от музиката - професионални певци или обикновени меломани. Преди две години обаче книгата "Пях за България!" на Йорданка Ингилизова припомни за големия тенор.

----------------------------------------

Нуни Нанев е бил орисан да стане прочут певец. След раждането си през 1908 година в с. Рупките, Чирпанско, той ревнал с цяло гърло и така цели четири седмици, без да се съобразява дали е ден или нощ. Всички се чудели



кога бебето успява да си поеме дъх



Накрая толкова бил досадил на баща си, че той не на шега мислел да го изхвърли. За щастие не го сторил.

На пръв поглед описаното е една обикновена бебешка случка, каквато преживяват не едно и две семейства. При Нуни Нанев обаче тя била от решаващо значение. Оказало се, че от рева белите му дробове се развили доста стабилно, което после му помогнало изключително много при пеенето.

Още ненавършил една година, бъдещият световен тенор бил принуден да тръгне на първото си дълго пътешествие. В случая това било до Бургас, но за такова малко бебе и това било доста продължително. С морския град семейството решило да замени родното село.

С времето станало ясно, че имотите ще управлява най-малкото дете, тоест Нуни. Въпреки че точно той имал съвсем други планове за бъдещето си. Като ученик в бургаската мъжка гимназия той



пеел в ученическия хор и свирел на тромпет



Освен това играел в ученическата трупа. Така на 17 г. получил и първата си голяма роля - в операта "Македонска сватба". Успехът му не останал незабелязан от учителите. Но баща му отсякъл: "Цигулка къща не храни". И Нуни се принудил да завърши гимназия. Само че заради двойка по френски се наложило последната година да учи като частен ученик в София. Там се и дипломирал.

Но Нуни се интересувал от музиката. В крайна сметка баща му се принудил да се откаже от идеята да прави от сина си земеделец. Но пак и дума не давал да се изрече за музика. Записал сина си да учи право в столицата. Веднъж попаднал в София, Нуни решил да сложи ред в нещата и се записал в класа на Мара Маринова - Цибулка. Покрай нея успял да влезе в хора на операта.

Докато учел в консерваторията, получил и най-ласкавата оценка до момента - "Нисък ръст, голям глас". Периодът обаче бил много труден за цялата страна и Нуни трябвало



спешно да си намери някаква работа,



за да се прехранва. Опитал в Свободния театър, но той фалирал. Успял все пак да сключи договор с Кооперативния театър и участвал в редица оперети. А появата на първите филми със звук у нас го спечелила за киното и той започнал да се интересува от работата с камера.

Заради успехите в Кооперативния театър го приели в Софийската опера. Присъединил се и към хор "Гусла" и пял на първия им гастрол в Италия през 1932 г. Специално за него композирали песента "Пусто остало Габрово", която той записал 14 години по-късно на плоча в Прага.

Десет години преди това обаче, през 1934 година, Нуни Нанев чул може би най-великото признание за своя талант. И то от устата не на кого да е, а на великия Шаляпин, който по това време бил на гастрол в Софийската опера.



"Какъв красив глас", възкликнал Шаляпин,



чувайки българското момче. А Нуни не си бил представял и в мечтите, че подобно нещо може да му се случи някога. Именно Шаляпин препоръчал младия тенор да се яви на конкурс във Виена. Годината била 1937 г.

В този период българинът започнал да гастролира из Европа. Невинаги обаче пеел това, което искал. Понякога се налагало да прави записи и на шлагери. Славата му постепенно нараствала.

Една от много му почитателки по онова време била неговата бъдеща съпруга - Инге. Тя също била изкушена от музиката, макар по това време да помагала на чичо си в аптеката му в германския град Румбург. Но следяла всеки концерт по Радио Берлин. Така чула изпълнение на Нуни Нанев и оттогава не престанала да говори за него на приятелите си.

И един ден видяла плакати за негов гастрол в нейния град. По време на концерта тя не спряла да крои планове



как да се запознае с любимия си певец



И помолила свой приятел, музикален журналист, да й помогне. Така в антракта двамата се озовали в гримьорната на Нуни. Инге му поискала автограф и му разказала как иска да учи в Берлинската консерватория. А той изненадващо предложил да й помогне.

След време влюбената девойка решила да отиде при него в Берлин. Двамата се срещнали и разделили. Нуни Нанев продължил да жъне успехи по европейските сцени. Тогава започнали да го наричат българския Бениамино Джили. След доста перипетии през 1944 г. Нуни и Инге се оженили.

Съвместният им живот обаче започнал тежко. Двамата едва свързвали двата края и през 1949 г. се качили на параход за Ню Йорк. Там той получил предложение да пее в прочутия хор "Донски казаци" на Жаров. Като солист на групата Нуни



имал шанса да обиколи почти целия свят



Съпругата му Инге в началото не го придружава по време на пътуванията, но решила да тръгне с него на най-прочутото турне през 1950 г.

Концертът на "Донски казаци" в "Роял Албърт хол" тогава влязъл в класациите за най-бърза разпродажба на билети. След концерта Нуни получил покана да пее в Кралския театър и да направи самостоятелен рецитал по Би Би Си.

В края на същата година Нуни и Инге решили да си построят свой дом и поели към Канада. Там певецът се запознал с украинеца Иван Романов, който бил известен в страната с радиопредаванията си за европейска музика. Двамата започнали съвместна работа.

През 1967 г. Нуни решил да се върне в България, за да види родината и близките си. После отново отлетял за Канада, където получил предложение за работа в канадската телевизия и киното.



Първата му филмова роля е в "Залива Хъдсън"



Работил много активно, когато през 1981 г. заради тежък инфаркт се наложило да прекрати творческите си занимания. На 72-годишния Нуни позволили единствено да дава уроци по пеене и солфеж, да пее в благотворителни концерти и от време на време да участва в радиопредавания. Най-много го измъчвала обаче невъзможността да се завърне в родината си, заради визовия режим.

Когато научил през 1989 г. за промените, той решил, че моментът е настъпил. Но лекарите все още не му позволявали дълго пътуване. Разрешили едва през 1993 г. Малко преди да навърши 85 години и подготвяйки се за предстоящото завръщане в България, Нуни Нанев излязъл да поплува в басейна пред дома си. И плувайки, получил втори инфаркт. Този път фатално.
4460
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД