Снимки: Авторът и личен архив



Физическа сила, вежливост, постоянство, почтеност, самоконтрол и непоколебим дух. Принципи, които изграждат характер. Да бъдеш търпелив, да изчакваш момента и да не се отказваш от нещо, което смяташ, че е непостижимо, да събираш сили и да следваш целта си, докато я постигнеш. Това не е отвлечена философия, а правила на таекуон-до - корейски вид бойно изкуство. За тях говорят старши треньорът на врачанския клуб "Кум Рьонг" - "Диамантеният дракон", Илия Цветков (27 г.), носител на втори дан и треньорът Ирена Власова-Цветкова (25 г.), носител на първи дан. Под ръководството на младото семейство в клуба тренират 40 деца от 6 до 19 години. Всеки месец те плащат по 13 лева, за да овладеят тайните на бойното изуство. Таекуон-до всъщност са три думи - "тае" означава крака, "куон" - ръце или работа с ръцете, удари с ръце и "до" - философския път, по който ще поеме човек, за да се изгради като личност.

---------------------

Всяка вечер от понеделник до петък към 17 часа Цветкови затварят своя магазин за хранителни стоки в ж.к. "Дъбника" и тръгват към спортната зала в бившия профсъюзен дом "Й. Лютибродски", взета под наем. Обличат белите дрехи, слагат черния колан и... магията започва. Магия, особено за начинаещата група, която тренира до 19 часа. След това са големите.

"Нарани" (равнис) изрича командата Цветков пред десетината строени в права линия момчета и момичета. Сред тях има и по-опитни, които помагат на начинаещите. Учениците се построяват в редица от най-голямата към най-малката степен. Йерархията се спазва строго. "Чарьот" (мирно). "Кьогне" (поклон, поздрав). "Си джак" (започни). Пред тях застава най-добрият ученик, който командва: "Бусамобним ке кьогне" - поздравете треньора. Всеки се покланя и изрича "таекуон". Нещо като казарменото "здраве желаем". Разперените встрани и леко издадени напред ръце със стиснати юмруци означават, че си отворен към всички, не таиш лоши чувства към другите, а с поклона изразяваш уважение.

Илия Цветков започва да тренира във Враца през 1989 г., 14-годишен. Запалва се по него като всички деца, които гледат такива филми и искат да станат като непобедимия Брус Ли.



В началото започва със севернокорейския стил,



който според него е автентичният. От него няколко години по-късно произлиза другата версия, на южнокорейския стил. "То е младо бойно изкуство, в света съществува от 58 г. Създател на таекуон-до е генерал Чуй Хонг Хи, който събрал в едно най-доброто от всички корейски бойни изкуства."

Илия Цветков учи икономика, но не успява да завърши, защото се посвещава изцяло на спорта и състезателната дейност. Допреди две години, когато получава травма и от играещ става постоянен треньор. През февруари 2002 г. заедно с Ирена регистрират клуб "Кум Рьонг", чийто кръстник става корейският инструктор Ким Унг Чол, носител на осми дан, поставил началото на този спорт в България и кумир на Цветков. В края на миналата година Цветков защити майсторския втори дан.

Ирена Власова е фелдшер по професия. Отива в спортната зала по таекуон-до още в пети клас. Отначало от любопитство, а после й харесва. През 1996 г. среща в залата Илия и



хобито им ги свързва в семейство.



Тя също има майсторска степен - първи дан. Има три европейски медала /индивидуално и отборно/ от шампионата в Чехия и пет от балканиадата в София. От една година е съдия към Българската федерация по таекуон-до.

"Качествата се изграждат в момента, в който човек влезе в залата и започне да се занимава с този спорт. По принцип е бойно изкуство, но ние практикуваме повече спортната му форма. След определена възраст и подготовка се набляга на втората част - изкуството. А то е да намериш себе си, да постигнеш хармония между физическото и духовното развитие. Това е много дълъг, труден и сложен процес, но е постижим", твърди Цветков.

Какво е необходимо, за да започне едно дете да тренира в клуба?

"Първото е желанието и постоянството. Идват много деца, повечето от които



искат да се научат да се бият,



но като разберат, че това няма да стане, си отиват. Още при първите тренировки им казваме, че този спорт е за физическо здраве, ако се наложи за самоотбрана, но в никакъв случай за нападение. Той формира характери, личности със самоконтрол, не бандити. Други пък се отказват, като видят, че има голямо физическо натоварване. Но без пот на челото нищо не се постига. Разбира се, детето трябва да е физически здраво и това се удостоверява с медицински преглед. Много важно изискване е спазването на дисциплината. Останалото е наша работа, на треньорите.

Започваме с физическа подготовка - разтягане, шпагати, стойки - положението на краката, градуси, стъпалата, блокове, как да се пази равновесие, с коя част на ръката се нанася удар. Таекуон-до се различава от другите бойни изкуства, защото повече се работи с крака. И изглежда по-виртуозно, по-атрактивно. Но в една група не всички усвояват еднакво. Трябва да имаме търпение да изчакваме. Това е и възпитателно - да се съобразяват с възможностите на другите, да проявяват разбиране и търпение.

По-нататък навлизаме в спаринговия етап.



Тренираме удари с крака и чупене на дъски,



както и специална техника - на дължина, височина и точно определени видове удари със скокове и въртене, като се оценява дължината и височината на летежа. Във всеки етап се минава с изпит по един международен въпросник. Най-ниската, първа ученическа степен - 10-и гуп - е бял пояс. Девети е бял с жълта лентичка и т.н. 1-и гуп - червен с черна лента, което показва предмайсторската степен. В нашия клуб Николай Тху Ле-Чонг вече защити първи гуп и се готви за първи дан, а Зорница Митева ще защити наесен първи гуп. С черен колан е и Цветан Симеонов.

Едновременно с упражненията учим по специална енциклопедия терминологията на корейски. Всички корейски майстори, които разпространяват този спорт по света, държат на точното изговаряне и това е част от изпита за майсторските степени.

Нямаме амбиции да направим всички непремнно големи състезатели, по-скоро искаме да станат големи хора, да се научат на самоконтрол, да популяризират таекуон-до", казва Илия Цветков.

Как го възприемат децата?

Йоана Литовска, на 15 години, ученичка в Спортното училище, специалност волейбол, тренира от 3 месеца. Харесва й, защото я учи на дисциплина. Тя смята, че това ще й послужи в живота, защото калява характера, волята и физическата форма.

17-годишният Николай Тху Ле-Чонг е ученик в строителния техникум, баща му е виетнамец. Защитил първи гуп и се подготвя за първи дан. "От пет години тренирам постоянно. Баща ми се е занимавал с този спорт и той ме запали. Красив, силен спорт, изгражда много качества, но най-вече постоянство, дисциплина, самоконтрол, непоколебим дух."