Варвара е селце, още нестанало курортен център. Плажът - далеч и неудобен, пък не беше и сезон. Джулаят бе отминал. Като видях малкото скитащи туристи и клюмнали от жегата патици, бях сигурен, че тук ще си почина идеално. Работех в екипа на виден политик и се нуждаех от отдих след шантавото пролетно препускане. Спрях колата.

Асфалтът ме блъсна като чук в чикагската кланица. Беше опасно да обикалям за квартира в този пек. Застанах пред първата попаднала ми табела "Даваме стаи" и почуках на вратата.

След половин час, вече взел студен душ, хапвах домашна баница с айран и стоически издържах на изпитателния поглед на моя хазяин, гонещ 80-те, но с жилави като върбалак ръчища. Двамата бяхме постигнали консенсус, че в тази жега на плаж ходят само костенурките и чехите, така че старецът ме бе взел на мушка. Беше любопитен и настойчив.

- Та не те разбрах какво работиш, - настоя той за трети път.

Пробвах да му обясня с простички думи.

- Работя за един голям шеф, той обикаля по страната и казва на различни по-малки шефове в градовете да разпределят правилно работата и всеки да си гледа неговото, а не в канчето на другия. Аз пък разпределям задълженията на хората, които работят за него, за да не се повтарят и всеки да носи отговорност. Разделение на властите - само така ще се оправят нещата в България.

Дядото изсумтя и насочи заплашително бастуна си към мен:

- Разделение думаш... Арно, ама по нашенски го вършим!

Учуден, че е запознат с новите теории в управлението на структурите и службите, го помолих да поясни. Той запали един качак, издуха дима към мен и запояснява.

- Ами гледаме свине. Храним ги, пускаме ги и в гората - има много жълъди. Миналата седмица ми изчезнаха 5 майки с прасенцата, като вдън земя потънаха. 20 свинки! Наоколо обикалят много скитащи цигани, та помислих, че са ги краднали, и отидох при кмета да ги дири. Той ме черпи дъвчащ бонбон и ми каза така: "Отиди в полицията на Царево, бай Петко, там ни е общината, и се оплачи. Имаме си разпределение на задълженията - те отговарят за това".

Отидох. Помогнаха ми, написаха жалбата, аз само се подписах. Но ги мързеше да търсят и ме препратиха към лесничея. Лесничеят пък ме прати към граничната полиция в Резово, да не били избягали прасетата през граница. Граничарите завардиха границата и вдигнаха на крак спасителите в Синеморец, защото шефове от заставата се откомандироваха там. Спасителите обидено казаха, че на техния плаж крак на свиня не е стъпвал, щото някакъв син лъв дебнел отгоре, но сигнализираха на бреговата охрана. Тя беше заета с лов на калкан и нямаше къде да се дене. Накрая измислиха свидетели рибари, които били видели как прасетата ми плували под строй към Босфора и не реагирали на предупрежденията, но изразиха надежда, че турските граничари няма да ги изядат, защото били мюсюлмани. Та така си ме прехвърляха, а свинете ги няма, - жалостиво привърши разказа си дядото, - а оня ден имаше и буря, така че сигурно са се удавили, горките.

Нямаше какво да му кажа. Разделението на властите и разпределението им по териториален принцип не беше подходящ метод за издирване на прасета. Всеки си търсеше собствената копаня.