Точните му думи са: "България е страница, която е затворена за моя публичен живот. Днес съм малко смутен да го кажа, но това е вярно, не се чувствам много свързан със съдбата на България" - в "Дълг и наслада" (изд. "Лик"). Това е книга-интервю на журналистката от френския седмичник "Телеграма" Катрин Портвен.

"По французин от мнозина наши интелектуалци поради наследството, което е поел, той всъщност е най-европейският автор и - нещо, малко известно - сред най-превежданите автори в света" - Портвен за Цветан Тодоров - достатъчен мотив за пространния разговор. "За своя интелектуален път", казва той.

Получила се е интелектуална автобиография. Тя тръгва от София. В нея е израстването на "най-европейския", любопитните признания за родната "толкова наситена среда, в каквато никога вече не попаднах", за близката му дружба с Андрей Луканов... Тук е идейната му рекапитулация, по някакъв начин тук са всичките му 25 книги в негово собствено резюме и коментари.

За нас най-изкусителни са началните страници. Французинът Тодоров е изживял българския си преход. Изваденото в нашето заглавие заявление не изчерпва отношението му. "Вече не я познавам отвътре", признава той за родината си и неговите остойностени спомени стигат до началото на 60-те, тогава я напуска. Неговият омразен тоталитаризъм е дотам, липсват му следващите 30 години. Изживял е прехода си, защото може да си позволи да припомни опашките пред българските книжарници: "Представяте ли си подобно нещо в един западен град? Само не ми казвайте, че ако няма опашки от чакащи пред френските книжарници, то е, защото френските книжари са най-добрите търговци!" Няма ли да притесни мнозина у нас обобщението му: "Един потенциален антагонизъм разделя култура и демокрация." И още: "Можем ли да противопоставим тоталитаризъм и демокрация, без да слагаме всичкото добро на едната страна"?

Ще речете: лесно му е на Тодоров. Може и така да е, защото негови са и думите: "Има големи шансове Изтокът да успее да се интегрира... след няколко десетилетия" и "Единствената възможна форма на скромност е мълчанието".