:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,306,976
Активни 92
Страници 13,103
За един ден 1,302,066

Империята "Бисеров" се роди благодарение, а не въпреки Иван Костов

Отстранявайки хората на гл. секретар на СДС от приватизацията, премиерът се опитва да се разграничи от досегашния скандален имидж на раздържавяването
Снимка: Архив "Сега"
Спомняте ли си как преди 5 години "Мултигруп" реши да скъса с образа си на борческа структура? Акцията бе в навечерието на смяната на властта и ритуалното рязане на "опашката" трябваше да й осигури легитимни позиции при предстоящия дележ на най-вкусните парчета от държавната баница. Не се получи - последното социологическо проучване, направено преди седмици, показа, че за голяма част от българите "Мулти" продължава да е тясно свързана с мутрите.

Нещо подобно се опитва да направи сега и Иван Костов. С отстраняването на Христо Бисеров и на неговите хора от приватизацията правителството се опитва да се разграничи от стария си имидж, за да се появи цялото в бяло точно преди разпределението на последните хапки от държавната икономика. И тук, както при "Мулти", номерът няма да мине. Първо, защото акцията е много закъсняла и изглежда по-скоро като лично отмъщение срещу Бисеров, отколкото като катарзис. Второ, до този момент властта действаше в абсолютен синхрон с хората на Бисеров - това бяха части от единен механизъм, които не биха могли да функционират поотделно. И няма как едните сега да са "добри", а другите - "лоши".

И трето - по всичко личи, че на мястото на хората на Бисеров ще дойдат протежета на Иван Костов. Т. е. механизмът няма да се промени - ще се подменят бурмичките, които го движат. Достатъчно е да припомним как рекламираните като технократи и необвързани с партии Петър Жотев и Левон Хампарцумян, които вероятно ще вземат приватизацията на директно управление, раздържавяваха досега - в нарушение на обявените процедури, пресявайки кандидатите по собствено усмотрение, обвивайки в мъгла всички детайли и високомерно подминавайки неудобните журналистически въпроси.

Едва ли този стил може да се нарече "нов подход" в приватизацията и едва ли може да се очаква, че той ще се промени точно когато предстоят най-сложните и сладки сделки - БТК, "Булгартабак", ВЕЦ и т. н.





Механизмът на функциониране на империята "Бисеров"



сам по себе си е интересен, защото е нагледен пример как една партия извлича максимални дивиденти за себе си от държавната икономика.

Юридически Христо Бисеров е участвал само в една фирма - регистрираната в Хасково през 1990 г. "Метроном", която се занимава предимно с търговия. Съдружник на Бисеров там е бъдещият лидер на СДС в града и областен управител Христо Василев. През 1994 г. Бисеров напуска компанията и оттогава няма собствен бизнес, нито фирми, регистрирани на негово име. Но схемата, по която действаше, бе много по-ефективна. Той постави свои хора на възлови места в изпълнителната власт, в местната администрацията, полицията, митниците и големите държавни предприятия. На негово подчинение като главен секретар бяха и всички областни и общински координатори на СДС. Така де факто Бисеров имаше възможност за контрол и намеса във всеки момент, на всяко ниво, когато икономическите и политическите интереси го налагат.

От друга страна, Бисеров не участва във фактическото вземане на решения - той не подписва документи и съответно не носи отговорност за нито една от скандалните сделки, за които е лобирал. Най-сладкото в ролята на кукловода, която доскоро изпълняваше главният секретар на СДС, е, че той дърпа конците и обира сигурните позитиви, но остава зад кулисите.

Особеното в описания механизъм е, че Бисеров хем не може да бъде обвинен в нищо с документи, хем при необходимост може да му бъде приписана вина и участие във всички по-скандални сделки. Затова не е чудно, че управляващите разгърнаха атаката си срещу доскорошния си съмишленик точно на тази плоскост.

Единствената приватизационна сделка, която има



доказана пряка връзка с Бисеров,



е продажбата на пловдивското предприятие "Ален мак". При първата процедура през 1996 г. надпреварата бе спечелена от "Канотранс". Новият собственик така и не влезе във владение, защото междувременно властта се смени. През август 1997 г. за директор на "Ален мак" бе назначена Антонина Хекимова, която е роднина на съпругата на Христо Бисеров - Мария. Малко по-късно Хекимова оглави и РМД, което регистрира фирма за участие в приватизацията на предприятието - "Аленма". Вече никой не се съмняваше, че е въпрос на време сделката с "Канотранс" да бъде анулирана, което и стана.

"Аленма" е особено ценна в друго отношение - тя дава ясна представа за "лицата" на империята на Бисеров. В борда на директорите й, освен Хекимова, е Александър Пашин. Същият е съакционер с друг доверен човек на Христо Бисеров - Тихомир Титков, в "Минимпекс"-София.

Връзката между Титков и Бисеров датира от 80-те години, когато двамата са работили в Окръжния кооперативен съюз в Хасково - първият е бил счетоводител, а вторият - юрисконсулт. Затова не е случайно, че издигането на Бисеров съвпада с шеметния възход на Титков.

През 1997 г. Титков оглавява едно от най-ключовите предприятия в родния им край - местния клон на "Булгартабак-"Хасково-БТ". Той е в съвета на директорите на грандхотел "София" в сюблимния момент на доста скандалната и претърпялата няколко обрата приватизация на хотела (наскоро стана ясно, че избраната за купувач американска фирма "Уърлд трейд къмпани" също има проблеми в САЩ).

Титков е в управата на още едно странно дружество - "Химко трейд"-Варна, което се занимава с търговия с азотни торове. Там съдружници са му представителите на новите собственици на "Химко"-Враца Валентин Димитров и Мартин Макариев. Може би това е обяснението защо АП продаде врачанския комбинат на скандалната "Ай Би И Транс-Ню Йорк" въпреки спора между съдружниците и съмнителната слава на шефа й? И защо досега не развали сделката, въпреки че е очевидно, че приватизационният договор не се спазва и че "Химко" не работи?

"Аленма" е нагледен пример за още нещо - как доскоро



икономическите интереси обединяваха, а не разединяваха СДС



Фирмата е с адрес София, ул. "Струмица" 8. На същия адрес са регистрирани РМД-тата, чрез които премиерският приятел и собственик на групировката "Олимп" Славчо Христов кандидатства за приватизацията за най-добрите ВЕЦ-ове. По една случайност там се намира офисът и на адвокатите на друга симпатична на премиера банка - БРИБанк.

Подобни съвпадения не са изключение, а правило. Така че колкото и да им се иска на управляващите, не могат да се разграничат и да прехвърлят вината за съмнителната досега приватизация само върху Бисеров. Не може да се отрече, че главният секретар има основен принос за етикета "приватизация от хасковски тип", лепнат върху раздържавяването, откакто шеф на агенцията е верният му Захари Желязков. Продавач N1 безспорно е сред най-доверените на Бисеров хора. Връзката помежду им започва в началото на 90-те години, когато Желязков е съдия, а Бисеров - адвокат в Хасково. По-късно двамата са сред основателите на СДС в града. А когато на вътрешните избори на СДС за депутати през 1997 г. Желязков събира най-много гласове, той кавалерски отстъпва първото място в листата на Бисеров. Затова логично назначаването му за шеф на АП през април 1998 г. бе изтълкувано като върнат жест.

Би било несправедливо да се твърди, че Желязков е правел услуги само на Бисеров. Напротив, като верен войник на СДС той приемаше и изпълняваше "препоръки" от всички партийни лобита. Иначе



Желязков не би оцелял на поста си,



колкото и мощна да е била подкрепата на покровителя му. И това лесно може да се види в различните приватизационни сделки.

Да вземем най-скандалната от тях, която в момента се преписва като грях на Бисеров и Йордан Цонев - продажбата на "Петрол". Според синия гуру Едвин Сугарев именно двамата низвергнати са лобирали за "Юкос" и Денис Ершов и са причината веригата бензиностанции да не попадне в читави ръце. В това твърдение има голяма доза истина. Не е тайна, че Йордан Цонев бе човекът, който гарантира мястото на покровителстваната до този момент от Премянов "Юкос" сред дистрибуторите на "Нефтохим" след идването на СДС на власт. Вярно е и че Захари Желязков изигра ключова роля при елиминирането на "ЛУКойл" от приватизацията на "Петрол". По време на надпреварата АП се намесваше активно във всеки един момент в подкрепа на "Юкос" и чрез различни, често взаимно изключващи се процедурни хватки му помогна да вземе "Петрол".

Версията, която се разпространява от СДС, е, че премиерът бил бесен от действията на Христо Бисеров и Захари Желязков, но се примирил със ситуацията в името на единството в СДС. След това Костов компенсирал "ЛУКойл", като му дал да купи "Нефтохим". Версията е много изгодна за СДС, но е доста съмнителна. Истината е, че премиерът във всеки един момент можеше да обърне ситуацията около приватизацията на "Петрол". За това имаше достатъчно обективни поводи - и когато шефът на "ЛУКойл" Вагит Алекперов пристигна в България и лично разсея съмненията, че не стои зад "Роснефт инт.", и когато руският зам.-министър на енергетиката Сергей Чижов бе уволнен веднага след като открито лобира за интересите на "Юкос" в България, и когато шумно рекламираният от Денис Ершов руски петролен консорциум за покупката на "Петрол" се разпадна.



Иван Костов можеше да се намеси, но не го направи



Би било абсурдно да се смята, че при сумите, които се разиграваха под и над масата, Захари Желязков, а и Христо Бисеров биха имали смелостта да действат на своя глава и да скършат волята на премиера. Още повече че не става дума за решение, взето за броени часове, а за драма, която се точеше месеци наред. Не става дума и за принципи, които не могат да бъдат нарушени - странните решения в приватизацията не са прецедент, а правило.

В подкрепа на тезата, че в случая "Петрол" различните лобита сред управляващите действаха в комбина, са още няколко факта. Дори след изгонването на собственика на "Юкос" Денис Ершов от България правителството и АП не реагират изобщо на очевидните нарушения от страна на "Юкос" на договора за продажбата на "Петрол" (Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката само при условие, че в продължение на 3 години "Петрол" ще продължи да купува от "Нефтохим" същите обеми нефтени продукти както преди приватизацията. Това в момента не се изпълнява и шефовете на "Юкос" не го отричат. Могат да се дадат още такива примери.)

Така че по-логична е тезата, че



управляващите са разиграли театъра,



наливайки умишлено масло във враждата между "Юкос" и "ЛУКойл", за да извлекат максимална полза за себе си.

Интересно преплитане на интереси на лобитата в СДС се получи и в "Булгартабак". Там в съвета на директорите съжителстват зетят на парламентарния шеф Йордан Соколов и зам.-министър на икономиката Христо Михайловски, и човекът на Бисеров - хасковлията Бойко Кишков. Тютюневият гигант е сред редовните спонсори на културните прояви на семейство Соколови и сред най-щедрите дарители на фондацията на премиерската съпруга - "Бъдеще за България". Приватизацията на "Булгартабак" тепърва предстои. Процедурата вече бе спряна веднъж, тъй като не се явиха стратегически купувачи. Нищо чудно, ако ситуацията и сега се повтори - "Булгартабак" да бъде продадена на неизвестна, но "обещаваща" фирма.

Управляващите със сигурност ще приключат сделката преди изборите, тъй като няма логика да оставят такава "златна кокошка" на наследниците, които и да са те. Интересното в случая е дали Бойко Кишков ще бъде отстранен преди продажбата.

Любопитно съвпадение се получи и при няколко други приватизационни



сделки, свързани със скандалния турски бизнесмен Суди Озкан





При соловата изява на бившия вътрешен министър Богомил Бонев през пролетта стана ясно, че инвазията на хазартния бос в България е започнала, след като вечерял в Истанбул с шефове на СДС, сред които Йордан Соколов и Екатерина Михайлова. За кратко време след невинната среща Озкан си напазарува новотел "Европа", интерхотел "Тримонциум", "Кореком" и за малко изпусна грандхотел "София", интерхотел "Сандански" и паркхотел "Москва". После пък дъщерята на Соколов бе за кратко адвокат на "Кореком". На онази вечеря е присъствал и Христо Бисеров и според слуховете точно той е придвижвал нещата по-нататък. А Захари Желязков бе човекът, който парафира продажбата на апетитните обекти и който героично защитаваше инвестицията на турския бизнесмен у нас дори когато властите в Анкара започнаха да разследват Озкан за укриване на данъци и пране на пари.

Името на Христо Бисеров може да бъде замесено във всяка една сделка на АП (по земляческа линия) и във всеки един скандал с РМД (по СДС линия). Докъде са се простирали личните му интереси и къде са започвали интересите на останалите кланове в СДС ще стане ясно, когато се види кои хора в държавната администрация ще изгърмят и в кои съмнителни сделки, подминавани досега с безразличие, ще настъпи обрат. Тук има още един ключов момент - съпругата на Бисеров - Мария, е шеф на отдел "Приватизация" в Столичната община.

Нейната съдба оттук нататък ще е лакмус за стратегията на друго икономическо лоби в СДС, групирано около софийския кмет Стефан Софиянски. Май само то засега не е попадало на мушката на премиера.
7794
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД