:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,306,666
Активни 95
Страници 11,181
За един ден 1,302,066
Панаир

Смъртта на градското кино

Бингозали и базари превзеха някогашните салони. Каквото не успяха реституцията и приватизацията, ще го довършат мултиплексите и DVD-тата
Снимка: Велислав Николов
На 22 март 1897 г. пилзенската пивница на бул. "Дондуков" посреща зрителите на първата кинопрожекция в София. Пътуващото кино е пристигнало у нас близо месец преди това и най-ранните представления са били в Русе. Оттам, демонстрирайки новото чудо, през Северна България подвижният кинематограф кино стига до столицата.

През 1908-а е открит "Модерен театър" - първата сграда, построена специално за киносалон. Преди две години приватизацията го довърши. Днес кокетната ремонтирана сграда зее празна.

През 1980 г. у нас има 3453 кина. Повечето са в селата, където се ползват читалищните зали. Останалите 511 салона в градовете стават обект на приватизационни апетити и реституция. Я пребройте колко са останали днес?

------

В историята са почти всички онези места, където гледахме "Империята отвръща на удара", "Хан Аспарух", "Слонът - моят приятел" и "Фанфан Лалето" (старата версия, с Жерар Филип). Касиерките пишеха часа на прожекцията със синьо-червени моливи, вместо трейлъри се прожектираха "кинопрегледи" и имаше добавки към цената за "дълъг филм". Днес в София



има три действащи мултиплекса, строят се още два



(единият даже с IMAX-киносалон), всички си имаме видео и DVD-плейъри и кабелен интернет за даунлоуд на филми без пари. Ако питате днешната публика, на нея не й е жал за старите зле отоплени, с неудобни столове, кошмарно озвучени и мърляви "градски" кина, много от които отгоре на всичко правеха антракт за смяна на рулоните. Тя си има "Арена" и arenabg.com. Голяма част от нея не подозира, че има и кино извън Холивуд. Както не подозира и за съществуването на кина като "Севастопол", "Балкан", "Славейков", "Аура", "Петър Берон", "Асен Златаров"...

Те започнаха да изчезват тихомълком след идването на демокрацията. Голямата балтия удари Емма Москова през 1998 г., когато нареди кината да бъдат прехвърлени от Министерството на културата към Министерството на промишлеността с цел да бъдат приватизирани. 3 г. по-късно бе сложено началото на края - с продажбата на 12-те държавни софийски кина, обединени под шапката "София филм", на "Бългериън Текнолоджис". Четири от тези кина - "Сердика", "Изток", "Европа Палас" и "Урвич", бяха препродадени на "Пеликан Ритейл", собственост на инвестиционния фонд "Икуест", за да ги превърне в търговски центрове и банкови офиси. Агенцията за приватизация се сети, че нещо не е наред. Съюзи на кинаджиите се разшумяха. Наложиха се глоби. Днес зад мръсните стъкла на някогашните кинозали не се случва нищо. Пред "Европа Палас", която отгоре на това е и



паметник на културата, продават чорапи



На втория етаж отвори ресторант Хилда Казасян. "Сердика" и "Изток" зеят празни и се рушат. Каквото и да се случи, който и да бъде санкциониран, там никога повече няма да се прожектират филми. Точно както отдавна не се прожектират в "Москва" и "Рекс" - неузнаваеми сред щандовете с турски и китайски стоки. В някогашното студийно кино "Витоша" нагъват пици. В "Красно село" и "Севастопол" царуват дрехите втора употреба. Празно стои и най-модерното кино от "държавните" времена - ремонтираното от лятно в зимно "Мир". Тази година хлопна кепенци и частното "Левски" - последното уютно квартално кино, устояващо на инвазията на мултиплексите.



От някогашните софийски кина са останали две



- "Дружба", прекръстено след демокрацията на "Одеон", и бившият салон на кинодейците - Дом на киното. Днес в София има повече зали за прожекции, отколкото през 1990 г. - общо 39 са те само в трите мултиплекса. Предлагат долби-стерео и меки седалки. Прожектират основно холивудски блокбъстъри и отзад винаги седи някой, който ти хрупа пуканки в ухото. Защо ли едно време в кината се отиваше, за да гледаш кино - или, в най-лошия случай, да натиснеш някое гадже? Днес като че ли филмите са второстепенно занимание - зрителите основно се тъпчат с пакетирани храни и говорят по телефона.

Логично мултиплексите са собственост на двата големи киноразпространителя - "Арена" 1 и 2 на "Александра", този под НДК - на "Съни филмс". Така хранителната верига се затваря. Но в София поне има търсене и предлагане. Места, където киномашините се въртят. И - не е за вярване - цели четири арт-кина, устояващи на пазарната конюнктура! Бърз факт за сравнение - при същия брой на населението Солун има 100 киносалона.

Извън пределите на Околовръстното обаче положението е направо стряскащо.

В Русе, градът на първата кинопрожекция в България, от 14-15 кина в годините на социализма са останали две. На мястото на кино "Просвета" в центъра сега се мъдри "Интим". Интимно то е не защото прожектира филми с възрастови ограничения, а защото салонът му е с едва петнайсетина места. По-голямата част от сградата се използва за бар от местната филхармония. В другото русенско кино - "Роял" (екс "Максим Горки") - въпреки че собствениците направиха козметичен ремонт и го оборудваха със задължителния стереозвук,



картината редовно зеленее



През зимата салонът няма отопление и хората мръзнат. Останалите десетина бивши кина активно функционират като игрални зали, търговски обекти, пъбове. "Москва" на главната улица "Александровска" бе върнато по закона за реституцията и приюти внушителна бингозала. "Ангел Кънчев" бе дадено под аренда за строеж на културен дом още в зората на демокрацията. Преустройството обаче замря и там се настаниха търговски площи. Най-модерното за времето си лятно кино "Аврора" дълги години стоя разбито и изоставено. От 2 г. там се строи жилищен блок, като отпред на фасадата с две избити букви е останал надписът "кино". На мястото на започнатото и недостроено кино "Дружба" се издига бензиностанция. Местните вече се питат дали Русе скоро няма да посрещне зрителите на последната кинопрожекция...

Макар и морска столица,



Варна вече няма лятно кино



Останал е само споменът за две бивши. "Ленин" първо загуби името, а после - и предназначението си. Откритият салон се намираше на 100 м от Морската градина и бе пълен във всяка от влажните и горещи варненски нощи преди демокрацията. Сега в половината от изтърбушения му двор паркират коли. Върху реституиран парцел пък има строеж на кооперация. На мястото на лятно кино "Тракия" днес също има паркинг. Почти не остана варненски салон, оцелял след промените. Единствено в "Корабостроител" се настани "Палас синема". "Димитър Благоев" сега е пицария, "Георги Димитров" стана дискотека. В зимно кино "Тракия" са се настанили дрехите секънд хенд. Бившето "Република" претърпя серия метаморфози - първо беше бинго, после подслони скъп бутик и заведение с бар и пица. Традиционно предпочитан салон в морската столица остава Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. У киноманиаците остава надеждата следващият град с мултиплекс да е Варна.

Градските кина на Кюстендил са продадени и закрити. Бившето кино на инвалидите "Република" е купено от ВИС-2 преди 5-6 години. Застрахователите правят от него бингозала, после я препродават. На висаджиите е и фамозният кинокомплекс "Вл. Заимов" в центъра. Сградата се руши и пада отвсякъде. Някогашното лятно кино "Фестивал" служи за тоалетна на търговците от битака и минувачите.

Другото лятно кино до площада също е порутено. Имало договор между "Велбъжд филм" и фирмата за изкуствени прежди "Велбъжд" на неговото място да се строи 4-етажна административна сграда, като на партера се отвори и кинозала. Съседи скочили, че новият комплекс ще засенчи кооперациите им, и проектът бил спрян. Преди Коледа чевръсти търговци продават тук елхички и борови клони.

До началото на 90-те в региона са действали 180 киносалона, припомни ексшефката на дружество "Велбъжд филм" Христина Веселинова.



Кино гледали и в Рилската света обител,



и в затвора в Бобовдол. Мобилна киномашина в поръждясал автобус обикаляла паланките и предлагала по махалите "истинско кино".

Жертва паднаха и кината във Велико Търново. От комплекс "Полтава" е изчезнал не само транспарантът "От всички изкуства за нас най-важно е киното" над входа на голямата зала. Няма я и самата зала - в нея се е настанил базар. Малкият салон продължава да функционира, но рядко се събират хора. В най-старото търновско кино - "Искра", положението е същото - бинго и базар. На мястото на "Девети септември", разрушено още в първите години на демокрацията, и до днес не е издигната нова сграда. Зее само една дупка.

От пет кина в Сливен е оцеляло едно - "Агликина поляна". Няма ги някогашните "Единство", "Балкан" (бивш турски конак и настоящ куклен театър, заедно с магазините в него) и "Българка" (най-новото и най-бързо продаденото, което сега е бирария и строеж едновременно). Бившето лятно кино е съборено и върху парцела се строи частна болница.

В Бургас кината намаляха, но пък салоните се увеличиха. Така количествените натрупвания доведоха до крайно отрицателни качествени изменения. В двете оцелели кина новите собственици



разпарчетосаха големите салони



на няколко по-малки, със също тъй малки екранчета. Единственото, заради което си заслужава човек да похарчи няколко лева - огромния широк екран, просто липсва.

Промените пометоха първо "Смирненски" - от 12 години то е бинго. Реституцията затри летните кина. "Бургасфилм" стана собственост на местния бизнесмен Радостин Дачев. Почти веднага той превърна кино "Родина" в триетажен магазин. В бързината пропусна да махне рекламната табела от покрива и надписът "Кино" до ден-днешен си седи там като некролог на отминалите времена.

В Бургас все пак човек може да отиде на филм. В околните населени места това е вече невъзможно. Преди 3 г. изгоря киното в Карнобат. Оттогава сградата си седи опушена. В Слънчев бряг само някои от по-възрастните служители помнят къде точно се е намирало лятното кино, затрито от приватизацията. Същото се случи и с Летния театър, където години наред се провеждаше "Златният Орфей". Новият собственик - "Винпром Пещера", го събори.

В края на 70-те години Шумен имаше 7-8 закрити и едно лятно кино. Точно по време на мача с Мексико от световното по футбол през 1994 г. пламна "Георги Димитров". Няколко години преди това киното



бе затворено за ремонт, но така и не го дочака



След това изгоря и "Република" в Дивдядово. Навремето то работеше като филмотечно от сутрин до вечер. Пътниците там убиваха време, докато чакат влака. Войници и курсанти от Военното училище водеха гаджетата си и се отдаваха на ласки на последните редове. През пролетта на 1999 г. дойде приватизацията. РМД "Шумен филм" взе "Кинефикация" за $1,1 млн. Сега дружеството разполага с 4 кина в Шумен, Велики Преслав и Нови пазар. 30-годишният салон в Нови пазар е огромен за размерите на малкия градец - има цели 600 места. Пуска филми един път седмично, но публика няма. Лятното кино се е превърнало в змиярник, обрасло в трева с човешки бой.

В 100-хилядния Шумен днес работи само едно кино - "Херсон". То е за 760 зрители, но през зимата трудно събира и 10, защото не се отоплява. Затова шефовете на "Шумен филм" проправиха път на необичайно изобретение - монтираха в салона топла кабина тип "палатка" с 50 стола. Отопляват я с два калорифера. Предната стена на кабината е с прозорец. През него зрителите, скрити като в кутия от телевизор, гледат големия екран. Рядко палатката се пълни, лете я затварят. Фоайето пък е приютило 15-ина магазина, които предлагат от автомобили "Ситроен" до бельо.

Другото шуменско кино се наричаше "Млада гвардия". Като дойде демокрацията, го прекръстиха на "Култура", а с напредъка на прехода името му прерасна на търговски център "Култура".



Големият салон пък стана храм



Новите собственици го продадоха на Обединена божия църква за $60 000.

Драмата с пловдивските кина настана след реституцията през 90-те. Епични съдебни битки водиха Пламен Тимев-Ганди, който в зората на демокрацията превзе известното в летописите кино "Екселсиор" (впоследствие наречено "Христо Ботев"), и строителният предприемач Соломон Анжел. Той пък сложи ръка на "Балкан".

Почти 4 г. Пламен Тимев държа в партер съдия-изпълнителите, които се опитваха да му конфискуват имота заради дълг към Първа източна международна банка. Миналата година киното, чиято сграда е 100-годишен паметник на културата, бе изтърбушено до основи от най-новите си собственици - фирма "Екселсиор - 1894". При изкопните работи строителите откриха ценна находка - 6-7 реда антични седалки. Те са част от Римския стадион, който е застроен и се вижда засега само на пл. "Джумаята". При разразилия се публичен скандал главният архитект на район "Централен" Михаил Богданов изръси култовата реплика, че киното е частен имот и по закон собственикът



"може да прави каквото пожелае, дори и градска баня с теляк".



Днес на мястото се издига луксозен търговски център. "Балкан" пък работи като бингозала, едно от помещенията е чейнджбюро.

Скандал, макар и не толкова шумен, имаше и около известното "попско" кино, строено с указ на цар Борис III. През 1942-ра имотът е прехвърлен на християнската общност, а през 1957 г. е даден на "Кинефикация". 35 години архиерейството получава наем за базата. Когато през 1999 г. "Кинефикация" реши да продава киното, поповете алармираха областния управител, че сградата е църковна собственост. После спорът утихна.

Кино "Тракия" в кв. "Кючук Париж" пък скара двама родни братя. Петър и Людмил Литовойски са съдружници във фирма "Марс LZ", която управлява дискотеката и ресторанта в сградата на бившето кино. 2 г. по-късно около "Тракия", сега по-известно като дискотека "Марс", гръмна нов скандал - от областната управа заявиха, че то е

дадено незаконно



под наем за сума от 100 лв.



на известния като близък до СДС Петър Литовойски, и то без търг и конкурс. Областният управител спря решението на ОбС за сградата и обжалва пред съда.

Няколко от старите пловдивски кина все пак имаха по-добра съдба. След като дълги години бе запечатано, кино "Кочо Честименски" възкръсна като "Инсайт", а днес там е кино "Фламинго синема". В Дома на техниката в края на 90-те бе открито долби-стереокино "Лъки синема", съвременно кино заработи и в младежки дом "Спектър". Старото лятно кино "Христо Смирненски" на Сахаттепе бе дадено на концесия и сега работи под името "Орфей". Киносалон "Европа", само за европейски филми, заработи в палата 5 на панаира, която се стопанисва от президентския брат Емил Стоянов. Ново кино "Фейсис" бе открито преди време и в жк "Тракия". То е първото новопостроено кино в Пловдив от 30 г. насам. Засега Градът под тепетата е единственият, който устоява донякъде на разрухата, безстопанствеността и новите форми на развлечения. Но докога?

------

Страниците подготвиха: Анита Димитрова, Божидар Божков, Тонка Петрова, Екатерина Терзиева, Северина Иванова, Росен Моллов, Наталия Вучкова
 
Някогашното "Москва" се опита да просъществува като стереокино, но в крайна сметка свърши като базар.
 
Само избелелият надпис на кино "Европа" (бивше "Димитър Благоев") напомня, че някога тук са се въртели филми.
 
На Петте кьошета отдавна няма кино. Бившето "Иван Вазов" днес е казино.
 
Русенското "Аврора" има съдбата на повечето летни кина и театри у нас - падна жертва на разрухата и безстопанствеността.
 
Преди 2 години кино "Култура" в центъра на Шумен стана "Търговски център Култура". Няма прожекции. Големият салон с 600 места се използва от евангелска църква за богослужения.
 
"Бинго" е заместило някогашните надписи "Кино".
16
9598
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
14 Октомври 2005 23:44
Хубаво де, и какво предлагате? Този тип журналистика ми е много интересен - плюеш по всичко и спираш. Любопитно е каква е средната възраст на колектива, положил толкова труд да обиколи държавата и да ни светне какво става със старите кина. Вярно, мултиплексите са американска измислица, ама работят и отсам океана. Вярно, хората са отучени да гледат кино, холивудските бози вече им писнаха с повторенията си, техническият прогрес настъпва, има DVD, има торенти, ама все пак накъде отиваме? Вече половината вестници излизат с филми - така ще изгледаме цялата филмотека още по няколко пъти докато окончателно се побъркаме. Един приятел дофтор си купува всичките тези вестници само заради DVD-тата, без да ги чете. Егати посоката на развитие. ХАЙДЕ ФОРУМЕ, ДАЙ!
15 Октомври 2005 14:56
В Монтана е обратния пример. Собствениците на телевизията МОНТ купиха градското кино и с много пари направиха от него КИНОСАЛОН. С всичките му екстри.
Верно, няма много зрители, но пък съм влизал там по никое време и са ми пускали филм по желание.
15 Октомври 2005 17:06
Ходил съм сигурно над 25 години в Несебър на лятно кино. Последно - преди няколко години с племенникът си гледахме "Междузвездни войни". Миналото лято отивам пак - какво да видя - няма вече кино, а някакъв смрадлив кичозен хотел с претенции за архитектура тип мутренски барок. Апропо - по повод на софийските кина, той и Софиянски се беше пообадил за продажбата им - не е била само Емма Москова. Изобщо всите боклуци накуп.
15 Октомври 2005 20:01
Ега ти тъпата статия. Няма ги тези кина, защото хората не ходят в тях. По-удобно е в мултиплексите. Предимствата са много. Там освен това прожектират всякакви филми - дори Мила от Марс, моля ви се. Аз лично се радвам, че изчезнаха старите кина - бяха наистина мръсни, неудобни и долнокачествени. "Сега" кво предлага? Да си ги държим, щото кво?
15 Октомври 2005 20:16
Много тъжна статия, чак се дразня. Ако ти се прииска да отидеш на кино нямаш много алтернативи. Преди две седмици имах такова желание, но уви в Мултиплекс прожектираха някакви бози, нямаше никакво разнообразие- гадна работа . Така и нищо не гледах.
16 Октомври 2005 15:22
"Защото в многото мъдрост има много досада;
И който увеличава знание увеличава и печал."
(Еклисиаст 1:18)

Редактирано от - Петър Петров на 16/10/2005 г/ 15:23:19

16 Октомври 2005 17:58
Лоша работа, защото това което става сега със старите кина, после ще стане с театрите и оперите!!!!!
16 Октомври 2005 20:24
Ега ти тъпата статия. Няма ги тези кина, защото хората не ходят в тях. По-удобно е в мултиплексите.

НиколайН,
Явно сте млад, но това не Ви оправдава да раздавате обиди...
Мултиплексите са на големите разпространители, а това не е редно...
Държавата неправилно разпродаде кината - по същата логика следва да разпродаде театрите и оперите...
Сега се прави опит да се спаси Киноцентъра - дано Ст. Данаилов успее...
Вие, разбира се, си ходете в мултиплексите, хрупайте пуканки и събирайте гилзи, но... това не е кино...
11 Ноември 2005 01:29
Искам само да попитам авторката на статията откога и датира информация, щото в едната част на материала, макар и с доста грешна фактология, има някаква истинност, в друга меко казано всичко е плод или на стара информация или на писане в стил "смуча си от пръстите". И понеже в материала става дума и за салона, който стопанисвам - г-жа Петрова каня Ви на кино в Русе, в "Интим", за да установите наистина ли е толкова интимна 15-местната обстановка, както твърдите Вие. Щото местата са малко, ама са 35. И понеже явно претендирате да разбирате от материята, за която пишете - ами поразходете се из градовете, за които става дума и за половината от тях ще установите, че пишете едни големи глупости - примерно в Пловдив към момента екраните са 14, във Варна са 7, Бургас - 4, мога да ви давам примери до утре, ако трябва да се основаваме на фактите. Ама не явно те май са цел на материала. Не ми е ясно какво искате да кажете със всичко това, ако е за болката по изгубеното градско квартално кино - разбирам Ви. Всеки пази в себе си спомени от времето, когато се е радвал на големия екран, близо до него. Е, сега обаче сме 2005 година и фактите са малко по различни. Това важи и за киносалоните. Това че някъде в "добрите" времена между 1997 и 1999 година от приватизацията се облажиха хора, които спокойно изчакваха да им минат 2-3 годишните забранителни режими за преустройство на киносалоните и след това спокойно ги превърнаха в бинго зали, търговски центрове и други подобни, мисля, че е видно. Да погледнем към другите, които в момента функционират. Ако жалеете за смъртта на градското кино - то поне тръгнете към причините, които я докараха. А те са простички - икономически. Има такава думичка в тълковния речник, погледнете я. Когато говорим за нея специално в експлоатацията на киносалони тя опира до простички отново неща - зрители, приходи, инвестиции. Не е възможно при 4-5 касови филма на годината да издържиш да съществуваш особенно в малко градче. Влезте и в мрежата, чрез която Ви пиша и в момента - дата беге, арена беге, техно линк, бол беге, кварталните сървъри са едни от местата, където можете да намерите онова, които съгласно Закона за авторското и сродните му права няма какво да прави там, тъй като схемата в белите държави е кино - видео и двд - телевизия, никъде в нея е включено пиратирането на кинопродукция и наглостта да получаваш пари от продажбата й. Но това, разбира се, са простички неща, които не могат да бъдат причина за смъртта на градското кино. Всъщност знаете ли, цялата статия ми мирише на ретро - не в добрия смисъл на думата - съжаляваме за нещо, което го няма. Ами ако го имаше и стоеше празно, по-приятно ли щеше да стане...
07 Декември 2006 18:09
Последната прожекция за 2006 на Филмовата академия за зрители, която ще продължи и през 2007, е на 19 декември, вторник, от 18.30 часа в Дома на киното. На нея ще бъде показан филмът на Питър Уебър "МОМИЧЕТО С ПЕРЛЕНАТА ОБИЦА" (САЩ/Великобритания/Люксембург, 2003).
Една филмова творба за забранена любов на холандския художник от 17. век Йоханес Вермеер, пропита с еротична творческа страст и отличена с 11 награди и 31 номинации.
Лектор – Петя Александрова
Не пропускайте! ВХОД СВОБОДЕН!
ОЧАКВАЙТЕ ПРОЖЕКЦИИТЕ НА ФИЛМОВАТА АКАДЕМИЯ И ПРЕЗ 2007!
Web page: http://www.filmmakersbg.org/film-academy. htm
08 Декември 2006 16:56
Третата прожекция с вход свободен в кино "Одеон" по проекта на СБФД "Силата на закона и гражданското общество: уроците на филмовото изкуство", подкрепен от Посолството на Кралство Нидерлания, е на 18 декември, понеделник, от 19 часа. На нея ще бъде показан "НЮРEНБЕРГСКИЯТ ПРОЦЕС" (1961) – най-важният филм в традицията на американската съдебна драма, отличен с два "Оскар"-а, два "Златни глобуса" и куп други награди и номинации.
Този уникален филм, възкресяващ процеса на 20. век за престъпления срещу човечеството, е създаден от класика на американското кино Стенли Крамер с помощта на актьорското съзвездие от наистина големите в историята на киното Спенсър Трейси, Бърт Ланкастър, Марлене Дитрих, Максимилиан Шел, Джуди Гарланд, Монтгомъри Клифт и други.
Лектор ще бъде проф.Владимир Игнатовски.
Не пропускайте! ВХОД СВОБОДЕН! С помощта на киното да осъзнаем, че от всеки от нас зависи върховенството на Закона в демократичното общество!
Web page: http://www.filmmakersbg.org/happy-end-fil m-program.htm
08 Януари 2007 17:38
ХОЛАНДСКИ ШЕДЬОВЪР В ПРОГРАМАТА "КИНО - ХЕПИ ЕНД - ЗАКОН" – 22 януари, кино "ОДЕОН", ВХОД СВОБОДЕН

Четвъртата прожекция с вход свободен в кино "Одеон" по проекта на СБФД "Силата на закона и гражданското общество: уроците на филмовото изкуство", подкрепен от Посолството на Кралство Нидерландия, е на 22 януари, понеделник, от 19 часа.На нея ще бъде показан класическият холандски филм "Вкусът на водата" (1982) на режисьора Орло Сьонке, отличен със "Златен лъв" във Венеция, с "Бронзов Хюго" в Чикаго, с Наградата на критиката в Торонто и на Нидерландския филмов фестивал.
В този филм светът се оглежда през очите на човек-жертва в името на осъзнаване на необходимостта от дълбока симбиоза между Закона и Морала.
Критиката го определя като поразяващ съзнанието ни апел за човеколюбие, прицелващ се най-дълбоко в душата на всеки зрител.
Лектор ще бъде проф. д-р Александър Янакиев.
Не пропускайте! ВХОД СВОБОДЕН! С помощта на киното да осъзнаем, че от всеки от нас зависи върховенството на Закона в демократичното общество!
Web page: http://www.filmmakersbg.org/happy-end-fil m-program.htm
25 Август 2009 21:55
test
26 Август 2009 10:15
Навремето киното беше по 40 стинки, сега е по 8 лева.
Мое ли некой ми даде свестна причина що да се набутваме трима по 8 лева при нешното ниво на заплати, вместо да си го изгледаме филма дома.

_________________________________
ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg
12 Септември 2009 01:17
мерси невена! само да питам - има ли други заглавия освен порно у програмата? немам нищо против порното ама сам вече дрът и ме е страх да не се гътнем од вълнение у киното и да секнем поривите на съседните двойки и тройки
03 Юли 2011 04:16
Добре де... Каква е разликата м/у градско кино и киносалон??
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД