Живеем наплашени
в криминално време.
Навсякъде - апаши.
И куп заподозрени.
С решетки покрили сме
врати и прозорци.
Даже белите училища
напомнят затвори...
Решетките грозни
ни пазят отвсякъде.
И няма как от този
кошмар да избягаме.
Тъй затворникът сънен
се лъже много пъти:
все мисли, че е отвън,
а отдавна е вътре.
Радостите на живота
Най-обичам
да хвърлят камъни по мен,
а те да падат
в чуждата градина.
Най-обичам
алчни хитреци да се надцакват,
пък аз небрежно
да съм пас.
Най-обичам
някой всепризнат негодник
да вика подир мен:
"Негодник!"
Най-обичам
да ми отнемат русо гадже,
а то да се окаже
гримиран архиоптерикс.
Най-обичам
да ми казват, че съм слаб играч,
пък аз да си тежа
стотина килограма...
Боже мой,
колко са много
радостите на живота!
Местоимения
Между горещата Венера
и студения Марс
съществува Земята,
тоест Аз.
Между светлите здания
и тъмните врати
върви любовта ми,
тоест Ти.
Прекрасни местоимения!
Но в земния покой
между тебе и мене
се намества Той.
И болка позната
ме връща в реалността.
Остава тъгата.
Никой друг.
Само Тя...
Георги Константинов - визитка
Георги Константинов е роден през 1943 г. в Плевен. Автор е на над 20 стихосбирки, между които "Една усмивка ми е столица", "Неграмотно сърце"," Дърво и птица", "Обичам те дотук". "Обичам те дотук" надхвърли 25 000 екземпляра по тираж. В момента е директор на литературното списание "Пламък" и председател на българския П.Е.Н.-център.