(Продължение на темата "Добруджа и османското нашествие" от 19 август 2010 г.)

Загубите за българската народност в резултат на османското нашествие от края на ХIV в. до средата на ХVI в. са огромни, при това не само поради жестокостта на това нашествие и поради масовите изселвания отвъд Дунав. Запазен до наши дни османски данъчен опис за част от населението на Силистренска и Хърсовска (Северна Добруджа) нахия (административна единица в Османската империя) от 1569 г. (Стр. Димитров, 1983) представя сравнително пълна картина на тези важни и от днешна гледна точка процеси.
Данните от данъчния опис от 1569 г. за Силистра и околните 349 селища показват решително намаляване на българското население, което е вече около ? (2140 глави на домакинства и 471 неженени), но понеже сме длъжни да отчетем непълнотата на извора, ще трябва да добавим и невключените в описа специални категории рая с особен статут. Така, макар и предположително, ще получим приблизителна стойност от 1/3 за българското население в Силистра и Силистренско през 1569 г. За пълнота ще трябва да добавим и съвсем незначителен брой еврейски (18) и цигански (12) домакинства. Основната част от българското население обитава дунавското и черноморското крайбрежие. В опустошените вътрешни земи, които и до османското нашествие са, изглежда, доста слабо населени, преобладава мюсюлманското население.
В Хърсовска нахия, пак според същия данъчен опис от 1569 г., българското население е 41%, но като се включат предположително и населението на района на Бабадаг, и специалните категории рая с особен статут, ще получим макар и слабо преобладаване на християнското население.
Острият недостиг на собствено мюсюлманско население е характерна черта на османското нашествие на Балканите. Бързият ход на това нашествие оставя без османски заселници, а първоначално дори без пълен набор османска администрация цели области. Това е причината християнското население на полуострова да бъде заето с военни повинности,
а набирането на еничарския корпус да е особено активно в първите векове на робството. Значителният дял мюсюлманско население в Добруджа по никакъв начин не може да бъде обяснен с масивен приток на такова население извън областта, тъй като всички райони в Османската империя, включително и столицата след 1453 г., страдат от остър недостиг на такова население.
Още по-невъзможно е обяснението да бъде намерено в естествения прираст на населението. Мюсюлманите в Силистра например нарастват от 410 (O. Barkan, 1943) на 1005 души, т. е. 2,5 пъти (!), за по-малко от 20 години - до 1569 г., което не може да стане и при най-старателни възпроизводствени усилия.
Отново османските данъчни описи дават отговора на загадката. Наличните исторически извори позволяват да представим процеса на ислямизация много точно за Силистра, където между средата на ХVI в. и 1569 г. се наблюдава явление, което е характерно за цяла Добруджа, изглежда. За това време 222 ислямизирани българи допълват броя на мюсюлманите в града, като нека повторим, че в началото на процеса, т. е. в средата на ХVI в., мюсюлманите са общо 410.
Още 44 са приелите исляма освободени роби, което е втората причина за огромния ръст на мюсюлманите в града за все същите двайсетина години. Тези етнически унгарци, украинци и поляци, поробени в резултат на военните походи, точно в Силистра били освободени и едновременно с това приели исляма. Така общият брой на ислямизираните християни нараства на 266, прибавени към вече посочените 410 до средата на ХVI в. Остатъкът до 1005 мюсюлмани през 1569 г. вече може да е резултат от естествен прираст и единични случаи на приток на население от вътрешните селски области или от Мала Азия.
Може у някого да възникне въпрос за това, как се отличават наскоро приелите исляма в османските регистри, а отговорът отдавна е даден. За да не се "сквернят" данъчните регистри, "невернишките" имена на бащите на наскоро обърнатите в мохамеданската вяра се означават с два много характерни и ясно различими израза - "син на Абдуллах" и "син на Абидин". По този начин преброяването на мюсюлмани от първо поколение е винаги сигурно. Обърнатите в мохамеданската вяра от второ и всяко следващо поколение не могат да бъдат различени, но като посочим пак бързия темп на ислямизация за периода средата на ХVI в. - 1569 г., със сигурност можем да предположим, че и наличните в описа от средата на ХVI в. 410 мюсюлмани в огромната си част са българи християни и освободени роби, ислямизирани след началото на ХV в., но неразличими в описите, понеже са вече второ или трето поколение. Основание за такъв извод ни дават сведенията от началото на ХVI в., когато Силистра, могъщият средновековен Дръстър, е все още с преобладаващо българско население. Началото на интензивната ислямизация, пак според османските данъчни описи, е през втората четвърт на ХVI в., когато са обърнати в мохамеданска вяра по-голямата част от тия 410 мюсюлмани, които намираме в описа от средата на ХVI в.
Процесите на ислямизация в Добруджа изглежда не се отличават особено от успоредно протичащите в останалите български земи. Взетата тук за пример Силистра е административно средище на обширна област с постоянен гарнизон от придворни на санджак-бея войски. В града се откриват "широки възможности за натиск над българите християни, за корумпиране на отделни хора, за прогресиращо въвличане в исляма на все повече българи" (Стр. Димитров, 1988). И тук всички регистрирани еничари са първо поколение мюсюлмани - Мустафа бей Абидин, Хюсеин войвода Абидин, Джафер войвода Абидин. Произходът на тези новообърнати в исляма е вече напълно ясен - жестокият кръвен данък ("Сега"/ 04.06.2009) осигурява редовно попълнение на еничарския корпус, на обслужващия корпус в дворците на османската аристокрация и на безкрайната държавна администрация.
Съвсем същата картина може да се наблюдава в Хърсово, което също избрахме за пример. В града пребивава постоянен гарнизон, който охранява крепостта и брода през Дунав. Крепостните войници (мустахфъзите) обитават отделен и ясно обособен градски квартал, което е несъмнено допълнителна форма на контрол върху всекидневния им живот. И има защо - все през същата 1569 г., която дейно използваме за пример, от общо 69 крепостни войници, 15 са "синове на Абдуллах", сиреч новообърнати в исляма първо поколение. Няма причини да предполагаме друг развой на асимилационните процеси в Хърсово освен вече посочените за Силистра.
Както навсякъде другаде по българските земи преобладаващата част от българите, приемащи исляма, правят това поради значителните данъчни облекчения ("Сега"/ 28.3.2007 и 30. 10. 2008). Пример за това е другият, освен на крепостните войници, мюсюлмански квартал в Хърсово. Там също точно половината - 36 глави на домакинства, са новообърнати в исляма от първо поколение. И тук със сигурност ще предположим, че от останалите 35 глави на домакинства (от общо 71) огромната част са българи, обърнати в исляма, второ и трето поколение, от началото на ХVI в. насетне.
Изглежда, че в Добруджа все пак може да се наблюдава една особеност. Подложеното тук на действени асимилационни процеси в условията на активен османски административен и военен натиск българско население бързо губи етническия си облик. Новородените носят характерни мюсюлмански имена, нова е празничната система, в крайна сметка се променя коренно всекидневният живот, езикът и начините на общуване. Чрез ускорена и действена ислямизация, чрез масовите изселвания, както и чрез варварския кръвен данък българската народност понася непоправими загуби в цяла Добруджа от самото начало на ХV в., чак до ХVII в., а по-ограничено - и през ХVIII-ХIХ в. В Родопите и в поречието на Места, изглежда, отсъствието на пряк и постоянен османски административен и донякъде религиозен контрол, при отсъствието на големи гарнизони и при живот в труднодостъпните планински селища не се стига до пълна загуба на българската етническа идентичност у обърнатите в исляма. Така днес българомохамеданите пазят традициите, бита и езика на дедите си и доста често българското си етническо самосъзнание въпреки религиозните различия и огромния външен политически натиск на чужди "доброжелатели".
В Добруджа в условията на постоянно наблюдение и контрол, на неотслабващ от векове османски административен натиск българското самосъзнание на обърнатите в исляма днес най-често е заличено.