:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,344,476
Активни 116
Страници 14,470
За един ден 1,302,066
Професионален поглед

За чалгата в историята

Тя се храни от собствената ни несигурност, от стремежа да се абстрахираме от реалния си съвсем немалък принос към човечеството
Снимка: Борислав Николов
"Много ми е гот" - "Българите - цивилизатори на Европа".

Има ли нещо общо между тези два израза? Защо да няма. И двата изразяват в завършен вид това, което в последните години с пренебрежение или снизхождение наричаме "чалга" - къде в музиката, къде в историята.

Не му е мястото тук да се занимаваме с теория. "Чалга" в масовото съзнание е явление популярно, та и прекалено популярно. То отговаря на най-низките вкусове на публиката, със слаби естетически и културни достойнства. Както казват със самоирония в един от "чатовете" за чалгата - а за нея в Интернет има с пъти повече страници, отколкото за В. Левски, да речем, -



"чалга е, когато на лош човек му е добре"



Чалгата в музиката отдавна предизвиква разнопосочна обществена реакция. А чалгата в историята? Замълчаваме я. Неглижираме я. Гледаме я отвисоко. Подиграваме я, но тихомълком. Зер, кой ще си разваля отношенията с колеги.

Популярната история не е чалга. Тя е трудно дело, достойно за уважение. Пишат я професионалисти, пишат я талантливи добронамерени популяризатори. Чалга са материали, които дирят сензация на всяка цена, които представят все още неясни, а в много случаи и неверни предположения във форма, угаждаща на масовия вкус, които съзнателно или несъзнателно апелират и целят да окажат въздействие върху сравнително необразованата част на аудиторията с вкус и интерес към историята, към настроената "патриотично" част от читателската и зрителската аудитория, към тези, които се чувстват несигурни като българи в една нова като характер Европа и отчаяно се нуждаят от познат здрав пристан, към който да закотвят вовеки веков нестабилното си самочувствие.

Казваме, че през последните петнадесет години



заличаваме белите петна в миналото ни



Вярно е, но те са и бум на чалгата в част от историческото писане и говорене. Подчертавам писане и говорене, не в познанието ни.

Чалгата в историята - такава, каквато я виждаме, се появи веднага след 1989 г. Не че преди това я нямаше. По-старите помнят и сензацията с намерения у нас "циклоп" и слуха за златния трон на Симеон, който щял да оправи външния дълг на България. Но все пак бе по-ограничена. Действаха държавният контрол, издателските рецензии, цензурата и автоцензурата.

Своеобразна чалга се роди още през зимата на 1989-1990 г. Вярно е, че започнаха да се разискват теми, които преди бяха табу, и затова обществеността бе жадна да научи истината - Народния съд, лагерите след Девети, "възродителния процес". Приноси бяха направени дотолкова, доколкото позволяваха разкритите документи. Сериозни историци, които и преди балансираха на ръба на разрешеното, опитаха да нахвърлят мазките на една все още неясна картина. Но тогава изникнаха и първите майстори на чалгата. Не от небитието. Някои от тези, които до 9 ноември 1989 г. с упоение изследваха историята на комунистическата партия или на Отечествения фронт и громяха монархизма, на 11 се обявиха за културолози или политолози и почнаха да хвърлят гръм и мълнии срещу Народния съд или отрицателите на величеството.

Любопитно е



сходството между нашумелите изпълнители на чалга



в музиката и в историята.

- И в музиката, и в историята и най-некадърните творения могат да видят бял свят. Трябват ти само пари за звукозаписно студио или за печатница и познат в някоя медия.

- И в музиката, и в историята чалгата е по-популярна от класиката. Не е за чудене - класиката е трудна, изисква предварителна подготовка, за да я възприемеш. Преди да се явиш на авансцената, са нужни години труд, труд и пак труд. - И в музиката, и в историята чалгата прокарва граница между сериозните и несериозните изпълнители. Изключения обаче не липсват. И в двете сфери изначално сериозни изпълнители са били подмамвани от лесна слава и известност.

- И в музиката, и в историята авторът или изпълнителят на чалгата е "наше момче". Умее да се държи свойски с тези, които поради незнание оценяват високо творенията му. Да привлича и някои от тези, които добре знаят за какво става въпрос, но търсенето на известност ги кара да нахлузват маската на "фена".

- И в музиката, и в историята чалга-изпълнителят се приспособява към вкуса на една социална категория, която се появи след 10 ноември - позамогналите се новобогаташи. Те пък на свой ред, понатрупали имане, но чувстващи вътрешно естетическата си или интелектуална недостатъчност, са поласкани, че им е дадена възможност да се отъркат, ако използваме израза на Захари Стоянов, о науката или респективно о музиката. Резултатът е, че понякога могат и да подпомогнат финансово това, което разбират - чалгата, - но рядко класическата музика или история.

- И в музиката, и в историята чалга-изпълнителят може и да е добре образован, да е бил специалист в определена област, но набляга на популярните шлагери. Ясно му е, че ако изпълнява арията на Виолета от "Травиата", да не говорим за Онегер или Шонберг, ще има значително по-малобройна публика, отколкото ако извие трелите на "Камъните падат".

- И в музиката, и в историята чалга-изпълнителят съзнателно се насочва към сензацията, търси скандала - това е най-добрата хранителна среда за него.

- И в музиката, и в историята за собствен вкус на чалга-изпълнителя трудно бихме могли да говорим - става и сантименталният романс, става и рокът, става и рапът, дори и регето или ската - важен е успехът сред публиката. И при историците - и археологията, и старата история, и Македония, и войните - най-добре тюрлюгювеч от всичко заедно - важното е да се гъделичка националното самочувствие. Паганини може да напише трийсет вариации на теми от Моцарт. Чалга-историкът може да направи триста вариации на тема Велика България.

- И в музиката, и в историята чалга-изпълнителите не правят опит да възпитават вкуса на публиката. Напротив, приспособяват се към него, подхранват нагласи и представи, които българинът от XXI в. би трябвало да загърбва.

- И в музиката, и в историята изпълнителите търсят и често намират опора в рамото на политиците. За тях този тип музика и този тип история са магистрала към сърцето на това, което те броят за народ, сиреч електорат.

Струва ми се, че в наши дни



чалгата е характерна най-вече за историята



Къде е чалгата в математиката, във физиката, в химията? Инструментариумът и езикът на историята изглеждат разбираеми и лесни на лаика. Той е твърдо убеден в ценностите, получил в школото, и гневно реагира на опитите да му се каже, че историческото познание се развива и много съкровени самовъзвеличаващи ни представи трудно могат да намерят опора в реалността. Колко популярни изложения сте видели на сложни химически реакции. Но пък е лесно да разбереш и повярваш, че българите винаги са били център на световната цивилизация.

Чалгата в историята се храни от собствената ни несигурност. От собствения ни стремеж да се абстрахираме от реалния си съвсем немалък от гледна точка на възможностите на народа ни и историческата обстановка, в която е живял, принос към човечеството. Чалгата в историята е с нас и дълго време, ако не и винаги ще си бъде с нас. Бясното развитие на медиите я осигурява с подходяща, добре наторена почва, на която израстват сдъвкани несложни идеи. Професионалният историк създава теориите си дълго и бавно - съмнява се в тях. Проверява ги. Съпоставя ги. Отхвърля ги. Не може да бъде и не е равностоен на бълващия фантастични предположения чалга-историк. Порочен кръг - слабо подготвени журналисти се ориентират към майсторите на чалгата, защото те им представят историческото знание такова, каквото те го искат, и във формата, която те могат да възприемат. В съзнанието на хората, които разчитат на медиите, чалга-историци раздават оценки и присъди.

В статия в "Ню Йорк таймс", още преди да са излезли изборните резултати в САЩ, анализираха очертаващата се загуба на демократите. Позицията им - високомерие и презрение към бедните, неразбирането на моралните ценности, по които подреждат живота си, ги тласнаха в ръцете на републиканците, за да подкрепят политика в свой собствен ущърб. Да ви звучи познато?

Чалгата в историята ли е поредният ни принос към цивилизацията? Не бих казал. Че тя дори не е балканско явление. Има я навсякъде по света. Ще я има и за в бъдеще. Но струва ми се, че трябва да правим каквото можем, за да посочим на обикновения, вдълбочен в проблемите си българин, че може да е патриот, без да бъде патриотар, че историята не е феод на малка група кресливи чалгаджии, че постигането на истините й може да е трудно, но заедно с това и увлекателно интелектуално занятие.
 
***
284
2464
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
284
 Видими 
06 Януари 2005 21:44
Добре сте рекли момчета, сега остава да му обясните на обикновения българин и за чалгата в музиката, пропорционално на обяснението ви за чалгата в историята. Щото от статията ви излиза, че чалгата все пак е нещо лошо, с което трябва да се борим.
Иначе констатацията, къде може да има и да няма чалга ми хареса. И за положението в историята е добре казано, вижте и огромния балкански извор на чалга - Сърбия. Особенно чалга в историята, преди време с изненада научих, че сръбските деца, никога не са и чували, за Сръбско-Българска война. Там може да се окаже, че чалгата в историята им е 10 пъти повече и от чалгата в музиката им. Ама какво да се прави, хората искат да ядат.
06 Януари 2005 22:18
Чалга-историкът може да направи триста вариации на тема Велика България.
Но пък е лесно да разбереш и повярваш, че българите винаги са били център на световната цивилизация.

Още един плювач по българското величие и майкопродажник. Ей, тия са си плюли в устата да плюят българинЪТ, целокупният ни достоен народ. И то защо - заради едно малцинство дебили и чалгари. И от мухата правят африкански слон. Вие не ходите ли по улиците и площадите, бе господа, за да видите очи в очи тълпите почтени и достойни люде, които ги изпълват. По "Славейков" не минавате ли, за да видите огъващите се от отбрани и най-сериозни книги сергии - това академик Норбеков, академик Виктор Востоков, д-р Мулдашев, Генадий Малахов, д-р Божидар Димитров и колко още. Ама най-лесно е да очерняш, нали!
06 Януари 2005 22:23
Статията е просто отлична, текстът до снимката е нелеп и подвеждащ. Не възродителният процес, а именно “велика България”, “най-древната цивилизация”, “центъра на просветата”, реконструиран по голямата базилика край с. Абоба, “българският император Управда” от с. Мала Правда, “българите”, построили Торино и Тулуза барабар с фабриките на Фиат и Ербус, е любим предмет на чалга-историците от рода на бившия колумнист проф. Б. Димитров и форумното му алтер его Олег Офренов/неминона/Мичо Бейзадето, който се надявам да допълни списъка на любимите си чалга теми, сигурно ще са му нужни страници. Особено добър е авторът в разкриването на психоаналитичните основи на историческата чалга. Поздравления!

06 Януари 2005 22:29
На времето си "Травиата" е била със статута на днешната чалга и е възмущавала не малко дами и господа с въшлясали перуки. Не толкова отдавна музиката на Бийтлс бе обявена за най–порочната на света – днес е класика. Тангото бе прокълнато от папата. Чалгата е далеч по качествена музика от рапа и тя е наш шанс да наложим нещо на света. Бъдете сигурни това ще стане – просто трябва да се запее на английски. Негърската и латинската музика са изчерпани, трябва нещо ново.

Не съм бил в България повече от 10 години, но пипна ли някъде чалга
по нета веднага я свалям. Ксения и Оксана си умират от кеф от чалга. Нямам оригинални СД–та, не съм виждал още никъде такива.
06 Януари 2005 23:14
И статията е отлична, и текстът до снимката е брилянтен.!


Много, много поздравления на автора

И най-вече за смелостта му да напише текста до снимката. Дупе да му е яко !
06 Януари 2005 23:16
Още няколко любими теми за чалга-историците:

- ченгета;
- досиета;
- комунистически заговор;
- ръката на Москва.....
06 Януари 2005 23:19
Бай Иване,

Само да искаш - ще те зарина с фабрични, оригинални CD-та на наши чалгаджии. Вървят по 3 лева.

Виж, на западните чалгаджии "легалните" дискове удрят двайсетачката.
06 Януари 2005 23:21
Ех, от вчера чета за чалгата и българите и вече мога да систематизирам общественото (т.е. форумното) мнение: Отговорът на въпроса "Някой кара ли българина насила да слуша чалга или манталитетът му го тласка към тези забавления" е - авторът е гей (комунист, чорбаджия, юдомасон - според вкусовете). За Травиата бай Иван не е прав - имало е кратък скандал около премиерата, но изобщо не е била чалга - знам аз, нали съм от следващата опера. По-скоро музиката на един друг композитор за софрата на Залцбургския архиепископ е нещо такова - лекичко, забавно, за ядене и пиене - абе дивертимент с една дума. Ама няма да кажа името на композитора, че пак ще ме оплюете. Всъщност и той сигурно е от древнотракийски-прабългарски произход, но ние не сме го научили още.
06 Януари 2005 23:40
Manrico,

Ама то си е съвсем вярно, приятелю - авторът е и педал, и комунист, и чорбаджия и юдомасон и куп неща още !

К'ъв ти автор, той цял рефер, бе !

06 Януари 2005 23:47
>>>><<<<<
Бай Иване,
имам думи да опиша радостта си от твойто изказване, **** *** ****** *
******* ****** в ****** гъз.
слънчо
>>>>>>>> <<<<<<<<<
07 Януари 2005 00:01
[б]Чичо Фичо[/б]. "Статията е просто отлична, текстът до снимката е нелеп и подвеждащ."

С втората част не мога да не се сагласиъа, с парвата - еееех. Можеше и по-кратко.

"Не възродителният процес, а именно “велика България”, “най-древната цивилизация”, “центъра на просветата”, реконструиран по голямата базилика край с. Абоба, “българският император Управда” от с. Мала Правда, “българите”, построили Торино и Тулуза барабар с фабриките на Фиат и Ербус, е любим предмет на чалга-историците от рода на бившия колумнист проф. Б. Димитров и форумното му алтер его Олег Офренов/неминона/Мичо Бейзадето, който се надявам да допълни списъка на любимите си чалга теми, сигурно ще са му нужни страници."

[б]Наи-искрено те моля: Стига с това село Абоба, стига с тъа древни величиъа. Вече като ти видиъа ника и го спрягам с таъа Абоба. Защо обвиняваш авторите в творене на чалга историъа. Патриотарската чалга-историъата в краина сметка е оражие срещу чалга-историъата на саседите. Нихилистичната чалга историъа е много по-вредна. Сам писа вчера че всички признаваме че има криза в нравствеността (всащност може би парво трябва да си изясним кои-какво разбира под нравственост) на балгарина, като цяло. Цхалгадйииството - музикално или друго е един от белезите на кризата. Вапросат ми е: мислиш ли, че ако повтаряш на един лумпен, че и тои и предците му са били лумпени ще го вазвисиш (цивилизоваш)? Аз лично се самнявам. [/б]

Редактирано от - bot на 07/1/2005 г/ 11:19:29

07 Януари 2005 00:12
Съгласен съм с Манрико за Верди и Моцарт (старши?) и не съм съгласен с бай Иван, че чалгата била по-еди каква си от рапа, освен че е по-вулгарна, апологетична и мутренска, разбира се (в Ню Йорк в магазините има много българска и балканска музика в раздела World Music, но не чалга –
филип-кутевска, “мистериятa” и фолк джаз, продажбите са маргинални). Но тук не е мястото да сравняваме чалгата и рапа, защото става дума за чалга-историята на “велика България”, която ни се натрапваше тук напр. от Б. Димитров и все още на форума от “патриоти” (с Ботевата рима) любители чалга историци, които авторът на статията и Манрико иронизират. Съжалявам, че не е систематизирал накратко поне основните й псевдонаучни тези.
*
Възродителният процес, “досиетата” и изобщо късният тоталитаризъм се важни проблеми на българската историческа наука, но засега са прекалено горещи, за да надяваме на обективно изследване. Аз винаги съм бил за отваряне на всички архиви, не само оперативните, ни и служебните на МВР, и на партийния архив, и пълен достъп на историците до тях. Но текста на снимката е явно манипулативен – освен е показан не възродителния процес, а голямата екскурзия. Очевидно снимката е сложена, за да заблуди читателя, който чете само едрите букви, за какво става дума в статията.
07 Януари 2005 00:42
Статията е навременна, но авторът избягва споменаването на имена, защото се страхува от неприятности. Става въпрос не само за фамозния "професор" и може би утрешен министър Б. Димитров, но преди всичко за псевдошколата на Петър Добрев и неговите съмишленици. Ако авторът наистина смята, че тези производители на евтини фантазии са изпълзяли след 1989 г., той греши. Те се прекланят пред други "авторитети" от 20-те и 30-те години, които били погубени професионално от В. Златарски и П. Мутафчиев, защото казвали истината - българите били най-стария народ на земята, дошъл от Месопотамия или Марс, основал 9 царства на разни места и т.н.

Действително нашата история се нуждае от ревизия, но не и в безумен дух, откъснат от изворите. Новата "История на българите" не задоволява тези очаквания. Да вземем етногенеза на българите. Ние не сме смес от "българи, славяни и траки", а имаме много по-сложен произход. Аз лично се убедих, че нашият фолклор почти изцяло е тракийски, а към V-VІ в. тракийският и славянският език са твърде близки. Прабългарите не са били една малка орда, а огромен цивилизован народ от поне 200 000 души. Само езикът ни е развален славянски.
07 Януари 2005 01:06
Статията хикак не ме впечатлява особено преди всичко заради произволните твърдения и твърде примитивните паралели.С което не искам да кажа че не съм съвсем съгласен с автора.Но отделяйки същинската чалга от това което автора се опитва да оправдае с нея ясно остава само едно:една огромна част от българи и сърби(и помеждулежащите им т.нар. македонци) не могат и не желаят да приемат за своя европейската култура, към която етнически принадлежат.Наистина само етнически.Манрико, ако имаш предвид В.А.Моцарт сме горе-долу на едно мнение.Може би само "Дон Жуан" и Реквием" го оправдават.

Редактирано от - Bongo Barabata на 07/1/2005 г/ 01:12:30

07 Януари 2005 01:20
Архиман,
Надявам се че не искам прекалено много, но мога ли да те помоля да ми изпратиш копие от статията си публикувана в Литературен вестник? Чух добри отзиви, а и темата ме интересува. Просто нямам начин да се сдобия с този вестник. Използвам случая да те поздравя!
07 Януари 2005 01:36
Проверявал съм много от думите, за които Добрев мисли, че били "български", и съм ги намирал в другите славянски езици. Теорията, че "траките били протославяни" съм чел за пръв път в романа на варненския поет Кольо Севов "Градището" (началото на 80-те), дето се разказваше за един селски учител, запален по археология и величието на България. Той привеждаше примери и от литовския език и религия и питаше как било възможно траките, "най-многобройния народ след индийския" (Херодот ли беше?) изведнъж да се изгубят и се "заменят" от славяните. Не ми звучеше обаче много научно издържано.
07 Януари 2005 01:43
Чичо Фичо.
[Отблъскващ]
от USA
Общо мнения: 447
Статията е просто отлична, текстът до снимката е нелеп и подвеждащ. Не възродителният процес, а именно “велика България”, “най-древната цивилизация”, “центъра на просветата”, реконструиран по голямата базилика край с. Абоба, “българският император Управда” от с. Мала Правда, “българите”, построили Торино и Тулуза барабар с фабриките на Фиат и Ербус, е любим предмет на чалга-историците от рода на бившия колумнист проф. Б. Димитров и форумното му алтер его Олег Офренов/неминона/Мичо Бейзадето, който се надявам да допълни списъка на любимите си чалга теми, сигурно ще са му нужни страници. Особено добър е авторът в разкриването на психоаналитичните основи на историческата чалга. Поздравления!

Типопредставителна реакция на индивида без българско самосъзнание, на пребоядисания коминтерновски интернационалист, на "глобализирания" Киряк Стефчов.


07 Януари 2005 01:53
Г-н Офренов, туй за Киряка и чорбаджи Юрдана сме чули неведнаж веч; помолих обаче да изброите някои от другите си замисловати чалга-тези като илюстрация на статията. Нямам време да ги търся в досието Ви. Благодаря
07 Януари 2005 01:53
Чичо Фичо, на мене ли говориш, аз се шегувах вчера. Помислих, че подхвърлената от теб реплика е на шега, но ако не е било така, няма да се учудя - в последно време нямам време да се задълбочавам в четене на странични неща и явно съм се объркала.
07 Януари 2005 01:56
На архимана - хареса ми мнението му за П. Добрев, но ме озадачи малко с траките и славяните.
07 Януари 2005 02:12
Поздравявам автора с точните му наблюдения.
Преходът в България наложи чалга във всяка една област: образование, култура, история, наука и др.
Това е една пяна върху повърхността, която чака своя чистач.
Споделям вярата му, че истинските учител, артист, историк и научен работник познават професионалните върхове и стойности и че постигането им, представлява увлекателно интелектуално занятие.
Тези, истинските, са и патриоти, които обичат родината си, природата и хората с техните специфичности.

07 Януари 2005 02:17
ДЪРВЕНАТА ФИЛОСОФИЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА БРАНИ МУЗИКАЛНОТО ДЪНО
Статията наистина удря камбаната. (Искам по този случай да поздравя редакторския екип на "СЕГА" за осезаемото покачване на качеството на материалите в настоящата година. KEEP THE GOOD WORK!!! )
Фичо, още от вчерашната тема, гледам имаме едно малко разминаване в тълкуванията на това ми ти явление. Разбирам напълно позицията ти, но искам и ти да разбереш моята: Чалгата (за музикалната става дума, а не за историческата...където мнението ми напълно съвпада с твоето и на автора на настоящата статия) изпълнява безгрешно своята функция, а именно: доставяне на радост и "тръпка" на своите слушатели. След като съществува търсене за този род емоции, ами съвсем нормално е да се появи на пазара и съответния продукт. Ако си спомняш на времето голяма част от народонаселението вопиеше за адекватна за своите морални, етични, естетични и пичкомайнични потребности култура и поради липсата на родна такава, тя си го набавяше от комшийските култури. Отначало, в средата на 60те посредством Микис Теодоракис и борбата срещу полковниците навлезна с терлички гръцкият неофолк, а малко по-късно, в началото на 70те и онзи от Югославия. А като си спомня, че само няколко години преди сръбската музика да избухне като вулкан на небосвода и покори сърцата на нашия потребител, ние бяхме едни от "производителите на експортен масов фолк". Няма да забравя как в "годините на акордеонна култура" сума ти и "бъдещи звезди на югославския турбо фолк" закупуваха от "Балкантон" плочите на Коста Колев и Борис Маршалов.
Официалната културопроизводителна машина у нас беше на светлинни години от потребностите на своите консуматори. Тя бълваше няколко деривата ( естрадна музика, ангажирана музика, "фризиран" фолклор, хорова музика, класическа музика и детска музика) които от немай къде (като няма риба...и ракът е риба) хорицата консумираха в умерени количества. За най-голямо съжаление (изключая плеядата от добре тренирани басове и сопрани) ние не произведохме величия надхвърлящи локалната сцена. ( епизодичните широкораздувани от нашата преса успехи на Емо, Лили, Данчето, Бисер и ФСБ си бяха съшити главно с бели конци...не че не е имало там известно ръкопляскане, да речем, но нищо трайно и със световна значимост мога да кажа с прескърбие не остана) Най-известния български изпълнител беше Милчо Левиев, който дори успя да заеме 1во място на джазовия топ с "Баладата за рибаря". Той от своя страна пък се опита да отвори път и рекламира първо Ибряма, а след това и Теодосий. И като погледнеш, комай освен тях, трио "Българка", Юнаков и донякъде детската ни хорова музика ние за съжаление кой знае какво не сме записали в златната книга на световната музика, дето има една дума. Разбира се, ако Филип Киркоров се брои за български изпълнител, пишем си точки на east фронт.
Естрадната музика ( дето и викаха) радваше там известен брой easy to amuse individuals и толкоз. Имаше и поклоннички там с букети цветя и писъмца с глупости, но нищо не беше със "мегазвездни пропорции".
"Универсияда", "Фестивална", летните театри в по-големите градове, спортната зала във Варна и горе - долу толкова (количественно) можеше да събере в най-добрия случай един естраден изпълнител ( най-често пакет с няколко имена) и то не повече от веднъж годишно (отново става дума за най-най-добрия случай).
Чалгата, у нас през тези години беше или "импорт" или съвсем аматьорска ( на ниво Попа). Истинския разцвет настъпи при разкрепостяването на табутата. Тогава всички онези които се срамуваха да си кажат, че слушат тази "упадъчна" музика ( интересното е че само в България и Македония съществува това презрително отношение на "възвишените" към "низшите" духом. Докато тук, в Канада, а и навсякъде където съм бил по света ако слушаш, да речем кънтри музика или фолк музика или уърлд музика никой няма да гледа на теб като на "второкласен гражданин", докато в България тази музика носи етикета "КИЧ", а в Македония "ШУНД" и всички почитатели на тези субкултурни произведения се смятат едва ли не за "липсващото звено". Не отричам, че тази музика наистина гепи с приматни въдички: леснозапаметяващи се, репетитивни мелодии написани в традицията на "няколкото калъпа" владеещи пазара, директни текстове с недвусмисленни послания, сценично поведение на магистрална труженичка с гардероб и прическа с мирис на 1985 година. Безспорно, за човек който е достигнал до други нива в "естетичната йерархия" това е далеч под неговото ниво, но пък в края на краищата - това е положението. Това е все едно онези които слушат Ксанакис, Булез и Щокхаузен да гледат презрително на всички които слушат "по-ниска" от тяхното ниво музика или пък почитателите на Сън Ра, Орнет Коулмън, Ханк Бенек и Сбигнев Намисловски да смятат слушателите на "по-лесно поглъщаема музика" за същества екзистиращи на по-ниско еволюционно стъпало. Някак си, според мене, това не пали декиш. Това кой каква музика слуша е доста показателно и за неговото "общопознавателно ниво", съгласен съм напълно тук, но пък - хей...не е ли най-важното нещо
МУЗИКАТА ДА ДОСТАВЯ ЕСТЕТИЧЕСКА НАСЛАДА?
Ами примирете се, бе хора, най-накрая, че има други там индивиди с друг чип, дето вика бай Цар. Те да речем обичат да им се пее за неща дето им се случват на тях самите, а не на някакви си рицари от приказките. Хората си бачкат, поркат, пушат, правят тарикатлъци и не на последно място си се ебат.
Ама от какъв зор сега да се възпяват само някакви си самотни лодки, ветрове, дръвчета и такива едни изсмукани от пръстите работи, дето естрадните певци например ги пеят. Хубаво, ами че те си искат да е поднесено и на езика на който те самите говорят. Ами сега като духа - значи насистина духа, като става дума за марки, защо да се говори с поетични средства за разни еквиваленти на мангизите, като чисто и просто мо'еж да си кажеж: мангизи, защо да търсиш разни забулвания и разни FMизми и дето викат възпитан речник, след като ти си говориш с редови език, пък очакваш развлечението да ти бъде поднесено с параден. То не че не може там да бъде напудрено с разни плачещи върби, адижиата, трепети и други такива поетикоречникови деривати, ама пък от к'ъв зор, а? И си карат нашите през просото...вият зурлите, бумкат тупаните...и те само щракат пръсти. Гот ли им е?
Бас държа, че им е повече от гот. Ами от к'ъв зор да им разваляме тогава рахатя? Нека си се радват хората и туй то. Какво по-лицеприятно нещо от радващи се хора? Па макар и да го правят по начин по който ние не го правим и със стимули, които нас не ни стимулират. Щом това ги радва - ами да си се радват и толкоз. Нито ни бъркат в джоба, нито ни ядат на масата...е виж, ако не те оставят да спиш, да речем, имаш пълното морално право да им лиснеш един леген помийка на главите, ама ако не те закачат и си тресат там телесата за собственно удоволствие, ами смучи си джина с тоника там в ъгъла, подсмихвай се под мустак, ама толкова...не искам да чувам повече такива думи като: Да се забрани! Да бъде изкоренена! Да бъдат убити! Да им го набутат в гъза! и т.н.т...ама ха...ами представяте ли си утре някой от тях да дойде на власт и да каже: Повече никакви битълци, никакви рапъри и валсове! Само - чалга до дупка! Е, видели сме подобни картинки и на мен, барем, хич не ми се ще да се стига до такива крайности.
07 Януари 2005 02:31
Грацко, не възразявам, толкова хубаво си описал историята на забавните жанрове. Като свършиш албума, вземи напиши една историческа студия Въпросът е: защо нашата "популярна" чалга е по-вулгарна от сръбската, конгоанската, кънтрито, неаполската, рапа? В Ню Йорк гледат с насмешка на любителите на кънтри, но в никакъв случай не както Дайнов - на любителите на чалгата.
07 Януари 2005 02:32
Не разбирате, а!? Да видим какво ще правите като дотърчат фашизираните лумпеняци. Онези бе, комсомолците с ханските имена... родниците с кубинки, и т.н. великопатриотичен каймак. Тогава да ви питам аз кон боб яде ли, и ариец чалга слуша ли.


Има да се молите на Тангра (ТанНакРа)за милост... Тъй че, подготвяйте се.


07 Януари 2005 03:28
И музикалната, и историческата, и комунистическата, и нацистката, и ислямистката чалга, и тютюна, и некъпането, и пърденето, и пр., задоволяват някакви важни нужди. Моите уважения към нуждаещите се, но правото да не се консумират е не по-малко свещено от правото да се консумират.
07 Януари 2005 03:41
Архиман ,
и мене озадачи за траките, но не смея да навлизам в темата.
Ето какво писах на шега вчера, пак стваше въпрос за чалгата:
какво пише ст.н.с. Петър Добрев по въпроса! Какви отговори дава! Проучванията сочат, че "чалага" произлиза от думата "чалангар" - възвишеност и музика oзначaва ... от палеолингвистиката са му данните, от полумрака на ранната прабългарската култура й е произода...

Пренебрежителното отношение към "школата" на Добрев съвпада с моето, мисля че неговите теории нямат научна достоверност.


Редактирано от - Azia на 07/1/2005 г/ 03:49:00

07 Януари 2005 03:55
Илия Илиев
Професионалният историк създава теориите си дълго и бавно - съмнява се в тях. Проверява ги. Съпоставя ги. Отхвърля ги.

Авторът на пасквила, на тая ТИПИЧНО ЧАЛГАДЖИЙСКА СТАТИЯ, се гаври с усилията на забранените стари и съвременните български историци да бъдат разобличени лъжите и манипулациите в българската история, вместо да отговори на въпросите:
- Колко дълго и бавно, респ. по кое време и под влиянието на кои външни антибългарски сили се сътвори грандиозната лъжа?
- Съмняваха ли се, съпоставяха ли древните източници или ги преиначаваха, тълкуваха превратно, криеха информацията и я унищожаваха?
- Защо авторите на лъжата унищожиха своите научни опоненти, забраниха трудовете им, направо ги изгориха?
- Защо и до ден днешен се страхуват и не смеят да споменат името им, но на час по лъжичка възприемат тяхната теза, без да си признават обаче.
- Защо е тая подигравка с безспорния исторически факт - Велика България (Magna Bulgaria), кой се страхува все още от сянката на някогашната империя Велика България? Затова ли криха 72 години от световната общественост факта, че императорът на Велика България е погребан насред Украйна с толкова злато и сребро, колкото нито един фараон. Колко българи знаят това и защо не им го казват?
- Какъв е интереса на автора - да излезе истината наяве или да се задълбочи лъжата?
За сега оставам с убеждението, че авторът е заитресуван от запазване на статуквото и затова излиза с тази ченгесарска провокация, с този долнопробен "Фичовизъм".

На следващите провокатори и на тия, които им плащат, трябва да им е ясно, че никаква сила не може да спре вече процеса на възраждането на целенасочено смазваното българско самосъзнание, който ще се засилва успоредно със задълбочаването на евроатлантическата ни интеграция. Т.е. не обратното, както си мислят някои миризливи пръдльовци, сънуващи "национализми", "антисемитизми" и пр. пилешко мляко и волски телета.
Убеден съм, че днешният тюрлюгювеч на Иван Илчев няма да получи никакво внимание от читателите на книжния вестник. Те въобще няма да разберат, какво иска да им каже и защо им ги бръщолеви тия. Най-много да предизвика бурна реакция във Форума и куп опровержения.

Опроверженията ще дойдат от професионалните историци след "дълго и бавно съмняване, проверяване, съпоставяне и отхвърляне" на идиотизмите в българската историческа наука, като напр.:
- Траките, т.е. римските легионери и техните императори на късния Рим били избити от "миролюбивите" славяни и по-точно издавени в измисленото "славянско море" на измислената "славянска раса". Траките изчезнали яко дим, въпреки че били най-многобройни на земята след индийците (Херодот), следователно те "нямат" нищо общо с днешните българи;
- Българите били 10 хил. "тюркски чергаро-катунари", живеели в юрти и си квасели киселото мляко под гъзъ. Поради "малобройността" си те също се издавили в "славянското море", следователно и те "нямат" нищо общо с днешните българи.
Напоследък обаче някои "чалга-историци" като проф.Георги Бакалов и др. твърдят че българите отсам Дунава били във всички случаи повече от половината население (1, 8 млн.). Но както компенсаторните записи в началото бяха 10%, а сега вече достигнаха 100%, считаме че до 1 януари 2007г. процентът на българите най-после ще стигне действителния си размер;
и т.н. , простотиите са безкрайни.

Тая чалга-журналистика ни на йота не помага да се изясни истината. Напротив, тя цели да се създаде суматоха и объркване, затова и обра аплодисментите на безродните Фичовисти.
Изглежда след презентацията си в бТВ-циркаджилъка "Сблъсък" Илчев съвсем е загубил чувство за мярка.
07 Януари 2005 04:59
Според мене "чалга" може пък да иде и от "Чомолунг ма", "майката на боговете".
*
Грацко, ето сравнявам чалгата напр. с наполетанската канцонета от "чисто българските" (според чорбаджи Мича) области на южна Италия. Още бабини ми си свирели на китари в гимназията "светлините на Соренто" (Torna a Surriento). Едва ли има човек да не ги е чувал от Павароти. Те са "народни" песни в най-добрия смисъл, във всяка кръчма поне от Рим до Палермо ги пеят всяка вечер стопаните барабар с туристите. Най-известните са написани от полупрофесионални автори с рекламна цел скоро след обединението на Италия - "Фуникули, фуникула" била писана на екс за откриването на "фуникуларе"-то (планинско зъбчато влакче) от Неапол до Везувий в 80-те години на 19 в. по текст на един Турко, млад журналист от местния вестник. Мarechiare е еснафска песен, която пеели месарски и хлебарски булки на излети, "Pure li pisce nce fanno l'amore - дору йоще рибите се любят" (колчем месечинка изгрей над село Марекиаре) - като варненската еснафска песен за "чироз се носи в морето, песен любовна той пей" ("чироз" тука значи млада скумрия, не още сушена).
*
Къде е обаче причината за драматичната разлика в "художествеността", в мярата на вулгарността в двата жанра "простонародна" музика? Тя е комплексна и се иска много време да се опише, и "родниците" няма да оставят здраво място по нас, докато свършим. Ще кажа засега само, че лирическият герой на чалгата, както и лирическата персона на слушателя й, за разлика от напулетанските си хомолози, са дълбоко отчуждени от езика, от душите, от телата си. Те са като някои тук, които не могат да говорят с тебе нормално, без да се кривотят и "самоиронизират" (а всъщност страдат от мъчителни комплекси за различие). Чалгата се корени в "глъбинната" ни социопсихопатология, идеща още от славянската първобитна задруга на Иван Хаджийски, от богомилството, от другите особености на православието, разбира се, и от прословутите 45 и още 15 след тях.
*
Така и с чалга-историците. Дори да оставим користния момент, но самата Паисиевска изходна когнитивна (познавателна) "установка" е дефектна, антиисторическа. Тя не им позволява да спорят рационално с опонентите си - те са като една херметическа секта, пили са от едно биле омайниче и са добили едно и също умопомрачение, което ги прави слепи за невероятните глъбини от невежество, на което зидат "теориите" си, параноичните конфабулации и рационализации, с които са скърпени. За тях опонентите са "неличности" (Оруел), майцепродавци Киряци Стефчовци.
07 Януари 2005 05:06
Не се отчайвайте - положението е още по-лошо отколкото предполагате! Ето тази година стават 100 години откакто чалгата започва да завзема физиката. Историята с нищо не е по-различна..
07 Януари 2005 05:06
За чалгата в музиката да се изкажа.
Чалгата ( чалгията), българската чалга ( не чуждестранните чалги) е израз на културното влияние на циганина върху българина. И по отношение на музиката и на текстовете. Това е едно към едно циганизация на българина. Защо се срамувате да го признаете? Вярно е, можеше да има и друг жанр, със също така ниски естетически и културни достойнства, но да си бъде чисто български. Но нашият творчески гений и този път ни изневери. Дори и нещо пошло не можем да създадем.
За чалгата трябва да се отдаде заслуженото на циганския народ и да се отчете огромното културно влияние на циганите върху съвременната българска култура. Иначе не е справедливо.
Просто трабва да извикаме- " Е-е-й, циганизирахме се вече братя българи!
07 Януари 2005 05:52
Зуйо, съгласен съм, думата "чалга" е циганска, и повечето чалгаджии са цигани, и музиката е ориенталска, но циганите са музикантите и в Сърбия, Румъния, Унгария (Унгарските танци на Брамс са по цигански чалгии), закарпатска Украйна, Бесарабия, южна Русия (знаем руските романси), чак до Андалусия - фламенкото е циганска музика със силно арабско влияние, слушали сме Джипси Кингс, Мануел де Файа с балета Любовна магия (El amor brujo). А Карибските острови, дето се мешат различни африкански племена с индийци от Индия, индианци и бели, и се получава Калипсо, Менто, Реге и т.н.? Бях смаян, като за пръв път в Ню Йорк чух steel drum (на което свиреха понякога в песните на Бони М, едно време си мислех, че е детско пластинково пиано). Ами африканската популярна музика - в Конго или Гамбия има страшно изискана музика, свирят и с местни арфи, а Южна Африка - вж. албума на Пол Саймън "Graceland". Бразилската? Кубинската? Мексиканската? Доминиканската? Много интересно е да се чуе и индонезийска популярна музика, полинезийска, индийска - от самото огнище на циганите.
07 Януари 2005 06:19
Фичо,
след изброените от теб творения на международния циганския музикален гений се сещам за половин дузина нашенски песни, но нито една от тях не е за показване. Чалгата ни е продължение на традицията на песни, като следната:
" На глава му синьо бомбе,
на върта му въртовръзка,
на газа му панталони,
най-отдоле трандафори.""
Припев:
" Ой Рашко, циганина Рашко....." и т.н.
Припевът може вече спокойно да бъде:
" Ой Рангеле, българино Рангеле..."
Усещаш ли как всички бягат от тази истина, че българският народ се циганизира.
Аз не искам да обиждам никого за това, че обича чалгата. Но бих желал да се отдаде заслуженото на нашенския цигански етнос по отношение огромното му културно влияние върху българите. Нека да го признаем открито- ние не можахме да създадем така необходимия ни български долнопробен музикален жанр и взехме циганския такъв.
Който, за съжаление, е много далече от фламенкото.
И циганското влияние не е само в музиката.

Редактирано от - Зую на 07/1/2005 г/ 07:22:58

07 Януари 2005 06:21
Дами и господа, стегнете се. Опитвате се да напъхате повече смисъл в тази статия отколкото самия автор.. ...Кой ти е..ва мнението. Демокрация е. Всеки слуша и възприема света, музиката и историята така както му харесва. Ако не иска - просто не възприема.... ТОЧКА..... Аз кво съм виновен , че през 17-ти век не е имало чалга ами некакви там Моцарт, Бетовен, Верди са писали опери, оперети и разни други видове рап..... .
07 Януари 2005 07:43

18 годишният Верди не бил приет в консерватория. С уроците по композиция при диригента на 'Ла Скала ' скоро на сцената и с успех поставили първата му опера. Истински талант, с елегантен и прекрасен вкус, той носи своята националност и епоха. Извежда италианската опера от култа на красивия глас и вокална виртуозност. В 'Травиата' има много мотиви от италианската народна музика. На премиерата не се харесало, че главната героиня е куртизанка. Но....прекрасната музика за Любовта победила
07 Януари 2005 08:26
За историята и историците.
Ние не знаем какви сме. Нашите историци също не знаят. Те проучват. И ще продължат да проучват, когато мен няма да ме има. Аз искам да се гордея с произхода си, но зная какъв е той. Това, че няма достатъчно данни не ми помага. Напротив.
07 Януари 2005 08:30
От вчера още ми се щеше да напиша за разликата между чалгата и рапа, дето мнозина форумни антиамериканци се опитваха да ни пробутат.

Рапът, казват учените хора, било нещо като трудова песен, засявка - в такт със сеитбата някой говори, а друг му отговаря. Вслушайте се и ще разберете колко много традиция има в това каканижене. Няма да откриете и следа от музикална простащина, може да я откриете обаче във всяка "долница" на чалгата. Рапът е разказ, повествование, съвременна омировияда и дълбоко градска музика. Има лирически герой - той говори за проблемите си по начина по който ги вижда - той се бунтува, спори, настоява, желае, обича, мрази, иска промяна. Един Eminem се слуша от всички цветове на дъгата деца , от всички социални слоеве, от деца от държавни и частни училища. Същото се отнася до Нели. Eminem се слави с това, че няма и обиконовените тежки рападжийски висулки на шията. Те не носят фенси дрехи - Гучи, Прада, Диор, а широки свлечени панталони, 3 номера по големи фанелки и грозни (за мен поне) маратонки. Децата си ги декламират докато пътуват до училище, в днешно време, когато не можеш да ги накараш едно стихотоврение да научат наизуст те знаят невероятни масиви от рап текстове. Признавам, че някой от рап групите са "културна долница", но много по-често срещано явление е да са любимци на тинейжърите и да говорят за техните проблеми (особено на онези дето не завършват гимназия). Знам дори за черен рап, който учи черните деца да ядат здравословно и да си учат уроците.
*
За разлика от бай Иван, ние си ходим всяка година поне по веднъж до България и нямаме никакво носталгично чувство към чалгата. Такъв примитивизъм и липса на уважение към най-съкровени човешки неща като семейство, деца, закон, образование не съм виждала в нито един фолклор. Къде по света, например, ще намерите подобно отношение към дете (лирическия герой говори за уеничка), цитирам Каруцаря :


Фащам риба край рекичка,
а от среща гола ученичка,
гола гола, голеничка,
тя пече се на тревичка
И ловец съм и рибар съм



В главата на всеки нормален човек ученичка е детето на твоя съсед, приятел, твоето собствено дете, ерго на психическия здравия човек никога не му би дошло на ум да говори подобни неща за едно младо момиче. Кое е сбъркано тук - това ли, че в православната ни религия няма култ към жената, майката и детето и тази празнина в духовната ни култура позволява горния цинизъм? Или това, че през 45-те години на Тошовизъм в учебниците по история се възхваляваха богомилите като се наблягаше на техните комунални възгледи, като се отминаваха с лека ръка факти като това, че богомилите са били против брака, секса и (о, боже) раждането на деца. Последното го чух от някогашния ни преподавател по българска философия в СУ (а след това колега в института в БАН) Анани С. До тогава представите ми за богомилството не включваха подобни озадачаващи факти. А богомилството, както знаем добре, има дълбоки корени в българския характер.
*
Какво да кажем за тълкуването на секса в чалгата? В мъжкия вариант секса е наказание, унижение за противоположния пол, в женския вариант не е по-добре - героинята обикновено пресъздава образа на проститутка по рождение. Ще ми се форумния бай Иван да беше с мен пред телевизора през август 2004 (не помня коя програма беше, не ги разпознавам), когато за първи път чух неизвестна за мен мома да пее - '"свали фанелката моряшка, а аз мойта синя прашка" . Ако хвана който и да е човек от улицата и го попитам - искаш ли твоята дъщеря да пее на обществено място някому така - едва ли ще ми каже "да". Едно не разбирам, когато гледате "девойката с прашката" нямате ли някакви бащински чувства към киселата й като ломон физиономия докато пее това чудо? Не виждате ли, че тя е на годините на дъщеря ви, любимата ви племеница? Някакво съчувствие или раздразнение?
*
Какво искам да кажа? Ами училището ни, медиите, театрите, политиците ни, те са онези, които трябва да възпитават някакъв вид порядъчност във човешките взаимоотношения. Църквата пък е онази, която трябва да внесе сакралност в отношението към детето, семейството, майката. Бунтът към подобни норми трябва да е изключение и по възможност с елементи на художественост. Бунтът идва, когато младият човек му е дошло до гуша от нравственост, порядъчност и едномерност, и когато той иска да преобърне това статукво. Българското дете няма лукса да се бунтува. Пред него стои непреодолимо тежката задача да възстановява тази нравственост и порядъчност, а не да я руши. Рапът е бунт, чалгата е морална ни деградация.
*
В този смисъл съм съгласна с Граци само в музикално-историческата му част за проблема сръбска чалга. Граци, бил ли си в последните години на концерт на Лили Иванова в САЩ или Канада? А на театър на Стоянка Мутафова? Виждал ли си как ЛилЕто си запретва полата като пее новите си чалгоподбни песни пред очите на децата и те се ужасяват. А представяш ли си възпитаничката на Римската консерватория Мутафова как също си запрята дългите поли (без да притежава поне килограмите на Л. Иванова) в едно представление в църкавата на 86 улица в Манхатън? Когато за първи път написах това бях наречена "безродник". Питам се защо "родничеството" в България непременно означава преклонение към нечия простащина и липса на вкус? Ама била Мутафова. Ами като е Мутафова да се държи достойно, а не пада до равнището на уличното съзнание.
*
Та за това, драги ми съфорумци, искам да поздравя автора на тази отлична статия за отличните му коментари като този :


Но струва ми се, че трябва да правим каквото можем, за да посочим на обикновения, вдълбочен в проблемите си българин, че може да е патриот, без да бъде патриотар, че историята не е феод на малка група кресливи чалгаджии, че постигането на истините й може да е трудно, но заедно с това и увлекателно интелектуално занятие.

*
Е те, това се опитваме даобясним повече от 4 години на хората с "нестабилно самочувствие" - че може да е патриот, без да бъде патриотар.
И към всяко нещо да пристъпваш с необходимата нему мяра.




Редактирано от - Нели. на 07/1/2005 г/ 15:52:00

07 Януари 2005 08:38
Незаконни ми Манрико , и аз не съм съгласна, че Травиата за времето си е била чалга. Лично аз съм плакала съвсем истински на тази опера. Спомням си, че така горко плаках само на "Слонът, моя приятел".

Редактирано от - Нели. на 07/1/2005 г/ 15:50:01

07 Януари 2005 09:13
Добра статия
Чалгата в душите и политиката и в живота.
Преди години, в бедните командировки ми се наложи да пътувам с автобус от Хамбург до София. На седалката пред нас имаше една млада оперна певица с детето си. Познах я от концерта и в фондацията, където живях и аз. Детето уплътняваше времето със слушалки на ушите, които когато свалеше долавях много приятни клавири.
Зад мене - млад ентусиаст, сваляше каруцарски и на висок глас случайна спътница на седалката през пътеката. От думи към дела, демонстрираше притвореност разхождайки слабосилната си рокерска фланелка се по и без това пратъпканата с багажи пътека.
Минавайки край детето на певицата нашия се изцепи на всеослушание - Бе кво слуша това дете бе, ще го уморите!
До София слушах лекции на тема семейното въпитание и правата на децата да слушат рок.

07 Януари 2005 09:19
моля всички форумци да обърнат внимание на дискусията, която се оформя под статията:
"Сделките с дълговете не може да са вечно тайни"
07 Януари 2005 09:36
Правилно. Човек може да бъде патриот без да бъде патриотар. Но с това възможностите съвсем не се изчерпват.
Има, примерно, кротки хорица, на които им е `се тая. Има и от вида "пази боже сляпо да прогледне". Има обикновени комплексари, срамуващи се от корена си.
Има също кариеристи, превърнали родолюбието в поминък.
Но има и такива, превърнали плювачеството по всичко родно в занаят, от който да се прехранват в странство. Е те последните без Родината са заникъде.
07 Януари 2005 09:40
Чалга е, будещата съжаление и погнуса, снобия на застаряли железари, които са професори в чалгаджийските кръчми и rock`n roll пичове в лекционните аудитории. Неподправен турбо фолк пък, бликащ от недрата на Шумадия, е слуга на лъжата и омразата, да пее химни за истината!


Чалга е, когато сутрин извеждаш кучето си на разходка, кисел интелектуал по професия, да мърмори зад гърба ти: “някои гледат куче, други гледат внуче!” Чалга е, защото най-често мърморещите не гледат нито куче, нито внуче. В този смисъл – чалга е, когато словоблудци със сърца на Петер Мунк, плющят по вестници и телевизии, за липса на нравственост и милосърдие не в Х и У, а в цял един народ.


Прочее, чалга, другари и другарки, от най-долнопробен вид, е и когато възприемайки себе си за институтция и доволен от откритието, че Кловис имал пшеничен мустак, заявиш доволно гордо, че отца Паисия бил преписвал, на свещ, от френските романтици.
07 Януари 2005 09:52
Честит имен ден на всички адаши (нали съм Johannes Marx).
Тази сутрин кметот Софиенски каза, че Ивановден вече се е превърнал в национален празник. Трябва да се обяви за неработен. Как обявиха Гергьовден (деня на овчаря).
07 Януари 2005 10:02
Виждам, че словодиарията на неколцина грациозни отблъскващи списуватели е успяла да отмести дискусията от основния акцент на статията.

Който е не толкова за чалгата, а за темите, които чалга-историците експлоатират

Защото чалга - история "просто така" няма. Тя възниква при наличие плодотворна почва и редовно финансиране, пардон, наторяване.
07 Януари 2005 10:06
Наистина отместихте дискусията......я да се върнем към темата:
Oh tiger, tiger,
Do you have money?
If you have money,
nice women for you.

Oh tiger, tiger,
Don't you have money?
if you don't have money,
old grandmas for you.

Ooooooh opala,
Come on fighters,
give me some money.
Give me some money,
nice women...

Oooooooh opala,
Come on fighters,
give me some money.
Give me some money,
songs until sunrise.


и кво, да не би фъкъния американски рап да е по-стойностен от т'ва
07 Януари 2005 10:12
SImplified,

Днес за втори път чета твои много удачни слова "Но има и такива, превърнали плювачеството по всичко родно в занаят, от който да се прехранват в странство. Е те последните без Родината са заникъде."

Бурни аплодисменти !
07 Януари 2005 10:16
Вътрешно болшинството българи са много объркани. Нормално е когато Родината и политическите и интелектуални "авторитети" абдикират от своите задължения и призвания и оставят хората да се оправят както знаят.
Няма нищо лошо да слушаш чалга, лошото е когато си свиня. Хората в цивилизованите места по света отдавна са свикнали да живеят заедно в големи гъстонаселени територии без да си пречат един на друг. Ние тепърва ще трябва да избиваме комплексите си и да се научим що е туй общност и на уважение към хората наоколо. Култура е тежка и изтъркана дума, но чалгата е именно въпрос на култура.
Black Swans, ! И това е чалга.
07 Януари 2005 10:16
Swans
Симпли
07 Януари 2005 10:20
ПРОФЕСОР ИЛЧЕВ, АДМИРИРАЙКИ ВСЯКА ДУМА В КОНСТРУИРАНИЯ ОТ ВАС ТЕКСТ, БИХ ИСКАЛ ЕДИНСТВЕНО ДА ВИ ПОПИТАМ: СА ЛИ РЕЛЕВАНТНИ СЪДЪРЖАЩИТЕ С В НЕГО ТЕЗИСИ СПРЯМО НАУЧНОТО ТВОРЧЕСТВО НА АКАД. ИЛЧО ДИМИТРОВ, БАЗИРАЩО СЕ ИЗЦЯЛО НА ЕДИН ЕДИНСТВЕН ПОСТУЛАТ – ВЪЗНИКВАНЕТО, РАЗВИТИЕТО И УНИЩОЖАВАНЕТО НА МОНАРХОФАШИЗЪМА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1923-1944 Г.


Препоръчвам Ви да не крещите чрез използването на клавиша "Caps Lock"

С уважение: bot


Редактирано от - bot на 07/1/2005 г/ 11:20:55

07 Януари 2005 10:20
Всичко казано в статията е вярно. Бих желал само да добавя, че чалга има и в точните науки. Тази "точна" чалга е много опасна поради кабалистичния характер на изследванията. Нещата са толкова сериозни, че един от най-великите съвременни математици Арнолд предрича настъпването на нови тъмни векове.
07 Януари 2005 10:25
Винаги е комично, когато слепи обсъждат картини а глухи - спорят за музика.
А още по-смешно е, когато някои грубо лепят етикети с наукообразни квалификации. Защото нюансите в това, което се квалифицира като чалга са хиляди и не могат да бъдат наредени като бурканчета в аптека. От заиграването с чисто фолклорни балкански елементи, до фолк- баладите с класическо блусарско звучене. От плоските текстове с еротични намеци - до сериозната поезия. Чалгата е балканското дуенде и се харесва без съмнение. От войниците в KFOR до дипломатите и аташираните в София европейски и американски специалисти, които едва пристигнали, искат да посетят БИАД или Чака-рака...Точно както Уорхол или Кандински за едни са кич, а за други - изкуство.


За всеки влак си има пътници. Ако някой е сбъркал влака или вагона-просто може да слезе. А не да дудне, колко е велик и неразбран.


Грациане, надявам се че си ударил една буква повече (а не е грешка). Народният певец е Борис Машалов, не Маршалов.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД