:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,417,304
Активни 68
Страници 11,671
За един ден 1,302,066
Реконтра

В търсене на изгубения враг

Събуди се вечерта. Беше замаян не само от изпитите на обяд няколко уискита, но и заради самото спане. Беше чел някъде, че сънят през деня е като секса - колкото повече го правиш, толкова повече ти се иска - хем си преситен, хем страстта ти още не е утолена.

Пред полуотворените му очи светът се люшкаше. Господи, запита, колко бяха уискитата, дето ги гаврътках като лимонади. Не получи отговор, пък и не очакваше, защото в Бога не вярваше от малък. Реши да гледа втренчено напред, все ще спре този свят да се люшка и тогава ще стане, ще седне пред компютъра и ще впери поглед в мрака... Усети, че го избива на стихове, рече си, че не е време за поезия и се опита още по-широко да отвори очи. Ако можеше да ги отреже тези клепачи, като в един индиански роман, където индианци по този измъчваха пленен белокож. Лошите индианци, разбира се, щото имаше и добри, нали така, рече си, също като в Ирак. И там има лоши, ама има и добри.

Последните мисли го вкараха в коловоза на причините, поради които беше гавръткал уискитата по никое време. Всъщност причината беше само една: бяха го поканили, плащаха сметката... и му се молеха. Но го и заплашваха.

Стана, шибна си два шамара, с лявата ръка дясната буза, после с дясната лявата. Просветна му и най-сетне загря, че не светът се клати, а просто топузът на стенния часовник, останал от прадедите му, се мандахерца наляво, надясно, пак наляво, пак надясно... И седна пред компютъра. Да работи. Защото...

Защото преди около една трета от днешното денонощие, точно по пладне, демек, го бяха поканили на обяд... Каза им, че в живота си нивга не бил се бил надявал на толкова мил комплимент, но те го прекъснаха, че и те са чели класиците и сега въпросът е иска ли той да го приберат в казармата или не иска. Защото ти, рекоха му, си вече на двайсосем и още ги учиш тия информационни технологии, а ние сега такъв закон приемаме, вече е минал на първо четене, нали, генерале, рече единият, че есента влизаш като едното нищо понеже не си се дипломирал. Това го рече единият, който каза, че бил министър, въпреки че и двамата бяха цивилно облечени и по нищо не се различаваха, освен по цвета на косите и подстрижките. И по това, че на тоя, дето се представяше за министър, му личеше по ченето, че преди няколко месеца е бил с брада. О, да, рече генералът и допълни, че с такъв знаещ човек като него, като вас, рече, бихме могли да разискваме дълго по сложни въпроси из областта на компютърните технологии и вестникарските електронни форуми. Закъсалият студент отвърна нещо в смисъл, че, трябва ли да направя извода, че ми подсказвате следа, на което генералът сложи на масата един екземпляр на ведомствения си вестник и отвърна, че, ето какво знам, а каквото не знам, ще трябва да ми го откриете вие благодарение на ваш`то учение, скъпи донаборнико. А другият измъкна изпод масата нова бутилка "Бяло конче" и сипа и на тримата, без да му мигне окото от възмутения поглед на оскърбения от тази наглост келнер.

И сега, до полунощ, това му беше дадено като краен срок, това е заповед по гарнизона, както се изрази генералът, той трябваше, пред погледа на топуза на дядовия стенен часовник, да открие паролата, оная парола, с помощта на която генералът, министърът и техните специални служби да заловят анонимния доносник, който беше нарушил най-святото в армията - клетвата за мълчание. След което ще настъпи часът по безсмъртие, пак му дойде на акъла някакъв стих...

Точно в полунощ часовник изби дванайсет и след безкрайни неуспешни опити да отговори на простичката компютърна молба: "Напишете вашата парола" донаборникът, вбесен, изблъска по клавиатурата "Отде да знам бе, копеле?".

Паролата беше открита. А донаборникът, студентът, презаписващ за трети път информационните си науки, бе изправен пред дилемата кого да спасява: министъра и генерала, себе си или онзи, третия. Което си е вече жива трилема, рече си.
84
652
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
84
 Видими 
15 Март 2005 00:29

Хареса ми, много.
Дали е само фикция?
15 Март 2005 01:55
голема фрикция... такава една... сагаевска...
15 Март 2005 01:56





Това е авторът, който пише красиво и за не дотам красивите неща. Поетът в проза между авторите на реконтри. Замечтан, спокоен, приглушен, сякаш припадаща мъглица - нежна, размиваща контурите.
И си казваш, ех, красотата можеш да откриеш навсякъде, където даже никак не очакваш.
И класиците са тук - и Смирненски на гости при дявола, и добрият ученик на Ханчев в час по мълчание. Те - дали са вече класици? Би трябвало.

Човек и добре да пише един ден става класик.





15 Март 2005 02:26
Буди ме нощен шум. Ангелите от "Барса". Сигурно дядо Господ ги праща Заспивам, но вече спокоен. I like Myself
15 Март 2005 06:07
И ме унася тих левкозен ветрец, всички мисли бавно си тръгват и светът става все по-красив. I'am Me, not Myself
15 Март 2005 08:39
Пейчо, почвам да се тревожа за теб...
15 Март 2005 08:45
Екстра ре Мъглата е мрежеста и загадъчна като чорапогащите на фолк певица, дискретно лъщи отдолу прясно депилираната кожа, неомекнала още от нежно втрития крем, палаво косъмче, изплъзнало се игриво от гладната паст на машинката, се подава плахо навън, целулитът е приглушено загатнат, разтворил се сякаш в лунната светлина. Поезия.
15 Март 2005 09:07
Впрочем, наистина, хванаха ли Злодея?
15 Март 2005 09:20
Ти пък, в Белия дом си е.
15 Март 2005 10:02
мдам....
май аз съм в отбора на скептиците, но защо ми се струва, че точно това за паролата и отговора ми се струва познато, защо ми намирисва на четени неща, защо не мога да притворя благоговейно очи след прочитането на бъдещата класика, и що в текста има изпусната дума???
ей на, питам се и отговор не търся...
15 Март 2005 10:13
Защото не поемате, подобно мен, абсент, мадам. Гаврътна ли три чашки с мента, пред мене се завърта лента. Мъгла, глухарчета и пеперуди, танцуват чардаш като луди. Поезия, това го зная, има там, където липсва шпек салам.
15 Март 2005 10:39
И за Керпи почвам да се тревожа...
15 Март 2005 10:42
вярно, не е в неговия стил да се успива...
15 Март 2005 10:46
Ebisu-Odaiba, вetween myself and I Изглежда съм станал по-важен отколкото предполагах. А бе страхотен интерес от всякъде на Вселената. Но са взети реципрочни мерки, съм под охрана и отбрана. Всяка нощ секурити фирма ми пуска специален вятър, най-нова хава от Студената война. Жив няма да ме дадат
15 Март 2005 10:48
...Петър Динеков, Милена Цанева, Светозар Игов, Никола Георгиев, Сибила...
Из "Златна книга на българската литературна критика". Един ден кандидат-студенти из тоя форум за цитати ще ровят, да знайте!
Па плеснат с ръце и се прегърнат
И с вестник в ръката летят в небесата
Летят и пърхат, а аФтор Сибила пита:
Кажи ми сестро, де е красотата?

"Сага за Сагаев", древен фински опус, ХІІ в.
15 Март 2005 10:48
Тревожността /и чувството за вина/ често са породени от изтласкани неосъзнати сексуални желания.
З. Фройд
15 Март 2005 10:52
И за Фър се тревожа...
15 Март 2005 10:53
А случайно ли, многоуважаеми Форца, изпуснахте кръволока д-р Кръстев
15 Март 2005 10:55
Тревожността Ви, господине, по отношение на Фър е вече разбираема, изхождайки от здрави хетеросексуални позции
15 Март 2005 10:57
Перемянов, и за теб се тревожа вече...
15 Март 2005 10:59
На мига ще си сложа тенекиените гащи, за всеки случай
15 Март 2005 11:05
са спариш
15 Март 2005 11:07
или да ти викаме Тенекиения барабан вече?
15 Март 2005 11:07

От изброените мастити литературни критици, Форца, познавам лично само
проф. Никола Георгиев. Завъртя ми една петица по литературознание.
Според него вероятно е имало защо, но според теб - не.
Хайде, от мен да мине - просто да ти е.
Тия дни исках и дадох прошка на всички.
15 Март 2005 11:07
По-добре е спарка, отколкото мъжка заварка.
Графит на столовата в Кремиковци, до пещ N3
15 Март 2005 11:08
Жени, Е-О сан , Перемянич, добър ден!
Сори за тревогите ама аз още сабайле го прочетох матриалчето и си рекох да не се произнасям сред въздишките , щото моето немаше да е въздишка по същество... .
Сега пак фърлих един гьоз, ама пак не видях карагьоза... е, моткат се една две чичорини колкото да не е без хич...Бе , днеска съм бял и добър!
И едно слънце е огряло... да тръгнеш , че да са не върнеш...
15 Март 2005 11:09
ОК, спирам да се тревожа за Керпи, почвам за Валери и за двамата братя
15 Март 2005 11:12
Маниак такъв Прищяло му се тройка
15 Март 2005 11:15
Здрасти, Керпи И ти, Сиби
15 Март 2005 11:16
Пери , сега вече и за себе си почнах да се тревожа.
15 Март 2005 11:17
С коя ръка
15 Март 2005 11:25
Калпазанин си ти ... дяволит калпазанин...
15 Март 2005 11:27
15 Март 2005 11:27
Ebisu-Odaiba, открехни ме малко за мацицийките, руси ли са, на кое шосе ги има ? Разказвай, началото ти беше приказно. Черпя един изумруд
15 Март 2005 11:32
С к'во го черпиш, не знаех, че пият Да не искаш да кажеш темерут, вместо изумруд
15 Март 2005 11:34


Здрасти Перемянов, вече мина сезонът на толумбите.
15 Март 2005 11:38
Байряма ли визираш, Сиби Нищо, ще месим козунаци
15 Март 2005 11:41


Не, визирах зимата, в която ние с теб се събирахме в кварталния трафопост, под бумтящото кюмбе, на по една боза , но само една толумба.
15 Март 2005 11:50
Пейчо, кви мацицийки те гонят пък тебе? Аз споменах за маико. Нали знаеш, това са кандидат-гейшите, дето още се учат как да сполучат или поне как да получат. Ама ги има само в Киото. Отивам аз веднъж при тях, те ме гледат с едни такива ококорени манга очи, сякаш не са виждали балканец. Менторката им ме подкокоросва, че те всичко могат да направят (и ми намига еднозначително)...


а-а-а ... спирам да разправям, че могат да ме санкционират.



Сиби, сладка ли беше толумбичката?
15 Март 2005 11:53

Избягвам тестено и сладко, Одайба сама, но вероятно.
15 Март 2005 11:55
А да си спомняш за мухата, дето лазеше по ръба на чашата с боза?
15 Март 2005 11:59


Спомням си я, как не, тя отлетя, приела форма на Блиндяев.
Уплаши се от камарата стари вестници - "Работническо дело", разбира се, струпани до кюмбето за разпалване на огъня.
15 Март 2005 12:08
Все още се придържам към максимата: Имаш ли една толумба, два пъти я дай на ближната си Замислих се. Кюмбето е страхотна метафора...
15 Март 2005 12:18
Ebisu-Odaiba, fabulous
Tatoeba kimi ga kanashimi ni
kuzure sou ni natte mo
tatoeba boku no kono mune ga
dakitomeru chikara ni nareba
asu mo kitto we can survive
15 Март 2005 12:21
На закъснял антиживковист ли ще се правиш, драги Пейчо, с това tatoeba Да го беше казал преди Десети
15 Март 2005 12:22
Пейчо,
това дето се повтаря няколко пъти tatoeba в него японска версия на "Едип Цар" ли е или очерк за др. ТЖ?
Бива ли таквиз неща да пускаш на Е-О сан? Ааа-маха...
-
Е-О сан, вие разкрихте пред мен генезиса на Протокола от Киото - за оптимизация на емисиите, газовете и прочие секрети.
15 Март 2005 12:24
Пу, мааму, другарят е бърз като американски постови. Е, щом е за защита на априлските постижения, шъ съ избийм тук, другарю!
15 Март 2005 12:28
Спиди Гонзалес на кого смяташ е кръстен Виж, за Педи Гонзалес провери в депо "Красна поляна"
15 Март 2005 12:29
За сезона, който идва -



Бузон
1716-1784
превод на Николай Джеров



Дъжд пролетен. Но те не забелязват,
че тя затворено чадърчето държи,
и все така унесени приказват.




специално за Одайба сама



Редактирано от - Сибила на 15/3/2005 г/ 12:33:03

15 Март 2005 12:39
Хайку за Хайке* и Хайко*
За разкрача завижда й зората
Главата му кат меч на самурай е точна
И той отново мрежата пронизва.

Хай-Фи Сан, около средата на сезона 1753-1754 на Джей лигата
под редакцията на братята Хоро сан и Варо сан
-
* Хайке Дрехслер сан
** Хайко Херлих сан
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД