:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,408,007
Активни 207
Страници 10,416
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

SMS: Краят на света

Архив "`СЕГА"
Беше като всяка нощ... Въртеше се в усуканите си чаршафи, изтормозен от редовното безсъние, от което нямаше спасение. Очите му уж се затваряха, но той знаеше, че в мига, в който наистина отпусне клепачите си, светкавично ще се разсъни. Пак си беше намерил някаква забутана кабелна телевизия, където по това време обезателно пущаха филм - ужасна останка от годините на гаражното видео, с ония отвратителни гъгнещи гласове на отдавна похабените ленти. Филмите изобщо не го интересуваха, защото и без друго никога не им беше хващал началото. Но го приспиваха със сигурност: просто знаеше, че ще заспи като посечен, додето гледа филма, макар да беше сигурен, че после ще сънува някакви тържествени и жалки глупости, за които дори и в съня си щеше да разбира, че са с думите от филмите, които се сменят през тия мътни часове по кабеларката. Поне нямаше реклами - рекламите го хвърляха в безпомощен гняв. Този път филмът беше за края на света. Нямаше представа дали такова му е заглавието, обаче от приказките на тюхкащите се по екрана герои излизаше точно това: идваше краят на света и те там нещо се караха, нещо си уреждаха някакви сметки кой на кого е изневерил - обичайните работи...

Вече се надяваше, че скоро ще се отнесе и ще подкара ония тъпи сънища, когато старата му моторола бибипна на масата: някой му пращаше sms.

Изпъшка отчаяно и се пресегна. В призрачната резеда на надраскания дисплей пишеше: "СъобщеНия. ЧеТене сеГа?" - и той натисна "ok"...

И после отведнъж прочете:

"Gledam film za kraya na sveta ?)) A ti?"

Погледна изненадано към телевизора, където тъкмо в този миг се беше появил суровият надпис "ТРИ ЧАСА ДО КРАЯ НА СВЕТА" - а след това сви недоверчиво устни и се взря в телефонния номер след съобщението...

Нищо не му говореше.

Въздъхна повторно и написа мрачно:

"I az, no koy pita?"

Изпрати написаното обратно на абсолютно непознатия номер, после се облегна на възглавницата и запали цигара. Вече се беше разсънил безнадеждно, та се опита поне да разбере какво става във филма, само че тия там продължаваха да се карат и да си напомнят, че идва краят на света. Спомни си, че според онзи надпис оставали три часа до апокалипсиса, но той пък не знаеше от преди колко часа са започнали отброяването тия малоумници...

Телефонът изписука отново. Взе го и прочете:

"Imash li predstava ot koga e zapo4nalo otbroyavaneto na 4asovete?"

Усети се, че зяпва. Видя му се налудничаво цялото това съвпадение..., тъй че написа гневно: "Be koy si ti, po diavolite??????" - но апаратчето писна още докато го изпращаше. Учуди се на тази бързина..., само че онзи отсреща просто продължаваше предишното си съобщение...

"Tam pisheshe "tri 4asa do kraya na sveta", oba4e nе kazvat ot koy 4as sa po4nali da broyat!"

Изпсува през зъби и отново попита КОЙ го безпокои, а отговорът пристигна светкавично:

"4e koy mozhe da e? Da ne bi veche da sme se zabravili?"

Надигна се и бързо написа:

"Niamam predstava koy si, seriozno ti kazvam!".

Изстреля съобщението в нощта, а отговорът отново не закъсня.

"E bravo ?)) - му пишеше ехидно някой от непознатия номер - Ve4e ne se i poznavame!"

Сега наистина започна да се ядосва. Цялата тая работа много му напомняше за едни други времена, когато го будеха посред нощ непознати хора - ту сбъркали номера, ту умиращи от скука и набиращи случайни номера, за да си правят гадни шегички. Само че това на масата пред него нямаше нищо общо с някогашния му телефон - оня, червения, с шайбата, която се въртеше накриво, а на цифрата пет обезателно запъваше. Това тук уж беше GSM, високи технологии, двайсет и първи век и всякакви такива, от които можеше и нищо да не разбира, но едно поне знаеше - че няма преплитания и криви шайби, които набират погрешно всякакви цифри на чужди номера...

На екрана на телевизора ония там нещо се разбягаха по някакви покриви и блесна епично нов надпис: "ДВА ЧАСА ДО КРАЯ НА СВЕТА!"

"Vidia li? - пристигна незабавно новото съобщение - Ostanaha dva 4asa do kraya na sveta, a oshte ne znaem za kakvo stava duma ?) Kakvo pravim nie!"

Този път направо стана от леглото и запали лампата. Отиде в кухнята и си наля ракия, но тъкмо отпи, когато моторолата писна оттатък в стаята. Изтича и прочете:

"Dоna e ?) Ne mozha li da se setish!"

Той обаче сви недоверчиво устни: не си спомняше да познава някоя Дона.

За всеки случай взе бележника с телефонните номера, прелисти го и провери на "Д". Имаше Дончо Маринов, Дончо Пенев, Дончо Балакирев, (макар че това всъщност беше Андон Балакирев), но нямаше нито Дона, нито Донка.

"ОТгоВори На СъобщеНиеТо" - го призоваваше моторолата му с кошмарния си правопис, и той въздъхна.

"Ne poznavam nikakva Dona - написа. - Imate greshka."

Отговориха му веднага. "Hubavo! - му пишеха - 4akay malko taka? prashtam snimka!"

След няколко секунди съобщението продължи: "V legloto li si ?) Zashtoto moga i gola ?)) Reshavay, 4e vizhadsh kakvo stava? idva krayat na sveta!!!!!!"

Трепна и почувства някаква унила тръпка да преминава през гърдите му, а после да угасва някъде в гърлото..., но апаратчето моментално мигна резедаво. И продължението гласеше: "Spokoyno, priyateliu? maytapia se, estestveno! Shte bada v nay-prili4en vid. Prashtam!"

Кой знае защо взе дистанционното и намали дуднещите гласове от телевизора. Стана тихо и той чу равнодушното скърцане на щурец в мрака отвъд прозореца. Беше задушно и в мътилката на тази задуха той усети дъх на булско перо и сурови фъстъци - мириса на собствената му пот под мишниците.

Телефонът бибипна и той припряно забучи палеца в зеления "ok" - обаче прочете само едно "НесъвмесТим формаТ"... Изцъка разочаровано с език и се приготви да отговори, че нищо не се е получило.

Точно тогава сбърка... В нетърпението си вместо стрелката надолу натисна другата, която сочеше нагоре, и без да погледне какво пише - натисна припряно

"ok".

И с ужас прочете: "ВсиЧки Съобщ. ИзТриТи".

Беше отишъл на фаталното "ИзТрий Вс. СъобщеНия".

Замръзна така по средата на стаята, зяпнал отчаяно онова "ВсиЧки Съобщ. ИзТриТи", и го гледа чак додето резедата се стопи отведнаж.

На телевизора вече пишеше "ПЕТНАДЕСЕТ МИНУТИ ДО КРАЯ НА СВЕТА" - но той изстиваше в стаята си, стиснал телефона и взрян в стъмнения му дисплей...

И сигурно затова не видя надписа.

Христо Карастоянов - визитка

Христо Карастоянов-Дядото е роден през 1950 г. в Тополовград. Живее и работи в Ямбол. Прозаик, драматург, поет с китара. Автор е на над 20 ????????? - белетристика, документалистика и публицистика, както и на тетрадка със стихове. За "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Печелил е наградата "Чудомир" в Казанлък и "Златен ланец" в конкурса на "Труд", както и голямата награда на "Корпорация Развитие КДА" за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003) и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2003); през 2004 г. "Аутопия? другият път към ада" е номиниран за роман на годината от фондация "Вик". Най-новата му книга, сборникът с разкази "Последствия" ("Жанет-45") е номиниран за тазгодишната награда "Хеликон".
24
1278
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
24
 Видими 
08 Октомври 2005 00:03
Реална проза по реален случай с реални хора. За мое учудване ми хареса. Има един съспенс, едно романтично напрежение, увенчано от неизбежното разочарование в наратива.
08 Октомври 2005 01:02
Да е оригинално – иди дойди, ама ако почнем всички да ползваме изкуството на имейлите, за да правим литература? Спомням си един от първите романи на Умберто Еко – та там авторът, като нашия завалийката се правеше на интересн и оригинален. Познавам Дядото като сериозен автор. Тук обаче не е. Сори Архимане, ама мнението ми не се припокрива с твоето
08 Октомври 2005 13:14
Хареса ми много.
Увлекателно разказана история, а героят може да е и в апартамента отсреща ...
08 Октомври 2005 16:17
Тц, деде. Нито е оригинално, нито е увлекателно.
08 Октомври 2005 18:36
Хареса ми - уж ежедневно и все пак...
Високи технологии - и въпреки тях си оставаме хора - самотни в безсънните нощи, остаряващи "неусетно" и усещащи приближаването на края...

Редактирано от - редник на 08/10/2005 г/ 18:38:36

08 Октомври 2005 20:46
Какъв край бе, редник? Смъртта е просто минаване в друга фаза на живота. Ако си заслужил, аскер, може и да те произведат в чин - я майор, я генерал, я дежурен по кухня. Христос неслучайно говори, че ще има трапеза в царството Божие. Здраве желаем!
08 Октомври 2005 22:42
Архиман, много е трудно да вярваме на това което е казал Христос, по простата причина че неговите последователи са изопачили всичко казано и направено от него, до степен че да им харесва и служи, само, и именно на тях!Съжалявам, но аз мисля така!
А редник е прав, хора сме, и въпреки високите технологии, дигитални телевизии, мобилни телефони от трето и пето поколение, всеки от нас има нужда от хора, от приятели, а дори и от врагове, защото няма по-тежко наказание за човека от това, да живее самотен и изолиран!На мен разказът ми хареса!
08 Октомври 2005 22:53
Галена,

Чел съм практически всички текстове, свързани правилно или не с името на Иисус от Назарет. Смея да те уверя, че Църквата нищо не е изопачила, а е записала точно казаното от него в каноничните евангелия. Другите са по-късни гностически компилации и не са оригинални. Личи си, че си чела окултни книжки, които са пълна помия. Не си губи времето и парите!
08 Октомври 2005 23:35
Архиман, аз не поставям под съмнение това което ти казваш, но не вярвам на източниците, тъй като те са писани, преписвани и променяни така, както е удобно на този който преписва!Може и да не съм права, но от това което съм прочела, съм достигнала до този извод!
Ти сгреши в преценката си за мен, аз съм абсолютен атеист, и не чета никаква окултна литература, защото смятам, че това са абсолютни глупости!Интересуваме историята на Христянската и други религии, същността и влянието им върху различните групи хора, и до къде може да се стигне с манипулиране на съзнанието на хората, но моите интереси са без значение!Не искам, а и съм сигурна че не мога да споря с теб, защото имам насреща си един блестящ интелект, убеден христянин и виден учен!Остани със здраве!
09 Октомври 2005 12:37
Библията и конкретно Новият Завет е най-точно преписваната книга в историята. Най-ранните запазени фрагменти са от Евангелието на Йоан на папирус и датират ок. 125 г. сл. Хр. От ІV в. е пълният препис на Библията - Синайският кодекс (сега в Британския музей). Текстът е същият като днешния.
*
Абсолютният атеизъм е всъщност абсолютна вяра, но с обратен знак. Прочетете следните материали: Протойерей Михаил АПОСТОЛОВ
Има ли Бог? - http://synpress.bglink.net/02-2004/kam_st radalec.htm; от индуистка гледна точка - Existence of God, http://www.hindu.com/2004/05/05/stories/2 004050502160900.htm

09 Октомври 2005 15:20
Ах, ах, ах – ето и тук отварям и що да сваря – плява! Извинявайте, бе хора ама ще ви повторя туй, дето го рекох току що горе – под “стиховете” на Вътьо. “Сега” онлайн се чете от неголям кръг българи, а в България вестникът Ви се продава ехе, в какъв тираж! Длъжни ли сме ние зад граница да четем “втора ръка” проза и стихове, когато има стойностни автори? Който и да прави подборката – нека любезно бъде осведомен, че има съботи, дет АНТОЛОГИЯ никак, ама никак не е за четене. Защо не виждаме по-често Васко Сотиров, Митко Кирков, Жива Кюлджиева, Камелия Кондова. Защо стоят забравени пловдивските и бургаски автори? Ами Георги Данаилов? Ами Ваня Петкова? Или пак ще ми кажете, че нам кой си бил в редакцията, а друг – лека му пръст...Айде холан! Много Ви моля, вместо да си ги държите в тетрадката “за спешен случай”, предложете ни ги! Така де, и ние сме хора, не ВТОРА РЪКА ЧИТАТЕЛИ. Хайде със здраве
09 Октомври 2005 15:42
Черно негро, пловдивски и бургаски автори, кайш?
Ми той Добри Тонев предаде Богу дух, последва го Веселин Сариев, Христо Фотев почина, Николай Искъров загина... А какви поети са! В "СЕГА" поне могат да направят една рубрика "Памет за приятеля"... вместо да ни пълнят главите с нещастници, които пописват. Черно негро!
09 Октомври 2005 16:04
фък... за без пари - толкоз...
09 Октомври 2005 16:33
Здрасти Валерка, къде се загуби брато?!
Отворил съм си вече биричката, ти на кво си?
Драго ми е, че има пичове кат теб, дет разсъждават. Дет имат вкус! Вкусът кайш е до човека. Да, ама кат се навъдиха такива, дет вместо с главите, пишат с тва, дет им е между краката, за къв вкус и за ква литература става дума, а?
Айде наздраве. Другата събота друг късмет

PS
Фък, не си прав, пич. Щото знайш ли колко паунда плащам за туй да ги чета у интернета разните му там п....шлемета


09 Октомври 2005 16:51
Архиман, атеизмът, ми позволява да мисля свободно, без да се подчинявам на фалшиви канони, измислени правила, и рамки, които религята се опитва да налага на всяка цена!Всъщност, най-отблъскващо е лицемерието на божиите служители, а и на силно религиозните граждани, които едно мислят, друго говорят, и съвсем друго вършат! Безмислено е да спорим, защото всеки един от нас е убеден в правотата си, и в никакъв случаи не можем да постигнем съгласие, а и всеки е свободен да вярва в каквото иска, а и да не вярва в нищо!Пожелавам ти успех!
Непременно ще прочета това което ми препоръчваш, благодаря!
09 Октомври 2005 17:30
имам насреща си един блестящ интелект, убеден христянин и виден учен!


Тези хубави думи ми напомнят възхищението на една друга форумка към един друг форумец от неговата голяма обстоятелственост, аргументираност, дължина и широчина.
...
Архиман! Как можеш да останеш безчувствен към толкова много комлименти?! Не те ли е срам?! И престани с тези папируси!
09 Октомври 2005 17:35
Драга Azia,

Къде изчезна пак като хубавото време и ниските цени? Честно казано, отдавна не се трогвам от комплименти. Първо, не са верни, аз самият имам доста ниско мнение за себе си и второ, интернетните флиртове водят до недоразумения, както може би си забелязала. И трето, граф Толстой е прав, когато пише: "Хвалят ли те, дай малко пари и бягай".

09 Октомври 2005 17:49
Арчи, не съм изчезнала, дори ти пратих писмо миналата седмица, но така и не получих отговор. Защо това неоправдано ниско мнение за себе си?
09 Октомври 2005 17:56
Азия, това не е възхищение, а признаване на качествата на един форумец, чието мнение ценя!
Архиман, нямам навика да флиртувам нито по Интернет, нито в реалния живот!Казах това което мисля за теб, и не съм вложила нищо повече!Поздрав!
09 Октомври 2005 18:02
А, и аз го ценя. Само не мога да се съглася с него като цитира граф Толстой, но то не е заради бягството, а заради парите
09 Октомври 2005 18:29
Галено,

Признай си, че си стара мома с кок и дълга пола, която преподава алгебра!

Azia,

Никакво писмво не съм получавал. Насън ли го изпрати или наяве??

П.
(третият член на епистоларната швед... пардон българска тройка).


Абе я прочетете нещо по-хубаво от Есенин - 110 г. от рождението му:

Я последний поэт деревни,
Скромен в песнях дощатый мост.
За прощальной стою обедней
Кадящих листвою берёз.

Догорит золотистым пламенем
Из телесного воска свеча,
И луны часы деревянные
Прохрипят мой двенадцатый час.

На тропу голубого поля
Скоро выйдет железный гость.
Злак овсяный зарёю пролитый
Соберёт его чёрная горсть.

Неживые, чужие ладони,
Этим песням при вас не жить!
Только будут колосья-кони
О хозяине старом тужить.

Будет ветер сосать их ржанье
Панихидный справляя пляс.
Скоро, скоро часы деревянные
Прохрипят мой двенадцатый час.
1920

09 Октомври 2005 18:59
Архиман, ти наруши добрия тон тук, и това не ти подхожда!Както и преди ти казах, по отношение на мен, грешиш, не съм стара мома, не нося дълга пола, косата ми е къса и не преподавам алгебра!Не се опитвай да правиш портрет на някого с когото си разменил две думи, защото въпреки че се смяташ за голям психолог, в този случай си далеч от истината!Излизам от тук, чао!
09 Октомври 2005 19:07
>>><<<
Благодаря Архи ман, и ние да видим нещо оттолку книги дет ти се търкалят из апартамента....
Да знаеш, че дори да те заям е само за лаф да става...
09 Октомври 2005 21:47
Изпратих го, изпратих го... Може би не беше през миналата седмица, а през миналия месец, но го изпратих, сигурна съм.
Вероятно проблемът е в пощенската кутия. Ще ти пиша от друг адрес, ако се наложи.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД