Ако дойде време някой да напише пълната история на българския икономически преход, сагата с построяването на ТЕЦ "Марица-изток 1" би трябвало да обхваща една отделна глава, и то немалка. Освен че е сделката с най-дълго проточилите се преговори - почти 8 години, - това е най-голямата инвестиция досега в България, а за 2005 г. - и най-голямата в Източна Европа.

От гледна точка на енергетиката това е проектът с най-противоречиви дългосрочни ползи. Новата енергийна мощност ще помогне на страната да се справи с дефицита, който идва след 2006 г., когато трябва да се затворят 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Но в същото време блокира поне за 15 години напред либерализацията на енергийния пазар. Едва ли има специалист, който да може еднозначно да отговори дали страната печели повече от едното, отколкото губи от другото.

Най-интересното обаче е, че накрая тази сделка бе сключена от хората, които яростно се бореха срещу нея през годините, и е живо доказателство, че когато става въпрос за сериозен бизнес, политическите пристрастия изобщо нямат думата. Тя бе замислена още в началото на управлението на Иван Костов, бе дъвкана 4 години при Симеон Сакскобургготски и накрая бе сключена от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров под зоркия поглед на Сергей Станишев.

Интересът към вложения в енергетиката на Балканите започва да се пробужда по времето на служебния кабинет на Стефан Софиянски. Това е времето, когато шефът на "Омнитех" Константин Димитров довежда за първи път в България своя приятел Джейкъб Менахем, представен като човека, който



е в състояние да вложи много пари в българската енергетика



По онова време обаче няма кой да му обърне сериозно внимание. Проектът за изграждане на ТЕЦ на територията на "Марица-изток 1", където има само брикетна фабрика, е от години, но ЕС още не е ударил твърдо по масата България да изпълни обещанието си да затвори малките реактори в АЕЦ "Козлодуй" и никой в държавата не вижда сериозен смисъл да се строят нови енергийни мощности.

Истинският пробив идва година по-късно, когато начело на Комитета по енергетика е вече Иван Шиляшки. Решено е НЕК, чийто шеф на борда на директорите е сегашният председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов, да организира нещо като търг. Процедурата е повече от странна - "търг с иницииращ партньор". Според обясненията на Шушулов от онова време това означава, че един от участниците в търга има право да преглежда офертите на останалите и да подобрява своята. Иницииращият партньор е регистрираната в щата Делауеър фирма "3 C", създадена специално за проекта. Нейни собственици са две фирми на Джейкъб Менахем - "Аксес интернешънъл" и "Делфос интернешънъл". Тогава стойността на двата блока с общо 670 мегавата е оценена на 920 млн. долара, като обещанията на Менахем са той да намери до 25-30% от сумата, а останалото да дойде от банкови заеми с държавна гаранция.

Същността на неговия проект обаче е



токът да се произвежда на ишлеме



Т.е. НЕК трябва да доставя въглищата от Източномаришкия басейн, да купува безотказно тока, който произвежда централата, и да има после грижата за тоновете боклуци. Отделно от това НЕК трябваше да плаща по 3 щатски цента на киловатчас за произведения ток, за да може инвеститорът да изплати банковите заеми.

Самите банкови заеми пък се осигуряват трудно - това е 1999 г. и МВФ вече следи стриктно за какво в България се дават държавни гаранции.

Никой банкер не може да бъде убеден, че проектът ТЕЦ "Марица-изток 1" е жизнеспособен. Още по-малко с енергийната стратегия, писана от хората на Шиляшки, с изключително раздути прогнози за електропотреблението в страната в опит да омилостивим ЕС за малките ядрени реактори в "Козлодуй".

Междувременно през 1999 г. Менахем решава да се оттегли от проекта, като продава по-голямата част от фирмата на втората по големина американска енергийна компания - American Energy Systems (AES). За себе си запазва 12% от акциите, които продаде едва наскоро.

Истинското раздвижване за този проект настъпи след идването на AES. Като се изключи това, че банкови заеми все още не могат да се осигурят, правителството на Костов и AES стигат до основно съгласие по няколко въпроса. Вместо държавна гаранция за заемите ще има дългосрочен 15-годишен договор за изкупуване на тока от НЕК. По цената се спори месеци наред, докато се стигне до един компромис - тя ще бъде 4.5 щатски цента за киловатчас, но до 30% от цената ще се образуват от стойността на въглищата. Т.е. ако мините вдигнат цените, НЕК ще трябва да плаща до 4.8-4.9 цента.

Междувременно обаче дойде 2001 г. и в разгара на предизборната борба тогавашният опозиционер Румен Овчаров смело използва четиригодишната сага с ТЕЦ "Марица-изток 1". Неговото обвинение бе, че лично Иван Костов е довел офшорката "3 C" и че този проект е неизгоден за българската енергийна система.

През април 2001 г., когато преговорите с AES и с американската Entergy за рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3" се водеха най-интензивно, пък гръмна скандал в редиците на СДС. Тогава политологът Огнян Минчев обвини вицепремиера Петър Жотев, че нарочно спъва щатските инвестиции в българската енергетика, защото бил руски шпионин и роднина на Румен Овчаров. Петър Жотев бе намерил 21 несъвършенства на договореното до момента.

В тази обстановка се стигна до сключването на договори, което



стана буквално дни преди парламентарните избори



Според договора с AES изкупната цена на тока бе свалена до 4.3 щатски цента, а сред крайните ефекти от новите мощности трябваше да бъде и намаляването с 94% на серните емисии във въздуха.

"Това е най-голямата чуждестранна инвестиция в България изобщо и тя е знакова за международната общност. Ако тези сделки не се сключат, България задълго ще отпадне от полезрението на големите чуждестранни инвеститори", заяви при подписването на 17 юни 2001 г. Иван Костов. Според него проектите поставят началото на българската енергийна независимост, защото централите ще продължат да използват местните лигнитни въглища въпреки замяната на старата техника съветско производство.

"В крайна сметка това променя статуквото, води до повишаване на националната сигурност и е важен геополитически фактор за влизането ни в ЕС и НАТО", каза тогава Костов.

Още тогава обаче срещу фиксирането на цената на тока за такъв голям период от време се изказаха и от Световната банка, и от Международния валутен фонд. Основните доводи бяха, че не е възможно да се направят реални икономически прогнози за 15-годишен период и ако с предстоящата либерализация на европейския и българския електроенергиен пазар цените паднат, двата проекта ще се окажат икономически неизгодни.

Днес либерализацията на енергийния пазар е вече факт. Независимо дали тя е била причината или не, но изкупната цена на тока от българските централи е несравнимо по-ниска от тази на ТЕЦ "Марица-изток 1", която е 6.8 ст. за киловатчас. За сравнение най-скъпата сега централа - ТЕЦ "Бобов дол", продава на НЕК на цена 4.8 ст. за киловатчас, което е 3 щатски цента. При АЕЦ "Козлодуй" цената дори е малко над 1 цент. Задължението НЕК да изкупува ток от 670-мегаватовата "Марица-изток 1" ще означава, че българската енергийна система задълго няма да има възможност да намали крайната цена на електроенергията.

Сега вече в качеството си на министър Румен Овчаров защити сделката с мотива, че



новата мощност ще замести 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" след 2006 г.



Вярно е, че ТЕЦ "Марица-изток 1" ще е първата нова електропроизводствена мощност, която ще заработи след спирането на двата ядрени реактора. Но ценовото сравнение е стряскащо. 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" са строени през 70-те години на миналия век и отдавна са се изплатили. На практика те произвеждат ток, който едва ли струва и 1 ст. за киловатчас. Срещу тези 880 мегавата след 2008 г. енергийната система ще разполага с 335 мегавата, а малко по-късно с още толкова, които ще произвеждат ток с цена близо 7 ст.

Всъщност историята на ТЕЦ "Марица-изток 1" показва, че има една страна, без чието търпение и постоянство проектът нямаше да бъде факт - американската.



САЩ придават значение на този проект,



тъй като с либерализирането на енергийния пазар в Европа и с отварянето му те ще имат едни гърди преднина при задоволяването на енергийния дефицит на турския пазар и изобщо на пазара в региона.

Неслучайно в договора съществува клауза, която позволява на ТЕЦ-а да търси сам купувач на произвеждания ток в чужбина след отпадането на монопола на НЕК върху вноса и износа през 2007 г. Безспорно най-апетитното нещо за инвеститорите ще е възможността сами да продават ток на съседна Турция. А навлизането на САЩ на този пазар ще гарантира дълготрайно присъствие в региона.

Също с далечен прицел във времето е и проектът АМБО за петролопровод, пренасящ каспийски нефт от Бургас до албанското пристанище Вльора.

Целта на всички тези планове е една и съща - големите потоци енергийни суровини от Каспийския регион да достигат до Западна Европа, заобикаляйки Русия и Иран.

Все още отвореният въпрос е обаче успяха ли българските управляващи от три поредни правителства да договорят печалба и за България от всичко това.