Димчо Дебелянов загива на 2 октомври 1916 г. в околностите на гръцкия град Демир Хисар, днес Сидерокастро. По случай 120-годишнината от рождението му в инициативния комитет за честването се роди идеята на мястото, където първоначално е бил погребан Дебелянов, да бъде издигната паметна плоча. На нея ще бъде изсечена строфа от "Един убит". Ще бъде осъществен контакт с гръцките власти по този повод, съобщиха от комитета.

Поетът е погребан на 3 октомври в двора на българската църква там.

Петнайсет години по-късно по инициатива на литературния кръг "Живо слово" тленните му останки са пренесени в България и препогребани в родната Копривщица.

Приятелите на Дебелянов канят по-късно известния скулптор Иван Лазаров, вече създал пластики, наречени от Сирак Скитник "силни късове глина", като "Те победиха", "Прокудени македонки", "До Чаталджа и назад" и други, да направи паметник на Димчо.

Лазаров, който много ценял Дебелянов като поет, споделя пред приятелите си, че иска да направи "нещо по-различно". Той посещава многократно Копривщица, препрочита стиховете на Дебелянов, разговаря с местните хора.

Веднъж, връщайки се от разходка, скулпторът видял стопанката на една къща - баба Лила Паралеева, да седи на прага на портата, подпряла глава на ръка и унесена в мисли. (Тя също била изгубила съпруг и син във войните.) "Ето това ще бъде паметникът на Димчо", възкликнал Иван Лазаров. Тя обаче скоро се споминала и трябвало да се търси друг модел. Избрал баба Лала Душкова. Така че изображението прилича повече на модела, отколкото на родната майка на Димчо - Цана Илиева-Ибришимкойчова.