:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,229,114
Активни 79
Страници 2,372
За един ден 1,302,066

„Бирдас” – къщата със стогодишната глициния

Само две автентични вещи са останали от старото обзавеждане на пловдивския хирург Димитър Бирдас
През клоните на 100-годишната глициния на фронтона се виждат инициалите на Зиси Немцоглу.
Къщата "Бирдас" в архитектурния резерват Старинен Пловдив не може да бъде сбъркана с никоя друга. Причината е в двете й лица. Масивната, пищно изрисувана сграда е на един етаж откъм ул. "Съборна" и на цели три откъм ул. "Витоша". Построена е по този начин заради денивелацията на терена.

Не е съвсем ясно кога точно е започнал строежът на този архитектурен паметник, но се знае, че е станало между 1820 и 1830 г. "Бирдас" се смята за късен образец на симетричната възрожденска къща. Наречена е така на името на своя първи собственик - д-р Димитър Бирдас, който купува терена за строителството от пловдивчанина Атанас Узунов.

Самият д-р Бирдас пък е роден в Загоре - селище, което навремето е било на българска територия, а днес е в границите на Гърция. Лекарят е известен с това, че е първият в Пловдив, завършил хирургия в странство. Дори има теория за произхода на името му - "бир" на турски е пръв, "ас" е гръцко окончание. Предполага се, че името му се свързва с това, че е първият дипломиран хирург в Пловдив. След като приключва образованието си, той започва практика в града под тепетата и решава да построи къща за семейството си. Архивите съобщават и още един интересен факт около д-р Бирдас. По време на прочутата си обиколка из Ориента френският поет Алфонс дьо Ламартин отсяда в къщата на Георги Мавриди в Пловдив. Там д-р Бирдас е викан за консултации, тъй като поетът е чувствал неразположения след дългите изтощителни пътувания.

Като интелектуалец, който няма търговска и стопанска дейност, д-р Димитър Бирдас не се нуждаел от складове. Затова в неговия дом липсва традиционният елемент, който съществува във всички наши възрожденски къщи - маазата. Тя е била строена в двора като основно помещение, където са се пазели ценни стоки, пари, документи. В къща "Бирдас" обаче маазата е направена на приземния етаж.

Следващият е междинният етаж, който няма представителни функции и в него се е разполагала прислугата. Подходът от двора е към втория етаж, където са гостните стаи, големият салон, т.нар. хайет и спалните помещения. В къщата се влиза по двураменно стълбище, цялото обрасло с увивния храст глициния. Растението е на повече от 100 г. и напролет обвива фасадата на постройката с нежни лилави цветове и зеленина.

Веднага след входа е огромният хайет, около който симетрично са подредени стаите. Хайетът е рядко красив, просторен и за разлика от салоните в повечето възрожденски къщи - добре осветен с естествена светлина.

Д-р Бирдас има само една-единствена наследница - Теофану Бирдас. И докато нейният баща е българин, който се гърчее, то съпругът на Теофану - Зиси Немцоглу, е чист грък. В една от стаите могат да се видят техни портрети, чиито автори и до ден днешен са неизвестни. Знае се само, че са рисувани в чужбина.

Мъжът на Теофану Бирдас прави основен ремонт на къщата след избухналия около 1840 г. голям пожар. Пламъците обхващат няколко съседни къщи на "Съборна", които поради дървено-паянтовата си конструкция се запалват една след друга. Зиси Немцоглу поправя къщата и изгражда дебели каменни стени и тухлени зидове. Според архитекти за времето си това е бил изключително модерен градеж, който замествал познатото дотогава зидане с кал и мрежа. Когато завършил ремонта на къщата, на фронтона над входната врата Зиси Немцоглу изписал своите инициали.

За нещастие на фамилията Теофану Бирдас и Зиси Немцоглу също нямат мъжки наследник, който да продължи рода. Дъщеря им Орея се жени за мъж от фамилията Мардас. Двамата също живеели в къща "Бирдас" до смъртта си.

Таваните на стаите до един са дърворезбовани и изписани от неизвестни майстори зографи. Подовете навсякъде са дървени, като дъските не са обработвани допълнително, нито безиросвани. В алафрангите са подредени старинни чугунени печки, с които навремето се е отоплявала къщата.

От фамилиите Бирдас и Мардас са останали две вещи в автентичен вид - един полилей и барокова спалня. Останалите мебели са купувани по-късно, но са оригинални и са направени в стила на времето си. Голяма част от мебелировката - бюфети, шкафове, кресла и маси, е дело на български майстори в характерния за онова време национален стил. Идеята е била той да стане типично български, затова в него са използвани национални символи като рози, грозде, знаци на плодородието, всичко това примесено със сецесион.

Ябълковата спалня в една от стаите е изработена в Пловдив и също показва амбицията да бъде създаден един български стил в мебелното изкуство. В нея има елементи от църковната дърворезба, подобни на иконостаси, но със светско приложение.

В друга от стаите е подреден изящен ансамбъл мебели за спалня - нощни шкафчета, тоалетка и масичка с красиви мраморни плотове. В къщата има няколко старинни часовника в стил сецесион. Освен с портрети стените са декорирани и с картини, обрамчени с кадифени рамки, на които върху рисувана коприна батик са изобразени четирите годишни времена.

В двора на "Бирдас" са запазени кладенец и умивалник от времето на Зиси Немцоглу. Те са проектирани тук след пожара. В повечето възрожденски къщи в Стария Пловдив има кладенци, тъй като още от римско време е била изградена система от щерни, които като скачени съдове улавяли дъждовната вода и поддържали едно ниво.

През 1969 г. къща "Бирдас" е отчуждена с цел да се превърне в приемна на община Пловдив. Реставрирана е за последно през 70-те години. До ден днешен в къщата се посрещат всички делегации и официални гости на община Пловдив.
 Неизвестни майстори са рисували портретите на собствениците Теофану Бирдас и Зиси Немцоглу.
 Оригинален полилей
 Голяма част от мебелировката е дело на български майстори в характерния за онова време национален стил.
 Голяма част от мебелировката е дело на български майстори в характерния за онова време национален стил.
 Кладенецът и умивалникът на двора са проектирани след пожара от 1840 г.
 За изработката на ябълковата спалня са използвани мотиви от иконостаси.
 Чугунената печка в една от алафрангите.
 Картини с четирите годишни времена - батик в рамки от кадифе.
 Нощно шкафче, част от ансамбъла с мраморни плотове.
2
11966
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
27 Юни 2007 15:46
Красиви спомени за отлетели дни...
Старият Пловдив е неповторима емоция!
27 Юни 2007 17:04
ти новия да видиш...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД