Завърши широко рекламираното мероприятие по избор на "глобален символ" на България. Инициативата на Българската асоциация за бизнес и туристическа информация бе подкрепена на всички държавни равнища, включително до най-високото. От гласувалите почти 1.06 млн. българи една четвърт подкрепиха Мадарския конник (25. 44%) за главен български символ, а малко по-малко направиха същото за кирилицата (21.96%). След тях на значително разстояние следваха историческият хълм Царевец, маслодайната роза и Рилската обител.

Трябва да е ясно от самото начало - този избор може да се възприема само като игра, като телевизионно-интернетска забава, а избраният "глобален символ" може да служи единствено за нуждите на туристическата реклама. Нищо повече. България отдавна има истинските символи на своята държавност и няма нужда от нови.

За избягване на недоразумения ще си призная веднага, че гласувах за кирилицата именно заради нейната универсалност като символ. През втората половина на IХ в. тя е истинският държавнотворчески фактор, благодарение на нея се постига така желаното сътворяване на българската народност - на нея и на езика, който тя изразява. Ако има български принос в световната история, то на първо място сме длъжни да поставим спасяването и разпространението на славянската азбука. Само кирилицата е в състояние да ни представи достатъчно отчетливо пред света, само тя може да побере в себе си цялата ни съзидателна история. Кирилицата има историческо значение 1122 години от 1327 общо.

Добре ще е психолозите да ни разтълкуват защо българите предпочетоха войнствения владетел-бог с вероятно ирански корени пред кротката и съзерцателна кирилица. Защо и кога изгубихме най-важната си характеристика - "държавата на духа"!? Предпочитанието към монументалния скален барелеф със сцената на лъвоубийството да не би пък да е израз на някакво недоволство от днешното ни битие; на акумулирана агресия в резултат на дългия и изнурителен преход, подсъзнателно желание за крайни действия спрямо предполагаемия виновник, представен в релефа от прободения лъв; на някакви вероятно бунтовни настроения у широките народни маси?! Ако е така - по-добре да дойдат политолозите.



* * *

Първото, което трябва да кажем за Мадарския конник, е, че от научна гледна точка той все още е едно твърде неясно изображение. "Официалната" теза обяснява паметника като символ на българската държавност, като изображение на хан Тервел, на обобщен образ на българския владетел победител. Това изображение се родее силно с друго емблематично изображение на владетеля победител - от кана №9 от съкровището от Надь сент Миклош, което обаче е век и нещо по-късно. Разликата между двете изображения е в агресивния акт. Владетелят в Мадарския конник убива лъв, а от съкровището влачи врага си за косата.

Съществуват още много интерпретации на Мадарския конник. Обобщен образ на герой, бог, владетел-бог, даже държавен хороскоп. Наличието около релефа на огромен комплекс от сгради, който може да се идентифицира само като култов, духовен център определят Мадарския конник като бог или като владетел-бог (Ж. Аладжов). Ако му отредим някаква символна роля, то той я изпълнява най-късно до 864 г., т. е. около 150 години от 1327 общо. От петте символа именно Мадарският конник има своята историческа роля най-кратко време.



Несъмнено се получава крайно противоречива картина



Мадарският конник се противопоставя смислово на цялата по-късна българска култура. Това противопоставяне се изразява и в отношението към лъва, който категорично е възприеман поне от първата половина на IХ в. като символ на българската държавност. Много набързо можем да изброим някои от най-важните изображения на лъвове с подчертано символно значение - скулптурните изображения на лъвове от аула при днешното с. Хан Крум (начало на IХ в.), подобното му изображение от Плиска (въпреки подозренията за по-ранното му създаване не може да има съмнение в използването му) (IХ в.), ажурната златна апликация с изображение на лъв и с перли от Велики Преслав (Х в.), емблематичния лъв върху едната от старозагорските плочи (вероятно ХI в.), лъвското изображение върху щита на Калояновия пръстен (въпреки подозренията, че животното е барс) (ХIII в.), лъва в кръглия ажурен позлатен медальон от Димитровград (ХII-ХIII в.), върху коланен край и върху нагръдника със син емайл от Търновско (на границата между ХIII и ХIV в.), лъвовете върху медальона с червен емайл (ХIV в.), върху билоновите монети на цар Иван Шишман (края на ХIV в.), върху всички по-късни гербове и гербови изображения на България.

Част от изброените изображения са чисто християнски символи, други имат функцията на владетелски или на държавен символ. И на всички тези символни изображения на християнска България се противопоставя едно монументално изображение с убийство на лъв, което има вероятно ирански корени, може би не толкова отчетливи митраистки препратки, както и успоредици във византийското изкуство. Тъй като лъвът е важен християнски символ, то изборът на Мадарския конник може да се интерпретира напълно основателно и като опит за подмяна на традиционната религия в България. Би било проява на висша форма на непукизъм, ако приемем такова крещящо противоречие между официалните, исторически обусловени символи на българската държава и обявения със силна държавна подкрепа за "глобален" символ Мадарски конник.

Ако ще приемем да се рекламираме чрез скално изображение, представящо езически прабългарски бог, трябва да обясним защо сме загърбили тази религия само век и половина по-късно. Може би на мнозина ще се стори любопитно, че най-гръмогласните защитници на Мадарския конник, който може да се интерпретира без съществени проблеми и като паметник с антихристиянска (антивизантийска?) насоченост, са и най-запалените християнизатори на българската история. Наистина звучи необяснимо. И още нещо - как да приемем за общ наш символ паметник в истинския смисъл на думата единствен и уникален, който не само е в противоречие с цялата ни по-сетнешна културна традиция, но е и продукт на културните възгледи и умения на само един от компонентите на българската народност.



Другите два компонента какво да ги правим?



Твърде ми се струва възможно уважаемите туристи, за които е предназначен този символ, да си зададат такива неудобни и даже неприлични въпроси. Във всеки случай за обясненията на противоречията ще трябва да се предвиди по-голямата част от бюджета по пропагандирането на новия символ. Ако въобще е възможно да се обясни необяснимото, разбира се.

Трябва чистосърдечно да признаем, че не бяха никак големи възможностите за избор на някое от останалите три предложения, на които също липсваше именно всеобхватност, но нямаха и графичната харизма на Мадарския конник.

Всяко посещение във Велико Търново, на Царевец е едно изключително преживяване. Изумителната любезност на търновлии - ще ви упътят, ще ви заведат, ще ви разкажат, в съчетание с невероятната красота на природата и с необичайното струпване на огромен брой свръхважни исторически паметници вече превръщат града в първокачествен туристически продукт. Средновековният Търнов е един от най-великолепните средновековни градове въобще, "втори след Цариград", модел за подражание и копиране. Всичко е налице, включително и ограничената времева функционалност на обекта. Само 208 години от 1327 общо.

По принцип изборът на растение за национален символ като че е израз на безсилие, на безхарактерност, на невъзможност да бъде намерено по-ярък израз на националната идентичност. Или плод на крайно необходим компромис. Точно толкова безлично ми стои, например, растението на канадското знаме. Та може да изнасяме много розово масло, може мириса на полетата с маслодайна роза да се усеща, дори когато преминавате с кола по Подбалканския път, може да е много романтично и красиво по розобер, но не става за главен символ.

Донякъде учудващ бе сравнително слабият резултат от гласуването за Рилската обител. Истината е обаче, че голямата част от българския народ възприема поречието на Рилска река само като едно от най-красивите места в България. (Никъде другаде няма по-красива есен.) Но някак си не може да се направи връзка между християнския светец Иван Рилски и сградите, строени 1000 години след смъртта му, при това на различно място. И накрая, грамадната част от българите не успяват да разберат нито какво толкова героично е направил Иван Рилски освен многогодишната строга диета, нито каква е заслугата на обителта, та често я наричат "българска светиня". Точно Рилската обител бе приета сред световните паметници на ЮНЕСКО по изключение, само заради националното си значение (критерий 4, който никога не се използва самостоятелно). В този си вид - около 180 години от 1327 общо.

Ако БНБ, която има последната дума, сложи Мадарския конник на българското евро през 2011 г., или когато там потрябва, той, разбира се, ще стои крайно монументално и впечатляващо. Само дето няма да е нито исторически вярно, нито справедливо.