:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,309,945
Активни 73
Страници 16,072
За един ден 1,302,066
Истинската история

Похвално слово за Солунската мъжка гимназия

Тя е първото модерно българско средно училище в Македония и Одринска Тракия
Илюстрация: Автора
Заглавна страница на "Българский буквар" на Кузман Шапкарев, Цариград, 1868 г.; Българската мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в Солун, 1888-1889 г., Национална библиотека "Кирил и Методий"- София; Начална страница на "Правилник на IV-класните училища от Македония и Одринския вилает", Исторически музей-Мелник; Горе - печат на българската мъжка гимназия "Д-р П. Берон" в Одрин, 1896 г., частно притежание-Бургас.
Няма намерени думи, които да опишат трагичното отчаяние на македонските и тракийските българи от решенията на Берлинския конгрес. Това отчаяние е многократно по-силно сред населението, вкусило за малко от свободата. На 12 (25) февруари 1878 г. малък руски отряд начело с майор Иван Орлински освобождава Горна Джумая (дн. Благоевград) от турско робство. Едва половин година по-късно по Берлинския договор (1 (13) юли 1878 г.) градчето е върнато в Османската империя, а населението му е обречено още 34 години да гледа през границата свободна България от прозорците на къщите си.
Отчаянието си е отчаяние, но срещу ръжен бос не се рита. След разгрома на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.) българите от Македония и Одринска Тракия навиват ръкави и се захващат с труд и постоянство да пречупят диктата на великите сили. Разбира се, че всеки възход "към светла бъднина" започва с образованието и науката. Точно толкова вярно е и че унищожението на един народ започва с погром върху създаването на научни знания, върху системата за образование, която той е съградил.
Така в първите дни на октомври 1880 г. в Солун Кузман Шапкарев, с помощта на Солунската българска община и със съгласието на екзарх Йосиф I, открива учебната година на Българската солунска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и на Българската солунска девическа гимназия "Св. Благовещение". В тях се записват първоначално 100 ученици, наставлявани от 4 учители, и 40 ученички в подготвителен клас под ръководството на Царевна Миладинова. Никой не е очаквал по това време всичко да мине гладко. Османската власт и гръцкото духовенство в Солун в един глас ни съобщават, че в "гимназията се преподават най-опасни за държавата [т. е. за Османската империя] науки".
Настанена в прекрасна просторна сграда близо до църквата "Св. Атанасий", българската гимназия е в сърцето на града. Първата учебна програма е изработена от Трайко Китанчев по образци от учебните програми в Княжество България и Източна Румелия. Само след 2 учебни години славата на българските солунски гимназии, мъжката и девическата, вече се е разнесла навсякъде по Македония. Руският, френският, английският и румънският консул в Солун, както и османските власти, признават с присъствието си на годишните тържества мъжката гимназия като най-уреденото средно училище в Македония и Одринска Тракия.
Развитието на мъжката и на девическата български гимназии в Солун до 1913 г. е само в една посока - неспирен възход. За благото на всички българи са ежегодните дарения за училищата, които се радват на изключителен авторитет сред всички българи, особено сред останалите под робство, дори след създаването на Българската одринска гимназия "Д-р П. Берон" през 1891 г.
Учениците в Българската солунска гимназия, както е присъщо на всички по-будни българи от това време, не остават настрана от национално-освободителното движение в Македония и Одринска Тракия. През 1888 г. в училището се организират тайни ученически революционни кръжоци. Само изброяването на учителите и на завършилите българските солунски училища ще даде почти пълен списък на радетелите за освобождение на Македония и Одринска Тракия и присъединяването им към свободните български земи. Всеки от учителите и директорите в Солунската гимназия има специално място в българската история, култура и национално-освободително движение - Божил Байнов, Георги Кандиларов, Михаил Сарафов, Васил Кънчов, Антон Попстоилов, Григор Пърличев, Гьорче Петров, Константин Величков. Всяко училище може да се гордее с ученици като Дамян Груев, Гоце Делчев, Пере Тошев, Борис Сарафов, Иван Снегаров, Александър Балабанов или Димитър Талев.
Междусъюзническата война първа принуждава българските гимназии да напуснат Солун, заедно с учениците, учителите, част от мебелите и учебните пособия, както и цялата налична училищна документация. Двете български солунски училища става възможно да се слеят чак през 1913 г. в Струмица под името Струмишка смесена гимназия, което със сигурност оставя трайни спомени и у учениците, и у ученичките в новото училище. През 1917 г. военните действия през Първата световна война изтласкват училището в Щип, но на следната година дългата върволица ученици, учители и натоварени пособия и документация се връщат в Струмица, но съвсем за кратко. Следва ново преместване, този път в Петрич, тъй като България губи района на Струмица по Ньойския договор (1919 г.). През следващата 1920 г. по предложение на учителите в гимназията и с личното застъпничество на министър-председателя Ал. Стамболийски Солунската гимназия се премества в Горна Джумая, чийто граждани събират много бързо 80 000 лв., необходими за преустройване на бившите турски казарми в учебна сграда.
За кратко след Деветнадесетомайския преврат (1934 г.) гимназията е преместена в Кюстендил, но под угрозата недоволството да прерасне в ново горноджумайско въстание е върната в новопостроената си сграда в Горна Джумая.
От октомври 1925 г. е признато правото на гимназията (днес Национална хуманитарна гимназия "Кирил и Методий"*) да използва добавката "бивша Солунска" към името си, което често се мени според училищната мода през следващия половин век, както всъщност и през всичките 130 години от нейното съществуване.

* * *

*Използването на християнските рангове и йерархична система под каквато и да е форма в българското образование е незаконно, но изглежда на никого не му дреме за това на фона на хаоса в българските училища днес, на безсрамните опити за заличаване на Българската академия на науките.
Не може да се каже, че започналите вече решителни и съгласувани действия на всички държавни органи и институции за обезличаване на българското образование, за пълна, цялостна и окончателна мутризация на българската култура, за доубиване на българската наука, са били неочаквани. Предвидимостта, която кой знае защо понякога се изтъква като предимство в политиката, едва ли е зарадвала някого и този път.
Унил и тягостен идва тоя 24 май. Руши се създаденото с всеотдайните усилия на поколения блестящи владетели, политици, военачалници, дейци на словото и перото през всичките 13 века българска история. Уви, българската държава отдавна се държи като окупатор със собствения си народ.

Извори

"Питание: А по народност що си?
Отговор: По народност съм българин.
Питание: Защо?
Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.
Питание: Не бидвит ли да си изменит човек верата и народността?
Отговор: Има такви людйе, що си изменват верата и народността, туку тийе чинят най-тежък грех; таквите людйе ся имает от светът за предатели. Тийе никому не са мили, ами секой ги мразит и ненавиждат, за това яз никога не ке проста да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке ся мъчйа да свестявам такви изумени людйе."
Из "Българский буквар. Част А или взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи" на Кузман Шапкарев, Цариград, 1868 г.

"Времето [1861 г.] още не беше сгодно. Гърцизма в Охрид от векове беше се вкоренил и досега все расл и расл. Българин българина наричаше "шоп"; българската азбука само на трима беше известна и се наричаше сръбска. Учени мъже уверяваха, че българите немат писмен язик . . .
В дукяна на Ангела Групчев, който служеше кат читалище, се научих на българско чтение и язик . . . Често разправяхме на учениците и на родителите им (но не всем) колко е труден елинский и колко по-сладко и по-лесно е да се учат на майчин си язик. Много псалми, преведени на македонско наречие, се четеха по църквите и вдъхваха свещен ужас на християните . . .
Сега веч народний дух беше развит и по околията . . . През майя 1868, ако добре помня, поканих първенците у дома.
- Сакате ли да въведем българский язик в църкви и училища?
- Сакаме.
- Ке ми позволите прочее да ида в Цариград да се поуча на славянский.
- Позволено ти е ...
В Цариград се учих на славянский у Г-на Ивана Найденова (добър му час) даром . . .
В началото на ноември 1868 се върнах от Цариград и незабавно въведох българский язик в църкви и училища . . ."
Из "Автобиография" на Григор Пърличев, 1885 г.
18
12824
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
19 Май 2010 23:45
"Унил и тягостен идва тоя 24 май. Руши се създаденото с всеотдайните усилия на поколения блестящи владетели, политици, военачалници, дейци на словото и перото през всичките 13 века българска история."

Чудесно казано, добра публицистика! (Жалко, че ДИ не написа нищо по въпроса тази седмица.) Преди 11 века България се управляваше от високоинтелигентни, блестящи царе и техни съветници. Те създадоха азбука, на която днес пишат 250 милиона (на гръцката пишат 13 милиона), книжовен език, легнал в основата на няколко днешни книжовни езика. И преди 130 години, както пише в статията, и по-скоро, ставаха хубави неща.

А днес ни управлява стадо маймуни.
20 Май 2010 02:51
Иван Петрински
20 Май 2010 06:29
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
20 Май 2010 08:17
Страхотно!
20 Май 2010 08:41
Петрински,
20 Май 2010 09:58
Кво се разчувствахте толкова?
Нали отвътре си вкусвате свободната България
20 Май 2010 11:35
За пръв път и аз да съм съгласен с Фича.
*
А за кирилицата и славянската писменост и духовност... трябва непрестанно да се популяризира. Това е може би най-голямото ни богатство и най-съществения ни принос в човешката цивилизация. А последните 20 години са пълни с отвратителни посегателства - като изказванията на П.Стоянов, че за кирилицата още не било решено (!?!!), а дори и дребни работи като Еуро вместо Евро, че и отказът за .бг, щото приличало на не 'нам к'во си. А за нашите мазохистични издевателства като чалга, чуждици и опростяване на езика и културата (разгърнете един "Уикенд" ).
*
Материалното богатство се пази в трезори, с охрана, с одитори и винаги има някой нащрек да не се покрадва дори малка сума (еле пък ако е неговата собствена). Май не им идва интуитивно на повечето хора - ама духовното богатство трябва да се пази много по-ревностно.
20 Май 2010 13:14
Натиснете тук
ovtoriha-parolata-2405&catid=46:tova-e-lichno&Itemid=90 Target=_Blank id=url>Натиснете тук
20 Май 2010 14:13
Поздравления за автора!
Макар че не е спазил канона за писане на "Похвално слово".

Редактирано от - Devil на 20/5/2010 г/ 14:15:31

20 Май 2010 20:07
20 Май 2010 20:56
Най-доброто, което съм чел извън вечните, монументални и любими книги. Невероятно! Дълбок поклон, г-н Петрински
21 Май 2010 09:35
Доживях да прочета една прилична статия от Петрински. Браво.
И така трябва да си бъде - 11(24ти) май - трябва да ни напомня за подобни върхови постижения в образованието. Поклон на двамата велики българи, отговорни за възраждането на гимназията - Кузман Шапкарев и Методи Кусев.
Ето едно допълнение Натиснете тук

Редактирано от - бонго-бонго на 21/5/2010 г/ 09:42:10

21 Май 2010 14:28
Непосредствено от извора: http://www.nhg-blg.com/

23 Май 2010 21:56
Прекрасна статия! Най-ме боли, когато минавам през много български села и виждам слепите прозорци на училищата...Това го наричат днешните управници "оптимизация". Възрожденците ни се обръщат в гробовете си. По някаква телевизия, май Скат, гледах, интервюираха депутати дали знаят кой е написал "Върви народе", май само една жена, от БСП беше, отговори, че авторът е Стоян Михайловски. Не се учудвам, този прекрасен химн голяма част от народа ни възприема сигурно като, не знам, като народна песен, може би. Но има и друго нещо, и пак свързано с разгрома на образованието ни. Присъствувала съм на училищни тържества, ми знаете ли, че съвременните ученици почти не знаят химна на народната просвета. Пеят го учителите, родителите, други гости, а децата, почти не. Не знам, сигурно не го учат както трябва в учебниците по музика. Не знам дали още има в днешните училища ученически хорове?! Чалгата е най-напред в учебниците май...
23 Май 2010 23:56
НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ЧЕСТИТ 24-ТИ МАЙ - ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ!

Редактирано от - Chreston на 24/5/2010 г/ 00:00:06

24 Май 2010 19:39
Българският литературен (пък и разговорен) език след 1978 г. ненужно и дори вредно се русифицира. Хубави български думи бяха заменеи с руски такива, да не говорим за официалните названия- напр. политически и географски. Спомням си как баба ми ( от Беломорска Тракия) използваше хубави думички като сретен ( вместо русизма щастлив), турвам (вместо русизма слагам), зарем ( вместо кой знае от къде дошлото "нима", ручек (вместо изкуствено въведените обяд и вечеря), и много още такива.
24 Май 2010 19:41
Имах предвид естествено не 1978, а 1878 , т.е. Освобождението.
24 Май 2010 20:14
rego, "обяд" и "вечеря" се наричат така на много славянски езици. А как казваше баба ти на "закуска"?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД