:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,328,254
Активни 103
Страници 22,907
За един ден 1,302,066
Указания

Антитероризъм по нашенски

Основани на пълно доверие в гражданите и с подръчни средства, новите мерки за сигурност в страната имат всички изгледи да постигнат убийствен резултат
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
"Нали няма бомби, наркотици, едно-друго? Че сетне нас ни държат отговорни".
Ударни мерки, чиято крайна цел е драстично затягане на контрола по сигурността и превенция на тероризма, са задействани тези дни в цялата страна. Аз не само лично се уверих в това, но дори няколко пъти се сблъсках с резултата от тях и уверено мога да потвърдя, че ефектът е забележителен.

От Връшка чука до Резово и от Марикостиново до Дуранкулак държавните органи и фирми са получили инструкции за мащабни предохранителни действия. Замисълът е съвсем ясен - да не може на разни елементи с вредни намерения дори да им мине през ума да извършат терористично нападение. Както се полага при подобни начинания, хората, натоварени с акцията, се придържат към изключителна бдителност и дискретност. Това обаче е така само до момента, когато човек не им се натресе, без да иска, право в ръцете.

Започваме с най-любимото място на терористите - гарите. Там постоянно щъка много народ, затова бомбаджиите си умират да залагат адските машини в такива райони. Всички помним какво се случи на "Аточа" в Мадрид през 2004 г. Логично е, че централната железопътна гара в София, която е едно от лицата на България пред чужденците, трябва да е в авангарда на антитероризма. Доскоро в подземния й етаж бяха инсталирани автоматични гардероби - истинско технологично чудо на фона на пейзажа наоколо. Срещу две левчета всеки пътник можеше да остави в метална касета багажа си за 24 часа, без да се разправя с гардеробиерки и без да се притеснява, че може да му го претарашат. Не от грижа към потребителите, а защото гардеробите бяха внос, по тях имаше останали от производителя и надписи на английски, та и чуждите пътници да могат да се ориентират как се ползват. Сега антитероризмът е измел този рядък технически феномен от главната жп гара на страната, та най-сетне тя окончателно е възвърнала стария си облик от социалистически времена.



Мястото на гардеробите стои празно



Но по-важното е, че точно както е типично за обществените услуги при соца, там няма пукната табела, която да съобщава каква алтернатива се предлага за съхраняване на багаж, след като техническата е премахната. Не само в подземието, но изобщо в цялата гара липсва какъвто и да е актуален надпис за съществуващ гардероб. Не говорим за английски, няма дори на български. Преди години до автоматите имаше и обикновен гардероб с не много учтиви лелки, който вече го няма.

След като по навик се разходих долу до металните клетки, бях принуден да се върна обратно на горния етаж, натоварен със саковете, за да потърся информация. На съответното гише ми заявиха с учудване, че съм бил първият, който питал за тези автомати. "Че тях ползваше ли ги някой? Само ръждясваха долу. Добре, че сега, покрай тоя тероризъм, ги махнаха най-сетне да не слагат вътре бомби. На гарата, господине, си има магазия, ей-там в дъното", обясни леко троснато служителката. И - чудо. Маскиран като склад, без с нещо да се издава за истинското си предназначение, в десния край на гарата и в пълна дискретност, далеч от погледа на пътниците, наистина имаше гардероб, който тук си го наричат магазия. Една лелка със сурово изражение, която стоеше на входа, ме изгледа подозрително и ме заговори на ти, както подобава да се обръщат към потенциален бомбаджия: "Ако ще оставяте багаж, първо трябва да мине на оглед. Такива са инструкциите, че са се появили терористи. Имаме писмени указания да преглеждаме чанти и куфари за бомби и наркотици. Я ги докарай тука!" Помислих, че саковете ми ще бъдат прекарани през специализиран детектор за метали, но жената ме отведе навътре в магазията пред един ръждясал метален плот, който сто на сто помнеше времената на другаря Вълко Червенков, ако не и на цар Борис III. Служителката не ми обясни какви конкретни антитерористични указания са им дадени, но мен никой не ме провери, преди да вляза в магазията. Освен това в помещението бяхме само двамата.



Охрана не забелязах



Може би се криеше в съседна стая и наблюдаваше действията ми с тайна камера. Лелката ме накара да оставя саковете на земята и да ги отворя. Прегърби се и започна да оглежда отгоре-отгоре. После попита: "Нали няма бомби, наркотици, едно-друго? Че сетне нас ни държат отговорни". Отвърнах й най-категорично, че много ясно, че няма. Тя се успокои. Така огледът приключи. Багажът ми беше отчетен като чист от всякакви съвременни заплахи и можеше да бъде оставен на отговорно пазене. За целта сам трябваше да си го закарам до съответния рафт на магазията.

Докато на жп гарата в София този своеобразен аналогов гардероб все пак се намира вътре в самата сграда, а чужденец - с известно лутане - има близо 30% шанс да го открие и сам, то в Пловдив магазията си е направо фирмена тайна. Разположена е в една странична пристройка, до която се стига след лабиринт от коридори. За българин е трудна задача да я открие, а за пътник от чужбина това е просто кауза пердута. На всичкото отгоре помещението отвън има вид на бомбардиран бункер. Открих го едва на третия път, след като единственият указател с картинка на куфар в цялата гара ме отвеждаше все до някакво кафене. И тук преди имаше автомати, но жената в магазията не криеше радостта си, че "най-сетне" ги махнали.. "Постоянно се оплакваха хората, че не знаят как се работи с тия машини за багаж. Добре, че наредиха да ги изхвърлят най-сетне, за да не ги ползват за бомби". После на свой ред ми разясни известните вече антитерористични указания и ме попита какво нося в сака. Обясних, че вътре има дрехи, разни вестници и книга.



Явно съм й се сторил добро момче,



защото го прие, без дори да го отвори.

Още по-строг се оказа курсът срещу тероризма, подет от "Български пощи". Това е разбираемо само по себе си, защото в края на октомври и началото на ноември по света бяха засечени да щъкат много пощенски пратки със скрити в тях бомби. Една дори бе изпратена до мисията ни в Атина. Както при БДЖ, така и при родните държавни пощи, новата система за сигурност предвижда не само сериозни проверки, но и пълна съпричастност на проверявания. Миналата седмица трябваше да изпратя колет до Великобритания. Адресатът държеше да го получи чрез Кралските пощи, поради което го занесох при техния контрагент у нас - "Български пощи". Готов, пакетиран и надписан, колетът трябваше само да бъде претеглен и заведен в компютърната система. Така поне беше допреди два месеца, преди да влязат в сила новите указания. Жената на гишето ми разясни, че всяка пратка за страната и света вече следвало да бъде разпечатана пред очите й и прегледана за взривни устройства и наркотици. Едва след това можело да бъде приета. Така пишело в заповедта, която ръководството на "Български пощи" разпратило в средата на ноември. На учудването ми, че никъде в съответната пощенска станция няма и един дори надпис за тези нови изисквания, жената ми размаха заповедта, която се оказа поне десетина листа. Антитерористичните указания в тях били толкова много, че ако почнели да ги изписват по стените къде щял да му излезе краят? Няма що - съгласих се да разпечатат колета. Служителката обаче пак отказа да го приеме: "Вие носите ли си лепило и скоч? Ние тука такива неща нямаме. После с какво ще го запечатате?". Жената обясни, че паралелно с правилата срещу тероризма в началото на ноември шефовете на "Български пощи" издали и разпореждане, с което спират разходите за най-използваните консумативи в предприятието: химикалки, ножици, лепило, тиксо. Та пощальонките сега сами си купували химикалки, но за останалото вече имали грижа клиентите. През последните две седмици влизах в няколко пощенски клона в три града и навсякъде ми повтаряха все тези нови правила и че ги лишили от консумативи. Но пък никъде не видях на видно място табели, на които да пише, че пратките вече задължително се отварят, а клиентът е длъжен да си носи лепило. Ей така се прилага антитероризъм по нашенски.
33
4241
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
33
 Видими 
15 Декември 2010 20:07
15 Декември 2010 20:07
Затъваме във все по-"дълбоката бронзова ера".
15 Декември 2010 20:53
Бай Ганю - антитерорист! Нищо ново под Слънцето ББ.
15 Декември 2010 20:53
.
15 Декември 2010 21:10
Цвък, Цвък и Бау, Бау! АУУУУУУУУУУУУ нацвъкано!
15 Декември 2010 23:21
16 Декември 2010 00:27
Е, нали не са накарали автора сам а си занесе писмото до Англия! Какви разходи щяха да спестят!
16 Декември 2010 02:12
Е хайде да не прекаляваме вече. Чак пък да се оплакваме, че Б.Б не ни е построил за една година всичките гари като по лондонски образец... Айде да започнем да съзнаваме малко къде се намираме.
16 Декември 2010 07:16
За статията -
А на новия химнопевец - добре дошъл! Първо дежурство, а?
-------------------------------------
Блогът на Генек
16 Декември 2010 09:55
Счупих се да се хиля...
Работата поне тук обаче не е нито в ББ, нито в Цвъ Цвъ. Ние сме ни такива. Докато наистина не гръмне нещо, да не дава Господ.
16 Декември 2010 09:59
Генек, ти с какво си вадиш хляба, брато?
16 Декември 2010 10:06
Отнесен,
не ви ли обясниха?
Първо, лични данни не се разпространяват.
Второ, ако си по-внимателен - ще забележиш кога ме е хванала липсата.
А може пък нещо да работя в къщи? Ъ?
А аз да те попитам. Не, не какво работиш - с какво се ЗАНИМАВАШ?
----------------------------------------- -----------
Блогът на Генек

16 Декември 2010 10:12
16 Декември 2010 10:24
Е какво се чудите? Преди няколко години един зевзек влезе в метрото с гранатомет.
Имаме късмет, че държавата ни е доста далеч от помислите на терористите. Засега. Иначе идеите, които се дават чрез масовите медии успешно може да изпита всеки пишман-бомбаджия.
16 Декември 2010 10:27

16 Декември 2010 10:35
Отнесен,
не ви ли обясниха?
Първо, лични данни не се разпространяват.

Един нормален честен човек няма причина да крие такива данни за себе си поради две причини. Първо, че тази специално информация не е кой знае какво, дори да е лична. Второ - че на който му трябва от мафиотските структури така или иначе ще се добере до нея, независимо дали я криеш или не. В този смисъл ти даваш данните на държавата или на мафията, от които би трябвало да се страхуваш, но не ги даваш на обикновените хора, от които не би трябвало да се страхуваш. Така ли е?

А иначе - безработен съм и свобдното време помежду интервютата го запълвам с четене и писане в разни политически форуми.

Редактирано от - otnesen на 16/12/2010 г/ 10:46:23

16 Декември 2010 11:09
Ха, форумът вече стана и политически...
16 Декември 2010 11:15
Абе хора мили ,
Божо само ни дига вниманието , като някак . Не , че ще мятаме въпроса , модерно да го решаваме . Я , колко терористи са плъпнали по дипломацията ...
16 Декември 2010 12:07
Колега,
форумът не е място за изливане на лични данни - колкото и да ти харесват те.
Тук се обсъждат проблеми.
А тезата за "един честен човек..." по-добре остави. Прекалено много мошеници и тарикати я използват.
"Един честен човек няма да заключва къщата и касата си..."Кой ли го казва?
Разбира се, изобщо не говоря за теб - виждам, че само малко се бъркаш, но това не е мой проблем.
Просто има професии, в които не се седи 8 часа в канцелария.
Е, пак ме хваща работният процес!
----------------------------------------- -
Блогът на Генек

16 Декември 2010 13:29
Подобни селски остроумия по една толкова сериозна тема са неуместни
16 Декември 2010 13:35
Браво! Хареса ми статията. Развесели ме.
Пък е точно така, самата истина е...
16 Декември 2010 13:37
Генек, щом проявяваш разбиране - ок. Просто първия ти салют за мен беше предположение за професията ми, та викам и аз да ти отвърна подобаващо. Айде, с личните въпроси приключихме, другото ще е по същество. Но все пак обещавам да следя внимателно аргументите, които употребяваш в дискусията и да указвам тези, които са по същество личностни характеристики, независимо дали са адресирани към други потребители, политици или журналисти.

Редактирано от - otnesen на 16/12/2010 г/ 13:37:41

16 Декември 2010 14:13
Бе то белята веднъж става. Още си спомням как се ветрееха пердетата от избушените витрини на централната поща в Горна Оряховица след един взрив в края на 80-те години... Служителката която проверявала нещо злополучния пакет е била буквало обезглавена и още няколко човека присъствали в колетното бяха убити или тежко ранени. И това в една държава почти забравила тероризма, макар случилото се да бе по времето на няколкото турски атентата, но точно този не беше по тази линия, доколкото се разбра беше битов, опит за убийстийство с колет-бомба.
16 Декември 2010 14:38
Статията е учудващо умерена, напоследък е фешън да напишеш и пуснеш в медиите кратък наръчник за терористи, по-възможност опитваш и да носиш някоя базука или поне плик с кутии и кабели на обществени места.
А после да ахкаш и охкаш на някое действително нападение и от което излиза, че терористите са учили в Станфорд и били добри момчета, само не обичали футбола, редовно пътували до Йемен и жените им ги напускали заради прекомерна заетост със сглобяване на бомби в гаража.
16 Декември 2010 16:40
информация не е кой знае какво, дори да е лична. Второ - че на който му трябва от мафиотските структури така или иначе ще се добере до нея,


Tц, тц, тц, тез мафиотски структури! Аз преди години, тъкмо като приключих регистрирацията на този ник във вестника и ми дойде линк да се регистрирам и в оня български сайт - кой къде е учил, в който уж се търсят съученици! Мааа им мафиоти! Аз ги помислих за едни други честни хора, пък то били мафиотите, дето събирали лични данни. Как не съм знаел!
16 Декември 2010 17:05
Но все пак обещавам да следя внимателно аргументите, които употребяваш в дискусията и да указвам тези, които са по същество личностни характеристики, независимо дали са адресирани към други потребители, политици или журналисти.

1.2 Потребителите не би трябвало да се държат като "модератори в сянка". Ако потребител забележи нещо нередно, да се свърже с модератора.



Приятен ден, колега!
16 Декември 2010 17:57
Абе, че сме със събути гащи, със събути сме. Всички си го знаем, да не дава господ терористи да решат да правят нещо у нас. Но какво друго могат да направят лелките по магазиите в гарите? С тази техника - толкоз!
16 Декември 2010 18:44
Да ама има 9 милиона за "комисия" по досиетата щото видите ли агентите блитерористи.

tode3n
16 Декември 2010 18:49
Преди време някой предрече терористични атаки за прекъсване връзката м/у Северна и Южна България и ето: Хаинбоаз - затворен /от ТИР/ , Казанлък-Ст.Загора - прекъснат /от ТИР/ и др. подобни. Не е ли правилно терминът да се изписва правилно - ТИРоризъм ?
16 Декември 2010 18:50
В статията видях обида и пренебрежение към "строгите лелки"..подобна лелка преди време беше и майка ми..Жените работят в неотоплени хамбари, за не кой знае какви пари..
16 Декември 2010 18:55
Генек, аз все пак ще ги изваждам от контекста, за да отговарям по същество на останалото...ако е останало.
16 Декември 2010 21:13
Свежо! Особено епизодът с лелката, която строго, но с доверие приема багажа, без да го провери. Аз пък си спомням, как обстойно ми проверяваха багажа на гарата в Пловдив в 1984 година. Никога не беше се случвало, никой нищо не обясни. Пък после се оказа, че е станал атентатът, в който загиналата жена беше майка на наш семеен приятел. И в тази връзка, две години след този атентат, помня, трябваше да постъпвам в болница в Пловдив. И си нося пътна чанта с багаж. Само че се оказа, че трябва да ида първо в един кабинет, после във втори и т.н., докато ми подготвят всички документи, за да ме приемат в отделението. И аз, какво сега, да размъквам чантата с багажа по коридорите? Не, оставих я до една пейка пред един от кабинетите /тогава не се крадеше като сега/ и тръгнах да обикалям. Като се върнах, гледам хората на почтително разстояние от чантата ми Пак добре не бяха извикали народната милиция
16 Декември 2010 22:04
Колега,
ама ти наистина ли смяташ да си играеш на мой цензор и охранител на репутациите? Мда! Или трябва по-скоро да си намериш работа /искрено ти го желая/, или вече си я започнал.
---------------------------------------
Блогът на Генек

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД