:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 255
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Истинската история

Ленинград отстоява свободата си на висока цена

Заповед 1601/ 22.09.1941 г.:Фюрерът взе решение да изтрие града от лицето на земята
По време на блокадата на Ленинград са напълно разрушени или опожарени 3174 обществени и жилищни сгради, със значителни повреди са още 7143 постройки. Вляво: Над 1 млн. от най-ценните експонати на Държавния Ермитаж в Ленинград са евакуирани в Урал до 8 септември 1941 г. Всички те са върнати още през 1944 г., без да бъде загубен нито един експонат, а музеят отваря отново врати за посетители през следващата година. На 9 август 1942 г. Големият симфоничен оркестър на Ленинградския радиокомитет под диригентството на Карл Елиасберг изпълнява Седмата (Ленинградска) симфония на Дмитрий Шостакович в 90-минутно радиопредаване, билети се продават направо на улицата. Вдясно: През 1944 г. Големият императорски дворец (1714-1725 г.) в Петродворец е в руини, а в Ленинград и в неговата околност са повредени или унищожени 187 от общо 210 сгради, признати за исторически и архитектурни паметници. През август 1941 г. прочутите скулптурни групи с покоряване на коне (1841-1851 г.) от Аничковия мост са закопани в градината на близкия Дворец на пионерите (стария императорски Аничков дворец), а откопаването и връщането им на постаментите на моста става веднага след отдалечаването на германските войски от Ленинград. Съставно изображение на автора по снимки на военния фотокореспондент Д. Трахтенберг от 1941-1944 г.
Германската армия преминава по 35 км дневно на съветска земя след нахлуването си в СССР. Най-лесно е придвижването й в посока Ленинград. На 9 юли е превзет Псков, а до града на Нева остават по-малко от 280 км. Тези действия са предвидени и работата по непосредствената защита на Ленинград започва още сутринта на 23 юни. Дотогава никакви планове за защита на града от юг или за евакуация на населението не съществуват. Смята се, че Финландия няма сили да атакува, а друга опасност не се е предвиждала.
Немското настъпление е задържано не само поради светкавичното строителство на отбранителни линии, не само поради прословутата Хитлерова заповед № 35 от 6 септември 1941 г., с която немските войски пред опасността от чудовищни загуби при предстоящите улични боеве преминават в обсада на Ленинград, но и поради финландския отказ за преминаване на старата съветско-финландска граница. Въпреки германските усилия Густав Манерхайм остава на мнението си от 17 юни 1941 г.: "Приех отговорностите на главнокомандващ [на финландските войски] при условие, че няма да настъпваме към Ленинград . . ."
На 8 септември части от групата армии "Север" превземат Шлиселбург (Петрокрепост) и затварят обръча около Ленинград. Началото на блокадата на града е прието да се брои от този ден.
В спомените си маршал Жуков твърди, че един-единствен път Сталин рисува военната обстановка около Ленинград през септември 1941 г. като "безнадеждна". Изглежда, че чак до 10 януари 1942 г. Москва гледа с мътен невярващ поглед към старата имперска столица. Кой знае, може би така е било по-приемливо на общия фон на войната.
Ленинград отстоява свободата си независимо от всичко, но на най-високата възможна цена.

* * *

В началото на септември 1941 г. основните дейности по подготовката на Ленинград за обсада са приключени. Евакуирани са най-ценните експонати на музеите, усилено върви евакуацията на децата, на учените, пренесени са далеч на изток 86 най-важни завода. Минирани са главните градски обекти, всички промишлени предприятия и корабите на балтийския флот. Малко по-късно, на 25 октомври, е създадена свръхсекретна бойна структура от общо 260 души, които в случай на превземането на града да поведат подривна нелегална дейност. Ако германските войски бяха превзели Ленинград, то биха получили град, непригоден за обитаване.
Въпреки несгодите на всекидневния живот, въпреки глада признаците за съдействие на окупаторите са незначителни. Организацията ЗИГ-ЗАГ ("Защитници на интересите на Германия-Знаме на Адолф Хитлер") например се състои от 12 членове, всички до един продавачи в магазини за хранителни стоки и работещи в продоволствените складове. Всекидневното им занимание е подправяне на купони за продукти, които после продават на градските пазари - там цените на продуктите са стотици пъти по-високи в сравнение с обществените магазини.
За глада в Ленинград по време на блокадата е написано вероятно всичко, но много рядко се споменава, че наистина тежка е само зимата на 1941-1942 г. - месеците от декември до март. До ноември Ленинград успява да се справи с изхранването на обитателите си, макар и небогато. Към 12 септември градът разполага с хранителни продукти за 30 до 35 дни, само мазнините са повече - за 45 дни. Първата драстична мярка е спирането на производството на бира, съхраняваните в пивоварните значителни количества малцово брашно се пренасочват за производството на хляб.
На 20 ноември дневните дажби са намалени драстично - 500 г хляб за воюващите, 250 г за работещите, 125 г за всички останали. Тези дажби се запазват цели 35 дни, до 25 декември, когато дажбите са увеличени - 350 г за работещите и 200 г за всички останали. Едва от 16 февруари хлябът за работещите в заводите е 500 г, за служителите - 400 г, за останалите - 300 г. Впрочем до февруари 1942 г. по наличните купони се раздава практически само хляб, при това невинаги редовно. Най-тежко е времето от 27 декември до 2 януари, когато хляб не се раздава изобщо.
Всички тези данни изглеждат ужасно, но е важно едно сравнение. В окупирания от немците Донецк хлебната дажба е съпоставима даже с най-ниските ленинградски дажби - работниците, извършващи тежък труд, включително миньорите, получават 2.5 кг хляб седмично (357 г дневно), без Донецк да е обсаден.
През ноември-декември около половината от съдържанието на хляба е от непривични съставки. През януари 1942 г. те достигат даже до 60%. Всеки от 14-те ленинградски хлебозавода използва своя рецепта. Добавя се какво ли не, включително и брашно от дървесна кора. Впрочем това брашно се използва като добавка в хляба или като директна храна у скандинавските народи от незапомнени времена поради съдържащите се в него до 7% нишесте и захари. Производството на хляб се освобождава от несвойствени съставки от втората половина на февруари 1942 г.
След 16 февруари, когато са нормализирани доставките в Ленинград, на военновременно равнище, разбира се, хлябът се приготвя само от брашно.
Оцеляването си ленинградчани дължат и на два важни фактора. Разпределянето на земи, годни за обработване, в рамките на града през пролетта на 1942 г. позволява на стотици хиляди жители да отгледат жизненоважни количества зеленчуци и плодове, част от които запазват и за идващата зима. Няколко малки книжки, които са отпечатани по същото време, дават важни кулинарни съвети, съобразени с недостига на хранителни продукти. Дори само заглавията им могат да ни хвърлят в ужас днес - "Да готвим от диви пролетни растения. Печива, супи и салати", "Използване за храна на листата и стъблата на градинските растения и тяхното консервиране", "Как да си набавим витамин А". За тежките месеци на зимата на 1941-1942 г. са организирани и кратки курсове по хранителна токсикология. Всеки, който не е сигурен в безопасността на неизвестна храна, е съветван да погълне 1-2 г от нея и да изчака 2-3 часа за оценка на отровността. При отсъствие на неблагоприятен резултат втори участник в принудителния експеримент трябва да приеме 10-15 г от същото и да изчака поне 12 часа - оценка за токсичност. При благоприятен резултат пробваният продукт е годен за употреба в неограничено количество. Така са измислени странните храни като тънки питки от лобода, изпечени с машинно масло направо на плочата на котлона. Или направата на сухари след предварително обмазване с тънък слой разноцветни маслени бои. Или продължителното варене на изделия от естествена кожа. Или прочутото дърводелско лепило, запасите от което свършват най-напред.

* * *

На 3 август 1948 г. съветският представител в Комисията по правата на човека внася предложение за поправка на чл. 4 от Всеобщата декларация за правата на човека, забраняваща използването на глада като средство за водене на война.

Блокадна кухня
Хлябът в блокадния Ленинград се приготвя от ръжено брашно (63%), малцово брашно (12%), овесено брашно (8%), соево брашно (4%), ленено кюспе (4%). 9% от теглото на хляба са от незначителни примеси и в резултат на технологични хитрини - приема се, че от килограм брашно се получава обичайно 1.4 кг хляб, но по време на блокадата от същото количество брашно се изпича 1.69 кг хляб.
През декември 1941 г. към горните съставки се добавят до 50% пълнители, а през януари 1942 г. - до 60%. Прибавят се най-често брашно от подкорието на бреза, върба или бор, брашно от слънчогледови люспи, смлян торф, различни целулозни продукти, добити от трици или дървесни стърготини.
"100 г листа от киселец се разтриват в дървен съд, добавят се последователно 1-1.5 чаена лъжичка сол и 0.5-1 супена лъжица растително масло или 3 супени лъжици кефир от соево мляко, след което всичко се размесва. Съберете 100 г пресни зелени листа от глухарче, вземете 1 чаена лъжичка сол, 2 супени лъжици оцет. Ако имате, добавете 2 чаени лъжички растително масло и 2 чаени лъжички захар на пясък."
Из "Да готвим от диви пролетни растения. Печива, супи и салати", Лениздат [пролетта на] 1942 г.

"Супа от листата и стъблата на жълта ряпа [брюква, Brassica napobrassica] с брашно [Супи в заведенията за обществено хранене се препоръчва да се приготвят и от листа и стъбла на алабаш, бяла ряпа, китайско зеле, репичка, тиквички. В някои супи вместо брашно се добавят по 10-20 г булгур или макаронени изделия. Указанията за приготвяне са посочени общо в началото на раздела. Посочените продукти са за една порция]: Листа и стъбла от жълта ряпа [предварително наситнени и бланширани] - 190 г, брашно 3 г, лук 5 г, сол 5 г, подправки [дафинов лист, черен пипер] 5 г, мазнина 3 г.
Борш от листа и стъбла на цвекло и цветно зеле с брашно: Листа от цвекло 140 г, листа и стъбла от цветно зеле 60 г [виж за предварителната подготовка горната рецепта], целина 15 г, брашно 3 г, сол 5 г, подправки 0, 03 г, лук 5 г, мазнина 5 г, оцет 4 г, домати 5 г, зелен лук [за украса] 3 г."
Из "Използване за храна на листата и стъблата на градинските растения и тяхното консервиране", Лениздат [април] 1942 г.

____________________________________

* Weisung Nr. Ia 1601/41 vom 22 September 1941 "Die Zukunft der Stadt Petersburg"
110
23648
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
110
 Видими 
07 Септември 2011 19:41
Много интересно. За съжаление виждам нелепост още във второто изречение:
Германската армия преминава по 35 км дневно на съветска земя след нахлуването си в СССР. Най-лесно е придвижването й в посока Ленинград.

Манщайн би се засмял накриво.
07 Септември 2011 19:47
Аз съм русофил. Но ми омръзна разказването на руската история - кога пряко, кога маскирана като част от нашата.
Оставям настрани "истинската история" - бая иронии се изливат за това.
Но хайде повече за нашата история! Защото утре може да анализираме и племенните междуособици в Джанганайка в средата на ХV век.
А за обсадата на Ленинград може доста да се напише. Особено, ако се извадят документите за пиршествата на Жданов и компания в Смолни...Успоредно с тези за канибализъм, убийства, грабежи...
Ако ще е истинска история - истинска да е. Поне донякъде.
Издръжливостта е на гражданите, героизмът на войниците, престъпленията - на партийната върхушка.
------------------------------- ---------------------
Блогът на Генек
07 Септември 2011 19:53
"Вляво: Над 1 млн. от най-ценните експонати на Държавния Ермитаж в Ленинград са евакуирани в Урал до 8 септември 1941 г. Всички те са върнати още през 1944 г., без да бъде загубен нито един експонат, а музеят отваря отново врати за посетители през следващата година."
***
А, след 91 година никой даже не знае кой-какво замъкна...
07 Септември 2011 20:05
Иван Петрински
07 Септември 2011 20:12
И не трябва въобще да ни учудва че в блокадния Ленинград има книгоиздаване, има концерти на филхармонии.
Целта е била да се покаже, че войната не може да промени обичния ритъм на живота. Живота е над всичко и ще пребъде.
В това време в Москва излизат десетки модни списания в които разбира се се усеща военния компонент но някък дискретно, а по Волга дори се организират яхтени регати!
Натиснете тук
07 Септември 2011 20:14
Този Ив.Петрински изглежда е от унивиркалните историци. Едни историци са само траколози, други византолози пък Петрински историк всичколог.
Аман от всичколози
07 Септември 2011 20:18
войната не може да промени обичния ритъм на живота. Живота е над всичко и ще пребъде.
(ЗИП)

Вижте Вера Инбер, "Почти три года" (1946). За живота в блокадния град. И за Шостакович

Препоръчвам и гарантирам.

Редактирано от - Шломо З. на 07/9/2011 г/ 20:30:33

07 Септември 2011 20:49
Много увлекателна статия, дали СЕГА не ни подготвят за идващата зима?

Редактирано от - Patriciat на 07/9/2011 г/ 20:55:51

07 Септември 2011 20:54
Кошка
07 Септември 2011 20:55
Разбира се питерци са показали чудеса на издържливост, но не е само това. Войната се води и с джепане. Разбирам (и се възхищавам) героизма на защитниците, но не разбирам с какво са защитавали обсадения град.
От ленинградчани съм чувал че може би немците не са искали да превземат Питер. За тях е било по-изгодно да го уморят с глад вместо да го вземат и хранят. Не знам...
07 Септември 2011 20:58
Красивият Петров град на Нева е символ на величието на Русия . Руският генерал Манерхайм не може да даде заповед за нападение върху неговия любим Санкт Петербург . Бил съм в Шлиселбург. Редом с него се намира островът-крепост Орешек, там където от Ладога започва Нева. Крепостта е цялата в дупки и разрушения от немски снаряди . На това място е минавал Пътят на живота . В Питер живея недалеч от Пискарьовското мемориалното гробище . Над милион жители умират от глад и бомбардировки . Невероятен и величав е руският дух , дори мисъл не е имало за предаване, за предателство . И сега, руското общество не забравя подвига на ленинградци, на милионите жители на страната през военните години . Паралелът с мамковината е по вече от тъжен, жалък и обиден за България . Участниците в българската антифашистка съпротива са отречени, оплюти, подложени на подигравки от страна на съмнителни, посредствени люде...
07 Септември 2011 20:59
Тома, някой тук да ти е наредил да не пишеш за джепане? Айде йедем дас зайне, молим.
07 Септември 2011 20:59
У Съветска Русия и мода , дль колхозникам, мужикам и так дале ....
До 1989 година паспорти нямаха хората в СССР /сега също не е сигурно имат ли, особено крепостните собственост на червените неопомещици/, пътуваха от едно, до друго населено място с бележки от милицията и то за определено време, ..................
Мъкаааа.......
07 Септември 2011 21:09
Моше, залепи свое дуло, а ..падло
07 Септември 2011 21:17
Шломо, вярно ли че "кощунство" е руска дума?
С извинение...
07 Септември 2011 21:18
Най-лесно е придвижването й в посока Ленинград. На 9 юли е превзет Псков

... а на 17 юни 1941 1-ви Механизиран корпус(1000 танка) е вдигнат по бойна тревога от Псков и заминава да освобождава братско Рованиеми, стенещо под ботуша на белофините.
Ура и таквоз...

Редактирано от - Hugin на 07/9/2011 г/ 21:28:03

07 Септември 2011 21:20
Происходит от др.-русск., ст.-слав. кощуна "запретный грех, насмешка"; ср.: укр. кощу́н, болг. кощу́н -- то же, кощу́ня "хитрю, интригую, насмехаюсь". Вероятно, от кости́ть; см. Бернекер, Агрель, Соболевский. В отличие от них Младенов (254) толкует кощун как заимств. из тюрк.-булг.; ср. соответствующее ему тат. kоštаn "корыстный человек".
07 Септември 2011 21:32
Статиите на Петрински за Русия, казаците, славянството, Сталин, Хитлер и т.н. откровено дотягат вече. Редакцията да изрови и друг некой историк, щото явно много къса е резервната скамейка на Петрински.
07 Септември 2011 21:43
Особено трогателна е историята с неоткраднатите и непродадени в Америка
ценни колекции.
Иначе "сведенията" за евакуация на деца са почерпени от савецката булевардна пресса. Щото нема числа.
И нема как да има числа в булевардните савецки издания.
Колкото до ГЛАДА - интересно е как
болшевишката зверска система "голодомор" за
концентрация на храните под контрола на НКВД се е
отразила на съдбата на стотици хиляди руски хора в Ленинград
включително децата...
07 Септември 2011 21:46
Хубаво се е сетил Петрински за Питер и то точно на 8 Септември.
Можеше да напише, че градът не престава да воюва със значителната военна продукция, която дава и ефективините противобатарейни действия.

Да напише за партийната върхушка и как Жданов в края на блокадата не е отслабнал и с грам, за кървавите действия на Волховския фронт.

07 Септември 2011 21:57
...Статиите на Петрински за Русия, казаците, славянството, Сталин, Хитлер и т.н. откровено дотягат вече.

Кой това?!
Кой насилствено принуди уважаемият съфорумец с НИК ludo-mlado, да чете и препрочита статиите на Петрински за Русия, казаците и проч.?!
Срамота другари!
Бива ли така да изкривявате нежната душа на вашия читател и списувател "У сий Форум"... къде се намирате вий, таз Редакция да не ви е бащиния?
Питам и отговор не искам!
07 Септември 2011 22:06
Ждановските репресии и поведението му по време на блокадата са документирани. Тази свиня намира своя край на болничната маса .Само непонятно защо, някои форумни пиндоси го изтъкват като, едва ли не, като най интересното и значимото в този период. А лудите, младите..ми включете си ТВ канал Планета, има и е-вестник и колко много любими пиндостански предавания и сайтове....посветени на лошите руснаци .
07 Септември 2011 22:27
Репички, тиквички казваш, Петрински ... Ееех!
07 Септември 2011 22:32
Мен едно ми не е ясно - при толкова много документален мат'рял за ВСВ, включително и в Мрежата, що никой не чете, а чул-недочул нещо, бърза да плещи измислици и глупости... и то с такъв апломб, сякаш Историята започва от него.
Не бива така.
07 Септември 2011 22:35
Мен едно ми не е ясно - при толкова много документален мат'рял за ВСВ, включително и в Мрежата, що никой не чете, а чул-недочул нещо, бърза да плещи измислици и глупости... и то с такъв апломб, сякаш Историята започва от него.
Не бива така


Олдмад
07 Септември 2011 22:50
ФЕВРАЛЬСКИЙ ДНЕВНИК



1



Был день как день.
Ко мне пришла подруга,
не плача, рассказала, что вчера
единственного схоронила друга,
и мы молчали с нею до утра.

Какие ж я могла найти слова?
Я тоже -- ленинградская вдова.

Мы съели хлеб, что был отложен на день,
в один платок закутались вдвоем,
и тихо-тихо стало в Ленинграде,
Один, стуча, трудился метроном.

И стыли ноги, и томилась свечка...
Вокруг ее слепого огонька
образовалось лунное колечко,
похожее на радугу слегка.

Когда немного посветлело небо,
мы вместе вышли за водой и хлебом

и услыхали дальней канонады
рыдающий, тяжелый, мерный гул:

то армия рвала кольцо блокады,
вела огонь по нашему врагу.



2





А город был в дремучий убран иней.
Уездные сугробы, тишина.
Не отыскать в снегах трамвайных линий,
одних полозьев жалоба слышна.

Скрипят, скрипят по Невскому полозья:

на детских сапках, узеньких, смешных,
в кастрюльках воду голубую возят,
дрова и скарб, умерших и больных.

Так с декабря кочуют горожане, --
за много верст, в густой туманной мгле,
в глуши слепых обледеневших зданий
отыскивая угол потеплей.

Вот женщина ведет куда-то мужа:

седая полумаска на лице,

в руках бидончик -- это суп на ужин...-
Свистят снаряды, свирепеет стужа.
Товарищи, мы в огненном кольце!

А девушка с лицом заиндевелым,
упрямо стиснув почерневший рот,
завернутое в одеяло тело
на Охтенское кладбище везет.

Везет, качаясь, -- к вечеру добраться б...
Глаза бесстрастно смотрят в темноту.
Скинь шапку, гражданин.
Провозят ленинградца.
погибшего на боевом посту.

Скрипят полозья в городе, скрипят...
Как многих нам уже не досчитаться!
Но мы не плачем: правду говорят,
что слезы вымерзли у ленинградцев.

Нет, мы не плачем. Слез для сердца мало.
Нам ненависть заплакать не дает.

Нам ненависть залогом жизни стала:
объединяет, греет и ведет.

О том, чтоб не прощала, не щадила,
чтоб мстила, мстила, мстила, как могу,
ко мне взывает братская могила
на охтенском, на правом берегу.



3





Как мы в ту ночь молчали, как молчали...
Но я должна, мне надо говорить

с тобой, сестра по гневу и печали:
прозрачны мысли, и душа горит.

Уже страданьям нашим не найти
ни меры, ни названья, ни сравненья.
Но мы в конце тернистого пути
и знаем -- близок день освобожденья.

Наверно, будет грозный этот день
давно забытой радостью отмечен:
наверное, огонь дадут везде,
во все дома дадут, на целый вечер.

Двойною жизнью мы сейчас живем:
в грязи, во мраке, в голоде, в печали,
мы дышим завтрашним --
свободным, щедрым днем.
Мы этот день уже завоевали.



4





Враги ломились в город наш свободный,
крошились камни городских ворот.
Но вышел на проспект Международный
вооруженный трудовой народ.
Он шел с бессмертным
возгласом
в груди:
-- Умрем, но Красный Питер
не сдадим!

Красногвардейцы, вспомнив о былом,
формировали новые отряды,
в собирал бутылки каждый дом
и собственную строил баррикаду.

И вот за это -- долгими ночами
пытал нас враг железом и огнем.
-- Ты сдашься, струсишь, -- бомбы нам

кричали,
забьешься в землю, упадешь ничком...
Дрожа, запросят плена, как пощады,
не только люди -- камни Ленинграда.

Но мы стояли на высоких крышах
с закинутою к небу головой,
не покидали хрупких наших вышек,
лопату сжав немеющей рукой.
...Наступит день, и, радуясь, спеша,
еще печальных не убрав развалин,
мы будем так наш город украшать,
как люди никогда не украшали.

И вот тогда на самом стройном зданье
лицом к восходу солнца самого
поставим мраморное изваянье
простого труженика ПВО.

Пускай стоит, всегда зарей объятый,
так, как стоял, держа неравный бой:
с закинутою к небу головой,
с единственным оружием -- лопатой.



5





О древнее орудие земное,
лопата, верная сестра земли,
какой мы путь немыслимый с тобою
от баррикад до кладбища прошли!

Мне и самой порою не понять
всего, что выдержали мы с тобою.
Пройдя сквозь пытки страха и огня,
мы выдержали испытанье боем.

И каждый, защищавший Ленинград,
вложивший руку в пламенные раны.
не просто горожанин, а солдат,
по мужеству подобный ветерану.



6





Я никогда героем не была.
Не жаждала ни славы, ни награды.
Дыша одним дыханьем с Ленинградом,
я не геройствовала, а жила.

И не хвалюсь я тем, что в дни блокады
не изменяла радости земной,
что, как роса, сияла эта радость,
угрюмо озаренная войной.

И если чем-нибудь могу гордиться,
то, как и все друзья мои вокруг,
горжусь, что до сих пор могу трудиться,
не складывая ослабевших рук.
Горжусь, что в эти дни, как никогда,
мы знали вдохновение труда.

В грязи, во мраке, в голоде, в печали,
где смерть, как тень, тащилась по пятам,
такими мы счастливыми бывали,
такой свободой бурною дышали,
что внуки позавидовали б нам.

О да, мы счастье страшное открыли, --
достойно не воспетое пока,
когда последней коркою делились,
последнею щепоткой табака,
когда вели полночные беседы
у бедного и дымного огня,
как будем жить, когда придет победа,
всю нашу жизнь по-новому ценя.

И ты, мой друг, ты даже в годы мира,
как полдень жизни будешь вспоминать
дом на проспекте Красных Командиров,
где тлел огонь и дуло от окна.
Ты выпрямишься вновь, как нынче, молод.
Ликуя, плача, сердце позовет

и эту тьму, и голос мой, и холод,
и баррикаду около ворот.

Да здравствует, да царствует всегда
простая человеческая радость,
основа обороны и труда,
бессмертие и сила Ленинграда.
Да здравствует суровый и спокойный,
глядевший смерти в самое лицо,
удушливое вынесший кольцо
как Человек,
как Труженик,
как Воин.

Сестра моя, товарищ, друг и брат:
ведь это мы, крещенные блокадой.
Нас вместе называют -- Ленинград;
и шар земной гордится Ленинградом.

Двойною жизнью мы сейчас живем:
в кольце и стуже, в голоде, в печали
мы дышим завтрашним --
счастливым, щедрым днем.
Мы этот день уже завоевали-

И ночь ли будет, утро или вечер,
но в этот день мы встанем и пойдем
воительнице-армии навстречу
в освобожденном городе своем.
Мы выйдем без цветов,
в помятых касках,
в тяжелых ватниках,
в промерзших полумасках,

как равные -- приветствуя войска.
И, крылья мечевидные расправив,
над нами встанет бронзовая слава,
держа венок в обугленных руках.



Январь- февраль 1942 г.

Ольга Берггольц
07 Септември 2011 23:26
Моето дете по странни стечения на обстоятелствата е рожба на тази блокада - потомче на белорускиня (медицинска сетра по време на блокадата) и полски шляхтич. Шапки долу!
Това - встрани от статията на Петрински.
Поклон пред тези хора!
А прасетата са си прасета във всички времена.

Редактирано от - ablepsia на 07/9/2011 г/ 23:47:35

07 Септември 2011 23:30
И същите тези достойни люде после са лежали по сталинските концлагери.
07 Септември 2011 23:33
И още, Фирмине, "Реквиемът" на Ахматова и Шостакович...
07 Септември 2011 23:33
На 6 септември имахме най-българският празник - Съединението на България!
Съединение направено от българи, за българите и въпреки всички Велики сили.
Истинският Национален празник на България.

Очевидно, след като Съединението е осъществено против волята на Русия, Петрински не смята да му обърне специално внимание, а ни занимава с Донски Казаци (в навечерието на празника) и Блокадата на Болшевишкият Ленинград (тази седмица).
Петата колона на Кремъл прилежно проми мозъците на хората през тоталитарният режим и продължава да списва пропаганда. Да, блокадата на "град имени Ленина" е по-важна от Съединението на България за което дедите ни са дали живота си!
07 Септември 2011 23:35
Я была тогда с моим народом, Там, где мой народ, к несчастью, был.

07 Септември 2011 23:35
28 декабря 1941 года. Женя умерла в 12 часов утра.
Бабушка умерла 25 января 1942-го, в 3 часа дня.
Лёка умер 17 марта в 5 часов утра.
Дядя Вася умер 13 апреля в 2 часа ночи.
Дядя Лёша 10 мая в 4 часа дня.
Мама — 13 мая в 730 утра.
Савичевы умерли.
Умерли все.
Осталась одна Таня.



07 Септември 2011 23:51

Уже безумие крылом
Души накрыло половину,
И поит огненным вином
И манит в черную долину.
07 Септември 2011 23:56
Натиснете тук
Бихме ли могли някога да имаме хора като Шостакович?

Редактирано от - Die Hexe на 07/9/2011 г/ 23:58:41

07 Септември 2011 23:57
И поняла я, что ему
Должна я уступить победу
08 Септември 2011 00:03
Той комунизъма е отново дело на реакционния капитал. Справка - кой финансира авантюрата на таваришите Улянов, Свердлов, Бронштейн, Розенфелд?
08 Септември 2011 00:14
Който е бил на Пискарьовското гробище, където са погребани над 600 000 загинали по време на блокадата, и може да прочете оригиналните страници от цитирания дневник на Таня, не би писал зле по темата за блокадата на Ленинград. Това няма нищо общо с оценката на сталинизма, Жданов, и т.н. Пък ако е стигнал и до Петерхоф, където може да види как немците са стреляли по уникалните картини и други великолепия и шедьоври на изкуството, още по-малко. Това за темата на статията.


Колегата по-горе е прав и за това, че отминалият вчера празник мина доста незабелязано в пресата, тук в т.ч. Според мен, като българи трябва да почитаме
много повече подвига на предците ни, вдигнали се да обединят територия и нация въпреки борбата на Великите сили против това. Именно обединението ни липсва сега, за да излезем от ямата, в която сме (затова и надписът на Парламента ни звучи доста ... кощунствено, нали ?).
08 Септември 2011 00:15
Слушайте тук и се радвайте!
.
P.S. И друг път съм ви я пускал..
Само че оригиналната версия, забранена от ФСБ!
Щото била много психо.
Но мисля че и това ви стига... за да се осъфирясате малко.


Редактирано от - OLDMAD на 08/9/2011 г/ 08:46:53

08 Септември 2011 00:35
OLDMAD,

- за клипа !
08 Септември 2011 00:49
Бихме ли могли някога да имаме хора като Шостакович?

... ахъм ... имаме веско маринов ...
08 Септември 2011 01:49
Освен Веско Маринов,


Какво сме дали на Света ?
(извинявам се на модератора за дългия текст !)


1. Киселото Мляко
Върху опаковката на всеки млечно-кисел продукт, произведен в Япония, се изписва името на откривателя на млечно-киселата бактерия Д-р Стамен Григоров, българин.

2. Компютъра
Първата автоматична електронноизчислителна машина, която поставя началото на компютърната ера, е изобретена през 1939 от Джон Винсент Атанасов, българин.

3. Електронният часовник
Прототипът на електронния ръчен часовник или първия напълно нов начин да се показва времето от 500 години насам, е създаден от Петър Петров, българин роден в Берковица на 21 октомври 1919.

4. Българският фолклор
През 1977 американските космически станции Вояджър 1 и Вояджър 2 политат към космоса в търсене на разумен живот. Към космоса полита и Златната плоча на Вояджър, съдържа и най-красивата музика на Земята. Сред тях е и българската народна песен Излел е Дельо хайдутин, изпята от Валя Балканска.

5. Най-далечната Планета
Най-отдалечената планета, известна на астрономите, се намира на 5 000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец. Ръководител на екипа, направил откритието, е проф. Димитър Съселов, българин. Родом е от София.

6. Фотокопирната Техника
Построяването на фотокопирната техника става възможно благодарение на откритието на фотоелектретното състояние на веществата, направено през 1937 от академик Георги Наджаков, българин. Роден е през 1897 в гр. Дупница

7. Douglas DC-3 и ...
Главният конструктор на първия в света траспортен пътнически самолет Douglas DC-3 (Дъглас ДС-3) е Асен Йорданов, българин. Световноизвестният летец и авиоконструктор е роден през 1896 в София.

8. Въздушната възглавница
The world's first air bag, meant to ensure the safety of pilots and automobile drivers alike, was designed by Jordanoff in (1957), Асен Йорданов, българин

9. Двигателите на модула Орел
Реактивните двигатели на лунния модул Орел, които правят възможно кацането на Луната на Армстронг и Олдрин, са изобретени от : д-р. инж. Иван Ночев, роден през 1916 в Карлово.

10. Жена на Боен Самолет
За първи път в света жена участва в боен полет по време на Балканската война. Името й е Райна Касабова. По време на Балканската война (1912-1913) тя е на 15 години и е доброволка в полевата болница край Одрин.

11. Шестият сърдечен тон
Откриването на Шестия сърдечен тон спомага за опознаването на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки. Негов откривател е: проф. д-р Иван Митев

12. 1497 победи по свободна борба
Шампионът по свободна борба, който пропуска само три победи в над 1500 официални мача с противници от пет континента, e българинът ДОНЧО КОЛЕВ ДАНЕВ (ДАН КОЛОВ) Роден е през 1892 в с.Чадърлии (сега с.Сенник), Севлиевско.

13. Идеите за ООН
Идеите, развити в книгата „Звезда на съгласието”, служат на американския президент Уилсън за формулиране на неговите 14 точки за омиротворяване на света и полагане основите на Обществото на народите. Автор на „Звезда на съгласието” е Никола Димков, българин. Роден е в 1859 в българското село в Серско - Горно Броди

14. Сюрреализъм
В първата изложба на сюрреалистите в Салона на независимите в Париж са представени творби на Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пикасо и Жорж Папазов, българин.

15. Матрицата
Един от създателите на революционния метод на виртуалната кинематография, използван за супер ефектите на Матрицата, е българина Георги Боршуков.

16. Брауновият газОткривателят на така наречения Браунов Газ, който гори с над 6000 градуса по Целзий (най-високата тeмпeратура, която можe да сe наблюдава на Земята и на Слънцето) е профeсор Юл Браун, с българското име Иван Вълков, е роден във Варна през 1922.

17. Първата в света въздушна бомбандировкаПървата в света въздушна бомбандировка е извършена при обсадата на Одрин през 1912 от пилотите Радул Миков и Продан Таракчиев

И т.н.
08 Септември 2011 01:54
Колега Нострадамус,
Не публикувай, моля те, подобни неща, за това КВО СМЕ ДАЛИ НА СВЕТА, защото много се дразня. Има си блогбг за такива глупости и сума разни малоумни платформи-замърсяваш околната среда. Надявам се да разбереш приятелската ми забележка

Хареса ми това
Колегата по-горе е прав и за това, че отминалият вчера празник мина доста незабелязано в пресата, тук в т.ч. Според мен, като българи трябва да почитаме
много повече подвига на предците ни, вдигнали се да обединят територия и нация въпреки борбата на Великите сили против това. Именно обединението ни липсва сега, за да излезем от ямата, в която сме (затова и надписът на Парламента ни звучи доста ... кощунствено, нали ?

Замислял ли си се защо е така.

Редактирано от - Зе Мария на 08/9/2011 г/ 01:57:39

08 Септември 2011 02:13
... та кво общо има това с Ленинград ..
08 Септември 2011 02:22
Прав си-няма. Има връзка с предния постинг-води се разговор. Ама ще го махна. То и статията има толкоз-две трети е дажби и продоволствие

Редактирано от - Зе Мария на 08/9/2011 г/ 02:24:52

08 Септември 2011 02:55
Иван Петрински
08 Септември 2011 03:28

17. Първата в света въздушна бомбандировка е извършена при обсадата на Одрин през 1912 от пилотите Радул Миков и Продан Таракчиев
И т.н.
-То беше ясно, че трола затова е тук, но все пак..Първият боен разузнавателен полет е извършен на 23 октомври 1911 г. западно от Триполи от италианският капитан Карло Мария Пиаца със самолет „Блерио“, а първата бомбардировка е извършена на 1 ноември 1911 година, над турския военен лагер край Таджир, от младши лейтенант Джулио Гавоти със самолет „Етрих Таубе“.


Глупостта е също толкова безгранична, колкото и мъдростта.
08 Септември 2011 06:46
В това време в Москва излизат десетки модни списания в които разбира се се усеща военния компонент но някък дискретно, а по Волга дори се организират яхтени регати!
-линк

-
ЗИП- благодаря за линка, изчетох и форума, изключително интересни документални истории!
08 Септември 2011 08:10
Какво сме дали на Света ?
............................... .............
5. Най-далечната Планета


[/quote]
08 Септември 2011 08:56
Интересно пише г-н Петршнски...но по-добре ще е, ако от редакцията на СЕГА му дадат поне полвин година почивка...
08 Септември 2011 09:29
Бихме ли могли някога да имаме хора като Шостакович?

Ами имали сме, скъпа Die Hexe, Цветан Радославов, примерно.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД