|
| По време на блокадата на Ленинград са напълно разрушени или опожарени 3174 обществени и жилищни сгради, със значителни повреди са още 7143 постройки. Вляво: Над 1 млн. от най-ценните експонати на Държавния Ермитаж в Ленинград са евакуирани в Урал до 8 септември 1941 г. Всички те са върнати още през 1944 г., без да бъде загубен нито един експонат, а музеят отваря отново врати за посетители през следващата година. На 9 август 1942 г. Големият симфоничен оркестър на Ленинградския радиокомитет под диригентството на Карл Елиасберг изпълнява Седмата (Ленинградска) симфония на Дмитрий Шостакович в 90-минутно радиопредаване, билети се продават направо на улицата. Вдясно: През 1944 г. Големият императорски дворец (1714-1725 г.) в Петродворец е в руини, а в Ленинград и в неговата околност са повредени или унищожени 187 от общо 210 сгради, признати за исторически и архитектурни паметници. През август 1941 г. прочутите скулптурни групи с покоряване на коне (1841-1851 г.) от Аничковия мост са закопани в градината на близкия Дворец на пионерите (стария императорски Аничков дворец), а откопаването и връщането им на постаментите на моста става веднага след отдалечаването на германските войски от Ленинград. Съставно изображение на автора по снимки на военния фотокореспондент Д. Трахтенберг от 1941-1944 г. |
Немското настъпление е задържано не само поради светкавичното строителство на отбранителни линии, не само поради прословутата Хитлерова заповед № 35 от 6 септември 1941 г., с която немските войски пред опасността от чудовищни загуби при предстоящите улични боеве преминават в обсада на Ленинград, но и поради финландския отказ за преминаване на старата съветско-финландска граница. Въпреки германските усилия Густав Манерхайм остава на мнението си от 17 юни 1941 г.: "Приех отговорностите на главнокомандващ [на финландските войски] при условие, че няма да настъпваме към Ленинград . . ."
На 8 септември части от групата армии "Север" превземат Шлиселбург (Петрокрепост) и затварят обръча около Ленинград. Началото на блокадата на града е прието да се брои от този ден.
В спомените си маршал Жуков твърди, че един-единствен път Сталин рисува военната обстановка около Ленинград през септември 1941 г. като "безнадеждна". Изглежда, че чак до 10 януари 1942 г. Москва гледа с мътен невярващ поглед към старата имперска столица. Кой знае, може би така е било по-приемливо на общия фон на войната.
Ленинград отстоява свободата си независимо от всичко, но на най-високата възможна цена.
* * *
В началото на септември 1941 г. основните дейности по подготовката на Ленинград за обсада са приключени. Евакуирани са най-ценните експонати на музеите, усилено върви евакуацията на децата, на учените, пренесени са далеч на изток 86 най-важни завода. Минирани са главните градски обекти, всички промишлени предприятия и корабите на балтийския флот. Малко по-късно, на 25 октомври, е създадена свръхсекретна бойна структура от общо 260 души, които в случай на превземането на града да поведат подривна нелегална дейност. Ако германските войски бяха превзели Ленинград, то биха получили град, непригоден за обитаване.
Въпреки несгодите на всекидневния живот, въпреки глада признаците за съдействие на окупаторите са незначителни. Организацията ЗИГ-ЗАГ ("Защитници на интересите на Германия-Знаме на Адолф Хитлер") например се състои от 12 членове, всички до един продавачи в магазини за хранителни стоки и работещи в продоволствените складове. Всекидневното им занимание е подправяне на купони за продукти, които после продават на градските пазари - там цените на продуктите са стотици пъти по-високи в сравнение с обществените магазини.
За глада в Ленинград по време на блокадата е написано вероятно всичко, но много рядко се споменава, че наистина тежка е само зимата на 1941-1942 г. - месеците от декември до март. До ноември Ленинград успява да се справи с изхранването на обитателите си, макар и небогато. Към 12 септември градът разполага с хранителни продукти за 30 до 35 дни, само мазнините са повече - за 45 дни. Първата драстична мярка е спирането на производството на бира, съхраняваните в пивоварните значителни количества малцово брашно се пренасочват за производството на хляб.
На 20 ноември дневните дажби са намалени драстично - 500 г хляб за воюващите, 250 г за работещите, 125 г за всички останали. Тези дажби се запазват цели 35 дни, до 25 декември, когато дажбите са увеличени - 350 г за работещите и 200 г за всички останали. Едва от 16 февруари хлябът за работещите в заводите е 500 г, за служителите - 400 г, за останалите - 300 г. Впрочем до февруари 1942 г. по наличните купони се раздава практически само хляб, при това невинаги редовно. Най-тежко е времето от 27 декември до 2 януари, когато хляб не се раздава изобщо.
Всички тези данни изглеждат ужасно, но е важно едно сравнение. В окупирания от немците Донецк хлебната дажба е съпоставима даже с най-ниските ленинградски дажби - работниците, извършващи тежък труд, включително миньорите, получават 2.5 кг хляб седмично (357 г дневно), без Донецк да е обсаден.
През ноември-декември около половината от съдържанието на хляба е от непривични съставки. През януари 1942 г. те достигат даже до 60%. Всеки от 14-те ленинградски хлебозавода използва своя рецепта. Добавя се какво ли не, включително и брашно от дървесна кора. Впрочем това брашно се използва като добавка в хляба или като директна храна у скандинавските народи от незапомнени времена поради съдържащите се в него до 7% нишесте и захари. Производството на хляб се освобождава от несвойствени съставки от втората половина на февруари 1942 г.
След 16 февруари, когато са нормализирани доставките в Ленинград, на военновременно равнище, разбира се, хлябът се приготвя само от брашно.
Оцеляването си ленинградчани дължат и на два важни фактора. Разпределянето на земи, годни за обработване, в рамките на града през пролетта на 1942 г. позволява на стотици хиляди жители да отгледат жизненоважни количества зеленчуци и плодове, част от които запазват и за идващата зима. Няколко малки книжки, които са отпечатани по същото време, дават важни кулинарни съвети, съобразени с недостига на хранителни продукти. Дори само заглавията им могат да ни хвърлят в ужас днес - "Да готвим от диви пролетни растения. Печива, супи и салати", "Използване за храна на листата и стъблата на градинските растения и тяхното консервиране", "Как да си набавим витамин А". За тежките месеци на зимата на 1941-1942 г. са организирани и кратки курсове по хранителна токсикология. Всеки, който не е сигурен в безопасността на неизвестна храна, е съветван да погълне 1-2 г от нея и да изчака 2-3 часа за оценка на отровността. При отсъствие на неблагоприятен резултат втори участник в принудителния експеримент трябва да приеме 10-15 г от същото и да изчака поне 12 часа - оценка за токсичност. При благоприятен резултат пробваният продукт е годен за употреба в неограничено количество. Така са измислени странните храни като тънки питки от лобода, изпечени с машинно масло направо на плочата на котлона. Или направата на сухари след предварително обмазване с тънък слой разноцветни маслени бои. Или продължителното варене на изделия от естествена кожа. Или прочутото дърводелско лепило, запасите от което свършват най-напред.
* * *
На 3 август 1948 г. съветският представител в Комисията по правата на човека внася предложение за поправка на чл. 4 от Всеобщата декларация за правата на човека, забраняваща използването на глада като средство за водене на война.
Блокадна кухня
Хлябът в блокадния Ленинград се приготвя от ръжено брашно (63%), малцово брашно (12%), овесено брашно (8%), соево брашно (4%), ленено кюспе (4%). 9% от теглото на хляба са от незначителни примеси и в резултат на технологични хитрини - приема се, че от килограм брашно се получава обичайно 1.4 кг хляб, но по време на блокадата от същото количество брашно се изпича 1.69 кг хляб.
През декември 1941 г. към горните съставки се добавят до 50% пълнители, а през януари 1942 г. - до 60%. Прибавят се най-често брашно от подкорието на бреза, върба или бор, брашно от слънчогледови люспи, смлян торф, различни целулозни продукти, добити от трици или дървесни стърготини.
"100 г листа от киселец се разтриват в дървен съд, добавят се последователно 1-1.5 чаена лъжичка сол и 0.5-1 супена лъжица растително масло или 3 супени лъжици кефир от соево мляко, след което всичко се размесва. Съберете 100 г пресни зелени листа от глухарче, вземете 1 чаена лъжичка сол, 2 супени лъжици оцет. Ако имате, добавете 2 чаени лъжички растително масло и 2 чаени лъжички захар на пясък."
Из "Да готвим от диви пролетни растения. Печива, супи и салати", Лениздат [пролетта на] 1942 г.
"Супа от листата и стъблата на жълта ряпа [брюква, Brassica napobrassica] с брашно [Супи в заведенията за обществено хранене се препоръчва да се приготвят и от листа и стъбла на алабаш, бяла ряпа, китайско зеле, репичка, тиквички. В някои супи вместо брашно се добавят по 10-20 г булгур или макаронени изделия. Указанията за приготвяне са посочени общо в началото на раздела. Посочените продукти са за една порция]: Листа и стъбла от жълта ряпа [предварително наситнени и бланширани] - 190 г, брашно 3 г, лук 5 г, сол 5 г, подправки [дафинов лист, черен пипер] 5 г, мазнина 3 г.
Борш от листа и стъбла на цвекло и цветно зеле с брашно: Листа от цвекло 140 г, листа и стъбла от цветно зеле 60 г [виж за предварителната подготовка горната рецепта], целина 15 г, брашно 3 г, сол 5 г, подправки 0, 03 г, лук 5 г, мазнина 5 г, оцет 4 г, домати 5 г, зелен лук [за украса] 3 г."
Из "Използване за храна на листата и стъблата на градинските растения и тяхното консервиране", Лениздат [април] 1942 г.
____________________________________
* Weisung Nr. Ia 1601/41 vom 22 September 1941 "Die Zukunft der Stadt Petersburg"
[/quote]