"Непобедимите" (неособено удачен превод на The Expendables) стреля право в десятката на носталгията. Екшън героите от 80-те и 90-те години се събраха за пръв път през 2010-а, за да покажат мускули и да попуцат юнашки във филм, режисиран, написан и продуциран от Силвестър Сталоун. Той събра близо 300 милиона долара приходи и това му гарантира продължение, което е по-голямо, по-шумно, по-забавно - и дава още повече поле за изява на старите пушки. Репликите им са почти едносрични, акцентът е върху тупаника.

Този път са се обзавели с истински режисьор (Саймън Уест, "Въздушен конвой"), от което филмът печели - за Слай остава ролята на водач в отбора наемници, който боботи с гъгнив глас и показва умения в ръкопашния бой, достойни за 30 години по-младия Роки. Към него се присъединяват съвременниците му от "голямата тройка" динозаври на екшъна - Брус Уилис и Арнолд Шварценегер, който направи дълга пауза (7 г.) в киното като резултат от политическите си амбиции. Тук те охотно се включват в бойните сцени, вместо само да наминат, както беше в първия филм.

В сговорната дружина на Сталоун са още Джейсън Стейтъм, Джет Ли, Долф Лундгрен, Тери Крюс и Ранди Кутюр. Няма го само Мики Рурк. Младостта е представена като нещо мимолетно - в лицето на звездата от "Игрите на глада" Лиъм Хемсуърт, чийто герой е бастисан по особено жесток начин още в първите двайсет минути. Лошият, който го убива и така предопределя мисията за отмъщение на нашите хора, е Жан-Клод ван Дам. Крие остаряването и проблемите с наркотици зад черни очила, но шутовете и шпагатите му не са се променили от "Кървав спорт" насам. По някое време ще се мерне и Чък Норис, чието кратко участие във филма е един голям възхитителен виц.

Освен като антагонист на групичката Ван Дам (с култово-бутафорното име Жан Вилейн) се явява и човека, опитващ се да заграби многокилограмов запас плутоний - от този, дето правят ядрените бомби - и да припечели парици и роличка в някой нов световен ред. Напомпаните мускули вървят с непобедимо нелеп сюжет с откровени дупки. Например - героите отиват на мисия в албанските планини, за да попаднат на място, където се говори - sic! - "смесица от украински и български диалект". Неясно защо в тестостероновата дружинка са добавили и един женски, но не особено женствен персонаж (китайката Ю Нан).

Но после Арни, Брус и Слай застават рамо до рамо - за пръв път в славните си кариери - с автомати в ръка и сриват със земята летище София. Алюзиите със съвременната реалност са излишни. "Непобедимите 2" е чист анахронизъм и неподправен филмов кеф - спомен за невъзвратимо изгубеното минало, когато още нямаше 3D.

Към всичко това следва да отчетем и добавената стойност от факта, че филмът е сниман почти изцяло в България. Работният процес беше широко отразен в медиите. По-наблюдателните зрители ще разпознаят на екран киноцентъра "Бояна", язовир "Огняново", Банско и Деветашката пещера, в която със сигурност не е останал жив прилеп след снимките. (Гледайте и ще разберете защо реваха еколозите.) Чувството да чуеш Азис и Устата как извиват на фона на евтин кръчмарски декор не бихме нарекли точно национална гордост. Същото важи и за малките роли на български актьори - в епизодите не виждаме нито едно значимо лице или име, вместо това Саня Борисова, Биляна Петринска, Дияна Добрева, Юлияна Сайска и Людмила Сланева са с напълно декоративни функции. Но що се отнася до техническото и творческото осигуряване на продукцията - от сценографите, асистент-режисьорите и каскадьорите, та до дърводелците и шофьорите, - в "Непобедимите 2" има сериозно и професионално родно участие.