Наричаме ги крилати фрази. Често ги цитираме, за да илюстрираме наша теза или да подчертаем характерна черта на автора й. Има обаче един дребен проблем - нерядко тези думи никога не са били произнасяни от съответния човек. Няма нито едно доказателство, че Гай Юлий Цезар е произнесъл фразата "И ти ли, Бруте?!", както и в нито едно произведение на Николо Макиавели няма да откриете изречението "Целта оправдава средствата". А понякога се оказва, че популярните фрази са доста по-стари, произнесени от други, а по-късно по една или друга причина са приписани на познатите ни исторически личности.



Мария-Антоанета

Едва ли има някой, който да не е чувал прословутата фраза, приписвана на френската кралица Мария-Антоанета "Като няма хляб, да ядат пасти!". Само че тя никога не е казвала подобно нещо. Никой от нейните съвременници - и приятели, и врагове, - които са били доста повече, не споменава да е произнесла тези думи. За първи път й се приписват в публикация на известния писател и публицист Жан-Батист Алфонс Кар в списанието Les Guepes (Осите) през март 1843 г.

Доколкото хората, живели по нейно време, цитират фразата, те или не споменават име, или имат предвид съвсем друг човек. В книга VI на "Изповеди", обхващаща годините 1736-1740, Жан-Жак Русо пише: "...Спомних си най-сетне крайното средство, измислено от една принцеса, когато й казали, че селяните нямат къшей хляб - "Нека да ядат кифли (brioche)!". Проблемът е, че тази част е завършена през 1767 г., когато Мария-Антоанета е била само на...12 години и дори е нямала идея, че ще отива във Франция. Друг неин съвременник - крал Луи XVIII, споменава в своите спомени за пътуването си до Брюксел и Кобленц испанската съпруга на краля-слънце Луи XIV: "...сетихме се за кралицата Мария-Тереза, която на оплакванията на бедняците, че нямат хляб, отвърнала "Но, боже мой, защо не ядете пай (croute de pate)?". В по-късни издания, като Larousse от 1872 г. фразата се приписва на някоя от фаворитките на Луи XV - мадам Дю Бари или мадам Дьо Помпадур. Има и предположения, че "авторството" принадлежи на някоя от дъщерите на крал Луи XV - Софи или Виктория. Но в крайна сметка се свързва с Мария-Антоанета, която в последните й години е била ненавиждана от французите.

Темата за невежата благородничка - принцеса или знатна дама, и гладните хора има доста вариации, които отвеждат ту към различни места - Франция, Италия, ту към различни епохи. Нейните корени могат да бъдат проследени до XVI в. и гладните бунтове в Германия. Там фразата се среща в писания на лютерански свещеници. Само дето "оригиналът" е доста по-брутален - "Като няма хляб, яжте лайна!"



Махатма Ганди

Покрай протестите у нас за оставка на правителството и тяхното видимо неглижиране от управляващите една фраза на Махатма Ганди придоби голяма популярност: "Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш". Само че той никога не я е произнасял или поне не е записана в този вид. Подобна мисъл изразява Никълъс Клейн през 1918 г. (в някои източници се цитира 1914 г.) на третия конгрес на обединения профсъюз на текстилните работници в САЩ. Той заявява следното: "Първо те ви игнорират. После ви осмиват. Накрая ви атакуват и искат да ви изгорят. А най-накрая ви издигат паметници."

Самият Ганди по повод движението за несътрудничество, което набира популярност през 20-те години в борбата за независима Индия, държи речи и пише статии в подобен дух. Близък по смисъл е един цитат от "Борба за свобода" (1922 г.): "...Осмиването е като репресията. И двете отстъпват място на респекта, когато се провалят да произведат очаквания ефект... Допускам, че движението на несътрудничеството е преминало етапа на осмиването. Дали сега ще срещне репресия или респект, предстои да се види".

Напълно възможно е Ганди да е бил запознат с речта на Клейн и да е перифразирал в някаква степен думите му за своята кауза. А може и последователи на Ганди, които са познавали и двата източника, в по-късно време да са смесили двете изказвания в едно. Засега обаче как се е случило това остава загадка.



Йосиф Сталин

"Смъртта на един човек е трагедия. Смъртта на хиляди хора - статистика" - фраза, която често се цитира, за да илюстрира безсърдечието на съветския диктатор. Не че той не е бил такъв, но в случая това изречение не е негово. Тази мисъл добива популярност след публикувания в 1956 г. роман на Ерих-Мария Ремарк "Черният обелиск": "...Но, изглежда, това е така, защото смъртта на един човек е всякога смърт, а смъртта на два милиона е винаги само статистика." Това обаче не е оригинална мисъл на Ремарк. Тя е перифраза на доста по-ранен текст - от есето Franzoesischer Witz (Френско остроумие) на позабравения днес немски сатирик от времето на Ваймарската република Курт Тухолски, публикувано за първи път през 1925 г. в либералния Vossische Zeitung. В него френски дипломат казва: "Войната? Не намирам това за толкова ужасно. Смъртта на едни човек е катастрофа, смъртта на сто хиляди е статистика!". Любопитно е, че именно в този вестник се появява през 1928 г. романът на Ремарк "На Западния фронт нищо ново".

В по-късни биографии на съветския лидер това изречение се появява като негово - например в "Сталин - портрет на тирана" на Антон Антонов-Овсеенко, според когото на срещата в Техеран Сталин репликира възраженията на Чърчил, че преждевременен десант ще доведе до много жертви именно с тази фраза.

Според блогъра Евгений Шулц - за жалост, без да се позовава на източник - Сталин цитира Тухолски, чиито произведения явно е познавал. В началото на войната, когато съветската армия търпи огромни загуби от настъпващите войски на вермахта, се обсъжда съдбата на командващите Западния фронт начело с армейски генерал Дмитрий Павлов. Част от присъстващите членове на правителството смятали, че тези загуби са трагедия за командирите, а не тяхна вина. Тогава Сталин отвърнал въпросително: "Гибелта на един човек е трагедия. А гибелта на хиляди хора - статистика?". Съдбата на командирите била решена незабавно и на 22 юли са разстреляни.



Джон Хауърд

В последните години едва ли има по-популярен текст, разпространяван сред българските националисти, от "речта" на бившия австралийски министър-председател Джон Хауърд по повод на радикалните ислямисти. В нея той в прав текст заявява, че те са англоговоряща и християнска държава и на когото това не се харесва, може да си върви: "...Ако Бог ви обижда, тогава предлагам да обмислите някоя друга част на света за свой нов дом, защото Бог е част от нашата култура... Това е НАШАТА СТРАНА, НАШАТА ЗЕМЯ и НАШИЯТ СТИЛ НА ЖИВОТ и ние ще ви дадем всяка възможност да се наслаждавате на всичко това. След като обаче приключите с оплакванията, хленченето и боричкането за ЕДНО ЗНАМЕ, ЕДНА КЛЕТВА, нашите християнски вярвания или начина ни на живот, ви насърчавам настоятелно да се възползвате от една друга велика австралийска свобода: ПРАВОТО ДА НАПУСНЕТЕ СТРАНАТА..."

Има само един проблем - Джон Хауърд никога не е произнасял тази реч, макар че е известен с десните си разбирания и горещ привърженик на политиката срещу тероризма на бившия американски президент Джордж Буш-младши. В този текст са смесени различни изказвания, както и различни хора, но като цяло си е фалшификат. Подобни внушения, че ислямистите, следващи шариата, трябва да напуснат Австралия, са изказвали някои политици от неговия кабинет. Като министъра на финансите Питър Костело например. Според Herald Sun той заявява през ноември 2005 г.: "Ислямските екстремисти, които искат да наложат шариата, трябва да бъдат изгонени от Австралия... Има ислямски държави по света, които използват шариата. И ако това е вашата цел, то ще се чувствате по-добре там, отколкото да се опитвате да направите Австралия такава...".

Друг министър - този на образованието, по това време - Брендън Нелсън, e цитиран от ABC Online: "Мюсюлманите трябва да приемат австралийските ценности, или да се махат".

Все пак е вярно, че през 2005 г. премиерът Хауърд, цитиран от The Age, разяснява, че разузнаването трябва да знае какво става в джамиите, но допълва: "Нямаме никакво желание нито аз, нито правителството да се намесваме по какъвто и да е начин в свободата на вероизповеданията".

Частта от речта, че емигрантите трябва да научат английски език и да живеят според австралийските ценности, изобщо не е с австралийски произход, а с... американски. Тя е от доста по-голямо изказване на Бари Лаудермилк от щата Джорджия - пилот, ветеран от американските ВВС. Появява се малко след атентатите в Ню Йорк през 2001 г. като писмо, което Бари изпраща на своите приятели с копие до местния вестник The Bartow Trader. По-късно писмото е публикувано и в други издания и придобива огромна популярност. Любопитно е, че и неговите думи също в интернет заживяват собствен живот. Появяват се версии, където има добавени абзаци, които уж са дали конкретния повод за написването - отказът на жена да свали фереджето за снимка на шофьорската си книжка.

Тази история има и още едно интересно продължение - след като министър-председател на Австралия става Джулия Джилард, речта на австралийския премиер вече е... от нейно име.