Европейският банков надзор работи в тясно сътрудничество с националните власти. Дори да решим да се присъединим към Европейския банков съюз, няма да прехвърлим изцяло отговорността за надзора на българските банки на европейския регулатор. Това заяви в интервю за Агенция „Фокус” Десислава Николова от Института за пазарна икономика.
„Напротив, европейският банков регулатор наблюдава трите най-големи банки по правило на местния пазар, т.е. в България биха били Уникредит, ПИБ и ДСК. Всички останали 20 и няколко банки остават под надзора на нашия регулатор – БНБ”, допълни тя.
Десислава Николова посочи, че при трите големи банки има също сътрудничество с националните власти.
„Не мисля, че това е решение на казуса, който доведе до кризата в КТБ, а именно тясното обвързване на политиката с конкретни бизнес интереси, които води до нездравословния растеж на някои бизнес, включително на една банка. Това води рано или късно до сгромолясване на някои бизнеси”, коментира тя като посочи, че това е въпрос, който европейския банков надзор няма как да реши.
Като негатив Николова определи, че поднадзорните банки плащат такси към този надзор, за да бъдат наблюдавани и контролирани.
„Той не е безплатен. Освен това ще натовари и българския банков надзор в лицето на БНБ с допълнителен ресурс и разход, който ще е необходим за постоянна комуникация, пътувания, допълнителен набор от документи, които ще се произвеждат и обменят”, заяви Николова.
„Европейският банков надзор не е решение на проблемите, които имаме”, смята Десислава Николова.