:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,134,245
Активни 78
Страници 13,824
За един ден 1,302,066
ЕСКАЛАЦИЯ

САЩ налагат нов световен ред с частни армии

В Ирак и Афганистан воюваха повече наемници, отколкото военнослужещи
"Блекуотър" се преименува заради скандалите първоначално на ХЕ, но после отново смени името си и сега се нарича "Академи".
След повече от десет години война в Афганистан и Ирак най-сериозното завоевание на САЩ е, че върна световния ред в Средновековието. Някому това може да звучи преувеличено, но е подкрепено от проучване на бившия американски военен Шон Макфейт, който е работил в Африка за военната компания Dyncorp International, а сега е доцент на Националния университет за отбрана. Изследването свидетелства за това, че заради практиката на Пентагона да наема частни военни фирми за воденето на своите войни, бойните действия вече се встъпили в нова епоха, в която огромно количество новосъздадени частни концерни удовлетворяват бурно разрастващия се световен пазар на военните конфликти.

"Сега, когато САЩ отвориха тази комерсиална кутия на Пандора, професионалните воини от всякакъв вид излязоха от сянката и се занимават с воденето на война с една единствена цел - личната печалба", пише той в своя труд. Той е озаглавен "Съвременният наемник: частните армии и тяхното значение за световния ред" (The Modern Mercenary: Private Armies and What they Mean for World Order). Това е страшна мисъл. По думите на Макфейт това явление съвпадна във времето с прехода от глобалното господство на националната държава към "полицентрична среда". В нея



държавната власт се конкурира с транснационалните корпорации,



със световните органи за управление, с неправителствени обединения, с регионални, етнически икономически кръгове и с терористичните организации. Това на свой ред подрежда нова шахматна дъска в международните отношения. Появяването на професионалните частни армии и техният достъп до оръжия подкопава традиционния държавен монопол за използване на сила и ускорява възникването на една нова епоха, твърди Макфейт. Той я нарича "неосредновековие", което представлява многополюсен световен ред без централна държавна власт, чиято характерна черта е пресичането и налагането на компетенции, на авторитети и зависимости. Бившият военен не смята, че държавите съвсем ще изчезнат, но "тяхната роля ще бъде значително по-малка, отколкото преди 100 години". Шон Макфейт сравнява това ново явление с реда, който е съществувал в Европа до усилването на господството на националните държави с помощта на техните задължителни регулярни армии.

Този период съществуваше до Вестфалския мир през 1648 г., който бележи края на многогодишните войни и за пръв път очерта границите на суверенните държави в Европа. Дотогава политическата власт се оспорваше постоянно между вечно враждебно настроени един към друг гиганти в политиката, с чието сравнение монархиите имаха равна, ако не и по-малка власт. Императорът на Свещената Римска империя, папата, епископите, градовете държави, херцогства, княжества, рицарски ордени - всички те се биеха за своето парче с помощта на наети свободни армии или наемници от страна на рицарите, които се бяха превърнали в спекуланти. Макфейт обясни, че те всъщност са предшествениците на днешните частни военни корпорации, като тези свободни компании "бяха създадени като напълно легални юридически лица, които продават своите услуги на най-знатния или на най-силния клиент за пари". Техните редици се заемаха от хора от всички краища на Европа и други места, където са се водили войни. Едва след това станало ясно какво всъщност правят тези армии - просто удовлетворяват търсенето на този военен продукт или специално го създават.

Шон Макфейт отбеляза, че е невъзможно да се игнорира приликата между този период от историята и днешния ден, когато в целия свят процъфтяват частните военни компании. Тяхното възникване в съвременния им вид се обяснява с



кампанията за приватизация



във военната област след края на Студената война. Тя бе започната от Вашингтон и Лондон, които първи започнаха тези практики още през 80-те години на миналия век. Малко по-късно, когато САЩ решиха да осъществят своето нахлуване в Ирак и да останат там, техните постоянно съкращавани въоръжени сили не можеха да издържат на тази тежест. Именно тогава Пентагонът започна все по-често да привлича частните военни корпорации, които да му помагат при воденето на войната и нейното подсигуряване. "Политическите ръководители, които започнаха войната в Ирак, мислеха, че тя ще продължи едва няколко седмици. После обаче те се оказаха пред ужасен избор, при което имаха три варианта: да изтеглят своите войски преждевременно, да подновят наборната военна служба, както беше по време на трагичната война във Виетнам... или да предадат войната на наемни професионални бойци. И те предпочетоха третия избор", пише Макфейт. Именно за това ние сега сме в тази ситуация, която не подлежи на ефикасен контрол, допълва той.

В Ирак и Афганистан американските войски ползваха най-много услугите на редица частни военни компании, отколкото в която и да е друга война в своята история. През 2010 г. в зоната на бойните действия Вашингтон имаше повече частни наемници (207 000), отколкото свои военнослужещи (175 000). По думите на Шон Макфейт по време на Втората световна война подобни частни военни организации са били



едва 10% от общата численост



на въоръжените сили на САЩ. От 1999 до 2008 г., когато войните в Ирак и Афганистан белязаха своя пик, разходите на Пентагона за тези "частни войници" се увеличиха от 165 до 466 милиарда долара годишно. Опитите да се осъществи ефективен надзор над този процес беше слаб или толкова жалък, за което свидетелства генералният инспекторат на Пентагона. Регулирането на тези частни военни организации и да се въведе някакъв кодекс за тяхното поведение също се оказа много сложно. Тази сфера си остава толкова непрозрачна и недостъпна именно там, където това е най-важно - в сферата на финансите. "Тази област ще се запази, тя никъде няма да изчезне", заяви бившият сътрудник на военната фирма Dyncorp. Тази компания направи първите си крачки по време на войната в Босна и Херцеговина през 90-те години на миналия век. Нейният бизнес се разрасна при възстановяването на Афганистан и Ирак, когато Вашингтон я избра за свой основен клиент в сферата на сигурността. Това стана независимо от непрестанните обвинения в завишаване на цените и в некачественото изпълняване на задълженията по сключените договори от нейна страна.

Сигурно най-известната и най-скандалната от всички подобни компании е организацията "Блекуотър" (Blackwater), която дълги години отхвърляше всички обвинения в мошеничество, насилие против гражданското население и убийства. Но през октомври м.г. четирима нейни бивши охранители бяха обвинени в убийство във връзка с масовото клане на 17 иракчани през 2007 г. Създателят на фирмата Ерик Принс много успешно лавираше между скандалите, при което преживя



няколко прераждания на своята рожба



Тя вече не се нарича официално "Блекуотър". След като името й първоначално беше сменено на "Хе", сега тя се казва "Академи" (Academi). Принс много успешно се справя с дузина свои фиктивни компании и фирми, които работят в сферата на сигурността и които трупат пари от правителствени поръчки, за които плаща държавният бюджет на САЩ, както и от други източници. Друга негова рожба са антипиратските инициативи в Северна Африка. След като напусна САЩ през 2010 г., заради редица федерални обвинения и искове срещу компанията му, той се премести в Абу Даби и оглави корпорацията за сигурност Saracen International, в която влизат закоравели и опитни наемници. Те бяха наети година по-рано да обучават местните сили за сигурност в непризнатата сомалийска минидържава Пунтланд и за охрана на президента на крехкото централно правителство в столицата на Сомалия - Могадишу. През 2011 г. бе съобщено, че компанията Saracen официално е изгонена от Сомалия, когато се посипаха обвинения, че тя нарушава ембаргото за доставка на оръжие. Но както бе показано в книгата на Джеръми Скейхил "Мръсни войни", и през 2013 г. не стана много ясно дали компанията наистина е напуснала сомалийските земи.

По думите на Шон Макфейт "нерегулярната война" вече се превръща в нещо много по-обичайно от "регулярната война", тъй като от 1965 г. броят на военните сблъсъци между държавите сериозно е намалял, но за сметка на броя на вътрешните конфликти в различни страни, който е скочил поне три пъти. В резултат на това през последните 15 години държави, неправителствени организации и корпорации все по-често ползват услугите на частните военни компании. Те се използват за защита на корабите по различните морски маршрути и петролни находища в пустините, за осигуряване на сигурността на хуманитарни мисии. Както и да се подготвят армии за война с бунтовници, охраната на посолства, военни бази и дворци из целия Близък изток, а и извън него. Но



този бизнес има и много тъмна страна



Много от тези транснационални компании, които преди се намираха на служба в интересите на САЩ в такива места като Ирак, днес вече създават свои собствени предприятия и предлагат услугата си на различни клиенти, при което не се обръща внимание какви са поставените пред тях задачи и цели. Те вече трудно биват контролирани, проследявани и още по-сложно е да се озаптят. Например до своята гибел либийският диктатор Муамар Кадафи наемаше безброй наемници от цяла Африка, за да "смаже жестоко народното въстание срещу него", отбелязва Макфейт. По същия начин през 2011 г. се появиха твърдения, че една от компаниите на Ерик Принс - Reflex Responses, е била наета да бъдат обучени стотици охранители за емира на Абу Даби, както и "да се окаже съдействие на правителството на Обединените арабски емирства (ОАЕ) при събирането на разузнавателни данни, по въпросите на сигурността, борбата с тероризма и да се смажат всякакви безредици".

САЩ също в никакъв случай не са се отказали от услугите на частните военни компании - те продължават да охраняват дипломатите им в Афганистан и Ирак, обучават чужди армии или действат като разузнавания. Те са станали вече толкова мобилни и добре екипирани, че са



по-мощни от военните ведомства,



които ги наемат. "Аргументът, че тези корпорации ще са запазят са истина или горчивата истина - зависи от отношението към тях", потвърди старшият сътрудник на проекта "Бъдещето на войната" от фондацията "Новата Америка" Питър Сингър. Той написа книгата "Корпоративните воини: развитието на частната военна индустрия" (Corporate Warriors: The Rise of the Privatized Military Industry). "Тези, които си мислеха, че всичко ще свърши с Ирак-2 или след президентската победа на Обама, сгрешиха - фактите просто говорят за обратното", заяви той. Сингър е съгласен с оценките на Макфейт, които той привежда в своята книга "Съвременният наемник". "В тази творба анализът се базира върху научените факти и личния опит, който той е придобил по време на работа в една от тези фирми. Това е голяма рядкост в тази област", смята Питър Сингър.

Шон Макфейт за първи път разкри как от Dyncorp са го наели да работи по един от секретните американски договори. Целта била да не се позволи на групировка бунтовници от племето хуту - "Силите за национално освобождение", да започнат поредната си кампания на геноцид срещу своите врагове тутси по време на гражданската война в Бурунди. После последвала поръчка Макфейт да охранява и защитава президента на Бурунди от готвен срещу него заговор за убийство. Той оцеля, а войната свърши през 2005 г. Макфейт също така описа как през 2011 г. Dyncorp обучавала армията на Либерия, за да се покаже, че частните военни компании могат да бъдат използвани и в положителни цели. Но той не е наивен. Той подробно разказа как подобни компании изпълняват голям брой мръсни поръчки или как завземат властта в дадена страна или регион, в интерес на своите клиенти. По своята природа подобни корпорации получават своята изгода от конфликтите и за това винаги има риск, че те са готови да създадат или разширят такива сблъсъци в своя полза. Шон Макфейт изброява много примери от историята, когато дадени наемници работили ту за едната, ту за другата страна и



винаги са били на печалба



Какво да се направи по този въпрос? Макфейт смята, че е невъзможно частните военни компании да бъдат забранени или да бъдат накарани да се подчинят да работят по дадени правила, тъй като те веднага ще станат нелегални, а от това ще спечели най-вече престъпния свят. Той предполага, че този пазар трябва да създава определени стимули, които да показват дали е изгодно да бъдат използвани подобни структури за дадени ситуации. Бившият наемник избягва да спори по този въпрос. "Възникна мощна световна тенденция. Аз мисля, че всички ние се намираме в предверието на големи решения", убеден е той. Това ще е решението за това какво да се прави с приватизацията на войната, ако с това въобще може да се направи нещо и как това да е ефективно.

Това не е лека задача. Американските ведомства съзнателно наемат подобни компании с неясно минало. Те използват услугите на частни наемници за провеждането на секретни операции, които могат иначе да предизвикат скандал в обществото. Сред тях са разпити на задържани в иракския затвор "Абу Гариб", както и тайна програма за поръчкови убийства, които ЦРУ провеждаше именно с помощта на "Блекуотър". И едва ли някой сега вярва, че инициатор на някаква положителна практика в това отношения може да стане държавата. "В един идеален свят всички договори трябва да получават компании, които използват положителни практики и които имат най-добра репутация, а лошите играчи би трябвало да изчезнат от този пазар", казва Сингър. Но в реалността, в бизнеса няма такъв вариант, особено ако този бизнес се е замесил с политиката, допълни той. Или с войната. Така че трябва да си сложим коланите, защото Макфейт е прав - ние пътуваме "назад към бъдещето" и вече нямаме никакъв избор по този въпрос.

 Шон Макфейт
 Ерик Принс
СНИМКИ: Архив "Сега"
Наемниците на практика са интернационални бойни части от военни специалисти.
 Ирак изгони наемниците от "Блекуотър" след кървавите събития през 2007 г.
 Чужди наемници (вляво), които имат договор с Пентагона, действат и в Афганистан, където охраняват различни конвои и посолства.
14
6438
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
22 Март 2015 20:33
Тук отдавна го говорим това.
Нека децата на банкерите да станат войници и да отидат на война, а после да видим дали ще се дрънка оръжие.
22 Март 2015 20:37
По-малко държава = частни армии/частни затвори/частно правосъдие = аутсорсинг.
Интересното е, че тези неща се финансират от данъци.
22 Март 2015 20:42
САЩ да носят Вина или Отговорност ??? ...
Изключено, досега само целокупния Свят не са натопили, но и натам отиват ...
22 Март 2015 22:18
ИДИЛ всъщност така тръгнаха - от частна армия. Лошото стана, когато хиляди мюсюлмани от Запад (родени и образовани там) тръгнаха към Сирия и Ирак от религиозни чувства и заради "търсене на изгубения смисъл на живота". Това промени ситуацията както на бойното поле, така и на идеологическия (религиозния) фронт. Дали е било преднамерено търсено или е неочакван вторичен ефект, но ситуацията вече няма нищо общо с началото и едва ли някой има идея какво още предстои. Дори и шейховете, които изпроводиха частната армия.
22 Март 2015 22:23
Абе имат идея ама Вовата малко им обърка работата - в точния момент, с минимални средства. Сега тенденцията замирисва на силен Иран, а това някак си не се вписва в оригиналния замисъл. Вие да не си мислите, че тая работа в Украйна се разсмърдя заради нещо, което можеше да се направи бавно и незабележимо като навсякъде другаде?
23 Март 2015 01:20
Изполването на наемници през 21 век според мен спада към военните престъпления. Организации като Блекуотър и батальоните на Кадиров нямат място в цивилизования свят.
23 Март 2015 01:28
Муамар Кадафи наемаше ... за да "смаже жестоко народното въстание срещу него"

Мисля, че е време да се спре да се злоупотребява с думата "народ". Народът, ако перефразирам съвсем леко Левски, желае свободата, но приема я, ако му се поднесе в къщите на тепсия. В този смисъл, словосъчетанието "народно въстание" е оксиморон. Някой сигурно е "въстанал" срещу Кадафи, но едва ли това е бил народа.
23 Март 2015 05:55
Има един много сериозен срез между наемнически, организирани военно групи и редовната армия под флага на държавата. И този не е в полза на наемниците.

Официалните бойни действия са дефинирани в едни Женевски споразумения - взимане на пленници, отношението към тях и пр. и пр. Наемниците не се считат за обхванати от тези споразумения. Означава, че ако противната страна не ги признае за официални участници със статус, то те могат дори - и Трябва (!!), да бъдат на място разстрелвани като мародери. Ако това се прави все повече и по-енергично, ищаха за печелене на пари по този начин, ще намалее експотенциално.

Свързано е единствено с преодоляване на рефлекса "противник - пленник". Щом даден заловен няма документи на редовен военнослужащ - следва че е бандити ---> означава незабавен разстрел!
23 Март 2015 06:38
женевски споразумения?
абе тука се вземат хора и им режат главите по ютюб, за споразумения си чешем езиците. на двамата бълг. шофьори споразумение не помогна, а тогава ИДИьотиЛ още я нямаше, бяха други сатрапите.
просто за урода споразуменията не важат, ни женевски, ни будапещенски, никакви.
23 Март 2015 09:44
И тия хюмнета на снимките ще се бият с фанатично мотивираните джихадисти?
Not in a month of Sundays !
23 Март 2015 10:07
По същото време когато на запад са съществували т.н. частни армии от свободни рицари тук понашите земи техният аналог е бил т.н. башибозук.Отличителна черта въобще на наемния войник е че по принцип е добър войник и един такъв може спокойно да издържи в противоборство със десетина редовни войници.Това предимство обаче се занулява напълно от факта че на башибозука е невъзможна да му се заповяда нещо и да е сигурно че ще го изпълни.Именно отсъствието на всякаква дисциплина е причината че ако един отделен боец може да победи десетина то сто башибозука изправени срещу сто редовни не могат да ги победят никога.Видно е че в съвременните частни армии дисциплина все пак има и това ги отличава от някогашните средновековни частни армии.Остава обаче главният им недостатък.Те се бият за пари и е задължително да останат живи за да си ги получат.Това е изключено да се случи при сблъсък с редовна армия която по принцип разполага с оръжие за масово поразяване от какъвто и да е вид. Още при първите признаци че е възможно то да се използва башибозука или ако щете го наречете частна армия ще се разбяга.Което ограничава в крайна сметка използването му само в малки локални конфликти или за тероризиране на населението.
23 Март 2015 16:08
рИдакцията на една от снимките дето сте пуснали стои покъртителният надпис
"Встреча легионеров с российсками десантчиками - Косово, весна 2001 г."
много Ви е богат российския архив
23 Март 2015 17:21
Айсблока ме изпревари.
Ранени и военнопленници от такива формирования не се обслужват!
Т.е. обслужват се, но по военному.
Един + контролен.
Това е.
23 Март 2015 17:30
Покойният Тери Пратчет през устата на лорд Ветинари каза нещо много вярно, цитирам по памет:
"Проблемът с наемниците е, че трябва да им се плати да се бият и, ако имаш късмет, след това се налага да им платиш още повече, за да престанат да се бият."
(Тери Пратчет, Шовинист)
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД