Премиерът Бойко Борисов е поискал на срещата на върха на европейските лидери в Брюксел в България да бъде открит приемен център за бежанци. За това съобщи канцлерът на Германия Ангела Меркел след края на срещата.
"България ни обърна внимание, че и тя има обща граница с Турция, че изпитва огромен натиск и иска да отвори такъв център. Ние посрещнахме желанието й с разбиране и заявихме, че щом иска това, ще получи същата подкрепа от европейските институции, като Гърция и Италия. Ние не искаме да налагаме това решение на България. Тя самата казва, че има проблем", заяви Меркел.
Приемните центрове, наричани "горещи точки" (hotspots), са част от плана на ЕС за преразпределяне на пристигащите имигранти. Четири такива центрове вече се изграждат по плажовете в Сицилия, в Италия, и един ще бъде отворен в Гърция, в пристанището на Пирея.
Финансирането им е за сметка на европейския бюджет. Европейските лидери се договориха те да заработят не по-късно от края на ноември.
"По външните граници на ЕС трябва да бъдат разположени приемни центрове в страни като Италия и Гърция, но също и в България, която не е в Шенген, но има обща граница с Турция", каза Меркел след срещата в Брюксел.
„Горещите точки ще бъдат определени до края на ноември”, съобщи президентът на Европейския съвет Доналд Туск.

Европейската комисия предложи на Унгария да отвори такъв център, но Виктор Орбан отказа, заявявайки, че страната му не е на първа линия.
Премиерът Борисов не коментира резултатите от срещата на върха след нейното приключване.
Лидерите на ЕС се споразумяха за засилване на сигурността по външните граници на съюза, както и по-добра координация с Турция.
Специално внимание бе отделено на необходимостта за съвместни усилия по въпроса с Турция като сухопътна врата на имигрантския поток към Европа и като страна със сложни отношения с ЕС, усложняващи решаването на кризата. На 5 октомври председателят на Европейския съвет Доналд Туск и шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер ще приемат в Брюксел турския президент Реджеп Тайип Ердоган за разговори по сирийската криза. Разговори ще има и с премиера Ахмет Давутоглу в Ню Йорк.
ЕС ще увеличи подкрепата за съседните на Сирия страни (Ливан, Турция, Йордания), които приютяват в момента около 4 милиона бежанци. Един милиард евро ще бъдат насочени към тези държави чрез Агенцията на ООН за бежанците и Програмата на ООН за прехрана.
1 млрд. евро ще бъдат отпуснати на Турция и 700 млн.евро на Македония за справяне с проблема с бежанците, обяви Юнкер след срещата.
100 млн. евро се заделят за спешна помощ за страните от ЕС, борещи се с наплива на мигранти и бежанци, както и 600 млн. за европейската агенция по охрана на границите "Фронтекс" и за Европол за следващата година.
Европейският съюз не прие за приоритет създаването на "зона на сигурност" в Сирия - идея, която трябваше да бъде представена и от премиера на България Бойко Борисов, след като Борисов получи писмо с това предложение от турския мин.-председател Ахмед Давутоглу. Вчера Борисов представи идеята за зоната като много важна и че ако тя не бъде реализирана, 10 милиона бежанци от Сирия ще залеят България.


КАКВО Е ГОРЕЩА ТОЧКА?


Вицепремиерът Меглена Кунева обясни в "Неделя 150" :
Друг много важен елемент: това са т. нар. горещи точки, понеже има доста, как да кажа, не съвсем коректни позовавания за горещите точки. Нека обясня, ако, разбира се, смятате, че това е важно, къде могат да бъдат вътре в Европа. Това са средища, в които бързо се преглежда дали лицата, които кандидатстват за статут на бежанци, имат основание за това, дава им се статут и вече една част от тях могат, ако идват от сигурни страни, да се връщат обратно, друга част предстои да бъдат, в зависимост от това дали ще се приеме решение за квоти, да бъдат приети в европейските страни. За да може обаче да има такива горещи точки, страната, в която има най-голям приток на бежанци, засега това са две държави - Гърция и Италия, трябва да поискат на тяхна територия да има гореща точка. Унгария, например се е отказала и не иска такава помощ от страна на ЕС. Тези горещи точки се управляват от „Фронтекс" - граничната служба на ЕС, има служители на Европол и разбира се, националните власти.
Бивайки първа линия по отношение на границата ни, външна граница на ЕС, ние можем да очакваме такъв приток на бежанци, какъвто една съседна страна, като Гърция преживява. Но ще повторя това, което казах преди малко: ние трябва да поискаме да сме гореща точка. Ако българското правителство не поиска, това се счита за вид помощ, няма да има гореща точка в България. Това е нещо, как да кажа, като разпределителен център, за да може по-бързо бежанците, които са дошли на територия на европейска държава, да получат, как да кажа, направление и да не се натоварва само една държава с брой хора, с които не може да се справи нито администрацията, нито социалната им система.

Преди седмица външният министър Даниел Митов бе категоричен, че у нас няма да се изгражда разпределителен център за бежанци.
"В България няма да бъде разкрит разпределителен център за бежанци. Това е предложение, което няма как да се случи. То дойде от политик, който в момента не е фактор в ЕС. Нашето настояване е бежанските и имиграционни центрове да са извън границите на ЕС. Такова е и мисленето на голяма част от държавите членки от Евросъюза", коментира тогава министър Митов. Идеята за въпросните горещи точки дойде от бившия френски президент Никола Саркози.