Когато Стинг запя Englishman in New York в "Арена Армеец", негова четвърта песен от сетлиста в събота вечер, голяма част от зрителите вярвам, че усетиха как на сцената в залата не е само онзи англичанин в Ню Йорк, а един истински джентълмен в музиката. И същевременно голяма личност в шоу бизнеса, една от най-големите.

Концертът на 65-годишния вече (по нищо не му личи възрастта) британец бе дотолкова изчистен от мултимедия, хореография и съпътстващо шоу, че вниманието максимално бе насочено към музиката, към хората на сцената. И най-вече този с баса, зад микрофона. С баса - така, както бе започнал големия си път към края на 70-те с "Полис". Триото, чиито хитове Стинг се бе постарал да вплете балансирано в сетлиста - Synchronicity II, Spirits in the Material World, Every Little Thing She Does Is Magic, Walking on the Moon, Message in a Bottle, чудесната и рядко изпълнявана в последните турнета De Do Do Do, De Da Da Da, Roxanne (с вплетен в нея кавър на Ain`t No Sunshine). И, разбира се, може би най-успешната му песен не само от ерата на "Полис" - Every Breath You Take, която бе оставена за биса, за да даде на препълнената зала еуфорично усещане на финала.

Но да се върнем към началото на четвъртото му гостуване у нас, което за трети път бе организирано от "София Мюзик Ентърпрайзис". Стартът бе даден точно в 20.00 ч. от... самия Стинг. Който за изненада на незаелите докрай местата си фенове се появи на сцената и запя Heading South on the Great North Road от най-новия му албум 57th & 9th. А публиката се бе настроила, че подгряващият сет ще е на Джо Съмнър, най-големия син на Стинг (чието истинско име е Гордън Матю Съмнър). Джо все пак се присъедини към баща си на сцената за края на песента, след което наистина остана сам за акустичен 30-минутен сет от собствени композиции и няколко от групата му "Фишкън Плейн". Джо Съмнър, който е познат от втория концерт на Стинг у нас - през 2006 г. в Несебър, по-късно се включи и в изпълнението на Съмнър-старши, вече като беквокалист. Макар в един момент да бе оставен отново сам, за да изпее кавър на Ashes to Ashes (на Дейвид Боуи), която бе последвана от съвместно изпълнение с баща му на "50 000" - отново от новия албум, която е посветена именно на починалите в последните години Боуи, Леми Килмистър от "Мотърхед", Глен Фрей от "Ийгълс" и др.

Стинг обаче изпя общо само 3 песни от новия албум, дори пропусна водещия сингъл I Can't Stop Thinking About You, за да даде простор на емоциите на публиката с най-големите си хитове. Такива, които непринудено предизвикваха към танцуване, като She`s to Good for Me и Desert Rose или дълбоко романтичните Mad About You, Fields of Gold, Shape of my Heart. Песни, които са били винаги с нас през всичките тези години.

Концертът, особено през втората си част, бе пълен с импровизации, на сцената имаше и акордеонист, който се включва на няколко пъти. Задължително за отбелязване е китарното майсторство на Доминик Милър, верния спътник на Стинг в албумите и на концерти, който на втора китара бе подкрепян също от сина си. А Стинг успяваше да "дирижира" всичко с премерени жестове, които подканяха публиката за запее с него, да пляска в такт или да спре и запази тишина, както на последната, четвърта песен от биса - Fragile. За която Стинг мина от 4- на 6-струнна китара и даде един нежен, красив край на този разкошен концерт.