Галерия "Аросита"
От 9 до 21 ноември
Валентина Шарра създава нов вид скулптура, който някои критици определят като "безкръвна каменна скулптура". Нейният художествен метод не е насочен към изграждане на формата на камъка. Фокусът е върху идеята материалът да се разрасне до потенциала на "каменна скала" или дори да премине в друго състояние. От 9 до 21 ноември столичната галерия "Аросита" представя колекция творби на италианката, която е свързана с България след специализацията си в нашата Художествена академия. Скулптурите на Шарра са следствие, те са прости и формирани директно от оригиналните каменните скали. Всеки камък е избран според способността му да придобие форма. Гипсовите отливки влизат в хармония с камъка и в същото време имат подсилващо и допълващо действие. Сюжетно произведенията на Валентина Шарра гравитират около идеята за разпада като емблема на упадъка на модерността. Те провокират, от една страна, разнообразни носталгични преживявания, а от друга - напомнят за станали катастрофи от близкото минало. Според авторката зад всяка реликва от една хармонична епоха или утопична мечта стои още едно припомняне за индустриалния упадък, екологичните катастрофи и разрухите на войната. Руините на съвременната епоха са предупреждения за неизбежността на промяната и ефимерността на материята. Спаред Шарра човешката дейност има основно въздействие върху околната среда, изпреварвайки природните процеси.
Валентина Шарра е родена в Рим през 1983 г. Завършва Католическия университет в Милано, Националната художествена академия в Ница, получава магистърска степен в Националната художествена академия в Рим. В българската Национална художествена академия завършва скулптура през 2013 г. Нейни творби са инсталирани в Cassano delle Murge (Италия), Френски институт, Баку (Азербайджан), Hopital Archet, Ница (Франция), Villa Breda, Падуа (Италия). Миналата година заедно с трима свои италиански колеги Шарра взе участие в обща изложба в София, на която артистите предложиха своите творчески виждания за планината Витоша.
Колко много думички за две павета...
