:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 144
Страници 18,309
За един ден 1,302,066

Българският ренесанс се настанява в Двореца

Националната галерия прави панорама на Българското възраждане в изкуството - от иконата до светския портрет
снимка: Национална галерия
Николай Павлович, "Момиче"
До 17 юни

пл. "Княз Александър I"



Блясъкът на Българското възраждане оживява в мащабна изложба, подготвена от екипа на Националната галерия и изкуствоведа Доротея Соколова. От днес до 17 юни в Двореца, филиала на Националната галерия на пл. "Княз Александър I", могат да се видят шедьоврите на една от най-ярките и същевременно най-малко изследвани епохи в културата ни. Темата, озаглавена "Вместо Ренесанс: Българското възраждане в изкуството - от иконата до светския портрет", е представена през произведенията на изключителните ни зографи и първите ни светски художници. Това е епоха на икономически, социален и културен подем на българската народност в Османската империя. Началото на този процес се отнася към средата на XVIII в., ознаменува се с "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски през 1762 г. и завършва с революционните движения и Освобождението през 1878 г.

В изложбата са събрани на едно място икони и портрети на най-значителните възрожденски художници - от големите тревненци Йоаникий, папа Витан и Симеон Цонюв, през представителите на Самоковската школа. Сред тях особено голям интерес представлява творчеството на най-значителния реформатор - Захари Зограф, който полага основите на българската светска живопис чрез внасянето на битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват и автопортрети. В изобразителното изкуство най-нагледният пример за егоцентризъм е автопортретът. Захарий Зограф е първопроходец и най-ярък представител на странната за един християнин практика - себеизобразяване в храма. Неговите стенописни автопортрети виждаме в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. Върховото проявление на тази тенденция е знаменитият кавалетен автопортрет на художника. Това е нещо принципно ново и наистина революционно в българското изобразително изкуство.

В експозицията са включени още произведения на Тома Вишанов и на забележителните зографи от Елена. Следващата идейна посока са творбите на академичните художници Николай Павлович, Станислав Доспевски, Христо Цокев, Димитър Добрович, на художника революционер и съратник на Васил Левски реформатор - Георги Данчов.

Проектът е финансиран от Национален фонд "Култура" в рамките на Културната програма за българското председателство на Съвета на Европейския съюз - 2018.
 Захарий Зограф, "Автопортрет"
1
640
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
19 Април 2018 06:38
Българският ренесанс се настанява в Двореца
Националната галерия прави панорама на Българското възраждане
Българското възраждане и Ренесансът не са взаимозаменяеми синонимни понятия. Всъщност са съвсем различни неща, както са различни антропоцентризъм и етноцентризъм.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД