"Световен театър в София": до 19 юни

Режисьор: Тимофей Кулябин



До творчеството на определяния като "вундеркинд" на новия руски театър режисьор Тимофей Кулябин се докоснаха българските зрители, посетили тазгодишното издание на "Световен театър в София". В края на миналата седмица в "Дом на киното" се състоя прожекция на неговата постановка "Три сестри" от А.П. Чехов, удостоена със "Златна маска 2017" за цялостен актьорски ансамбъл. В качеството си на артистичен директор на театър "Красный факел" - Новосибирск, той поставя на сцената му пиесата по начин, въвличащ публиката в съвсем ново преживяване. Събитията, произтичащи в семейството на Прозорови, са ситуирани в настоящето, а персонажите възприемаме напълно като наши съвременници. Правят си селфита, оборудвали са се с плазмени телевизори, пращат си любовни есемеси. Оригиналното в спектакъла е, че през цялото време актьорите изпълняват ролите си на жестомимичен език, като за целта в продължение на година и половина са посещавали курсове (Константин Телегин, Илья Музыко, Клавдия Качусова, Ирина Кривонос, Линда Ахметзянова и други). Неизговорените думи като че придобиват още по-голямо значение; в главен герой се превръща самият текст на руския класик. Представлението е построено като хореографска и музикална партитура с жестове и звук, придаващи необикновена интензивност и дълбочина на възприемането му. Безмълвните диалози протичат на фона на въздействащи на психическо ниво шумове, предизвикани например от тътрузещи се по пода обувки, тракане на прибори за хранене, неволно настъпени пищящи детски играчки. Докато героите изтерзани се питат "къде е то, бъдещето", в непосредствена близост се разнасят стържещите звуци на цигулка, чиито струни сякаш всеки миг ще се скъсат. Точно както до скъсване са изтлели връзките на Чеховите персонажи с живота в провинцията, от която копнеят да се махнат и да заминат за Москва. "Може би само ни се струва, че съществуваме, а всъщност ни няма", разсъждават те. В унисон с поробващото и разрушаващо ги отвътре безлично всекидневие е решеното в сиво сценографско оформление, дело на Олег Головки.

До самия край героите така и не проумяват защо единственото следствие от стремежа им към щастие е трагедията, която ги сполетява. И то не само защото не се чуват помежду си, внушението за което ефектно се подчертава от жестомимичния език.

Състоящ се от четири действия, спектакълът е сполучлива "кръстоска" между различни жанрове - черна комедия, психологическа драма, трилър.

С голям успех е игран вече на големи европейски сцени като тези във Виена, Париж, Тулуза, Сибиу, Атина.