Пълен хаос и тотална незаинтересованост цари относно контрола на изпълнението на одобрените и предплатени с пари на българските и европейските данъкоплатци проекти от културната програма на европредседателството. Министерството на културата не разполага с актуална информация колко проекта са приключили и какъв е ефектът от тях, служителите му не полагат усилия да следят процеса. Те чакат изпълнителите сами да ги информират какво са свършили. Това става ясно от отговори на изпълнителния директор на Национален фонд "Култура" Борислав Геронтиев на въпроси на вестник "Сега" , получени по реда на Закона за достъп до обществена информация.

"Към настоящия момент не е направена оценка на изпълнението на проектите и няма информация има ли такива, които не са изпълнили заложените си цели, тъй като крайният срок за отчитане на културните събития е 30 септември 2018 г.", се казва в отговорите. Във фонд "Култура" не са наясно и дали има проекти, които не са започнали и които най-вероятно няма да започнат до 30 юни, когато е крайният срок за реализация. Чиновниците във фонда, чийто председател на управителния съвет е министърът на културата Боил Банов, признават, че ще се информират за изпълнението на културната програма от документите, които бенефициентите на отпуснатите пари ще им изпратят. В същото време Борислав Геронтиев признава, че фондът вече е финансирал със 70 на сто от одобрените суми всички предпочетени проекти, каквото е условието на конкурсите. Останалите 30 на сто трябва да се преведат до три дни след приключването на мероприятията.

През декември м.г. фондът одобри за финансиране 55 идеи на обща стойност 1.65 милиона лева, които да се реализират през шестте месеца на председателството. Още с приключването на процедурата в културните среди се надигнаха гласове, че спечелилите проекти са предпочетени по неясни критерии от жури с председател Боян Биолчев, чийто пълен състав така и не бе обявен. Зададен бе въпросът защо например проект на оперната прима Райна Кабаиванска е отхвърлен за сметка на доста странното мероприятие "Столът като символ - влияние на европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България". Или пък не е одобрено предложение на номинирания за "Оскар" за анимация Теодор Ушев, за да се даде път и 24 000 лв. на "Баховото общество в България" за представяне на музиката на Хендел.

От 55-те одобрени предложения към 31 май са започнали и напълно или частично са завършили 20, съобщава още Геронтиев. Въпросните данни обаче също не са актуални, личи от сайта на фонда. Те са събирани в средата на април, когато вестник "Сега" публикува информация, че културната програма на европредседателството закъснява и че голяма част от фаворитите на фонд "Култура" още не са започнали да ги изпълняват. Тогава Геронтиев коментира, че закъснението се е получило, тъй като голяма част от предложенията са били замислени за реализация на открито и че времето до този момент не е позволявало. След това изпълнителният директор докладва в министерството на културата, че точната бройка на наченатите проекти е по-малко от половината от финансираните. След това друго преброяване очевидно не е правено.



ДЕБАТ

Един от най-шумните арт проекти, свързани с европредседателството, е Бронзовата къща. Тя обаче се финансира от общината, Австрия и спонсори, а не по линия на културната програма. Инсталацията започна да се строи едва миналата седмица, след като авторът й Пламен Деянофф изнерви Столичната община с непремерени изказвания във Виена. Пред австрийска публика художникът обясни, че у нас не разбираме от съвременно изкуство, а политиците го учат как да заобикаля процедурите. В края на миналата седмица Деянофф поднесе извинения, като каза, че не е искал да каже това и е станало недоразумение.