От тавана над главата ми падна една тема - и няма слизане!

Аз викам - темо, махай ми се от главата, бе! Тя се не поклаща - стои там като ряпата от приказката.

Тя седи там и иска анализ, интерпретация, смешка, неочакван извод и създаване на приятна интелектуална атмосфера.

Имам предвид, че Бойко Борисов е разпънал палатков лагер на главата ми и нямам време за едно любовно стихотворение, дето се вика. В последните няколко издания на "После" - тъкмо се ориентирам към някаква друга тема - идва Батко и разпъва новия палатков лагер.

Ако се чудите какви са тия палаткови лагери - става въпрос за това, че темата "деца с увреждания" заседна с особена дързост на главата на Бойко Борисов. Майките на децата протестират, твърдят, че системата ги убива и са опънали един "Град на истината" - палатков лагер пред МС. Това разстрои министър-председателя и миналата седмица той изгони социалния министър, после обаче го върна на поста с такива думи: "Връщам го Бисер Петков на работа, да се оправя с тая тема и да ми я маха от главата. Все повече и повече пари даваме, а в тая сфера - палатков лагер след палатков лагер!"

Той не е виновен, че генерира най-силните теми. Не е виновен, че въображението му е по-силно от паметта.

Имам едно диванче в офиса - хубава мебел. Там разполагам мислено пациентите, за които пиша. Сега например бих разположил там Светлана Дончева, която развява знамето на политическата некоректност и пердаши циганите по "Фейсбук", цензурата свирепства, Цукърбърг й трие статусите и тя е принудена да ходи по телевизорите да ги преразказва. Жената на Томислав Дончев е достойна за анализ и гъделичкане. Но ето че пак не мога да й обърна внимание, защото началникът на мъжа й Бойко Борисов падна от офиса на ГЕРБ право на моето диванче.

За тези, които не знаят - офисът на ГЕРБ и редакцията на СЕГА са в една сграда, може би си личи по това колко сме сплотени.

И така - падна Бойко Борисов от дупка в тавана, преди това е продънил няколко етажа и накрая тупна до мен в пожарникарски костюм - мокър и целият в сажди, мирише на пушек, сяра и дявол!

- Само вие ми липсвате, г-н Борисов! Мислех да пиша за Светлана Дончева.

- Има време за Светлана Дончева, има време и за Томислав Дончев - отвърна библейски той; - има време за палене, има време за гасене на пожари; има време за...

- Тъй-тъй - прекъснах го. - Аллах за всичко е отделил време, но ти защо пак ми се качваш на главата?

- Искам да разкажа малко спомени. Веднъж гасих пожар в Светия синод...

- Това го слушах по Дарик радио. Страшни врели-некипели разправяте.

- А стига ме прекъсва, бе! Гасихме пожар в Светия синод. Ходим с колегата по едни греди - пламъците ни облизват като прежадняла мома, чепове пукат, гредите се цепят, тръгнах да падам, но извадих носна кърпичка и си направих парашут!

- По Дарик другояче го разказвахте!

- Буквояд! Казвам ти, че си направих парашут от носна кърпичка. С него се приземих на един диван, върху мен се стовари колегата, ама нали съм ячък - хванах го и го изнесох на ръце от горящата сграда като булка. Останахме си приятели.

- И всичко това е истина?!

- До последната запетайка. Всички истории, във всички варианти, които разказвам, са светата истина!...

***

Доскоро разправях: давам мило и драго да доживея старите години на Бойко Борисов, когато ще разказва спомени от активна възраст, вече съвсем необременен от фактите. Той ще разполага с могъщия си образ и могъщото си въображение - и ще ни скрие шапките с необикновени истории за безумната си храброст и селска хитрост. А това време дойде преди да остареем. Очаквайте: "Как интегрирах Балканите"; "Как правих масаж на ушите с освобождаване - на Меркел и Тодор Живков", "Как вързах връзките на Путин за кънките на Ердоган"...