По-малко от 2% от решенията на ТЕЛК са оспорени от НОИ, а официално фалшивите инвалидни пенсии са около половин процент. Подобна е ситуацията и със социалните помощи - регистрираните злоупотреби са между 0.04 и 1.18 на сто. В същото време манипулативното политическо говорене и предизборни обещания прехвърлят вината за провала на социалната и осигурителната система върху хората с увреждания, безработните и бедните и създават у гражданите усещане, че данъците им отиват на вятъра. Това показва анализ на социалната система и правителствената политика, изготвен от икономическия съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова с подкрепата на Колектив за обществени интервенции и "Солидарна България". Изследването обаче не се занимава с въпроса дали ниският дял на регистрираните злоупотреби не се дължи на занижен контрол.

Въпреки говоренето за масово производство на фалшиви инвалиди официалните данни на НОИ сочат, че злоупотребите с инвалидни пенсии са едва половин процент. За периода 2010-2016 г. са издадени общо 1 027 421 решения на ТЕЛК, от тях комисиите на НОИ са оспорили 19 179 решения, или 1.86%. Едва при 0.52% от всички експертизи е установен завишен процент на уврежданията, а само при 0.26% това е наложило пенсията да бъде спряна (при другите намалената работоспособност остава над 50% и след намалението). За 24 души пък групата на уврежданията дори е увеличена над 90 на сто и те са получили право на чужда помощ, както и на по-високи пенсии.

Системата е изключително рестриктивна и несправедлива, но не заради масови злоупотреби, а заради изключително ниските социални помощи и ниските инвалидни пенсии, коментира Ваня Григорова. Проблемът с масова инвалидизация е не само пресилен, но по-скоро част от хората с увреждания не искат да преминат през експертизата на ТЕЛК заради ширещата се дискриминация при кандидатстване за работа, смята тя. Всъщност общият дял на гражданите с трайна инвалидизация у нас е 7.3% от населението, наполовина по-нисък от средния дял в света - 15%.

Делът на регистрираните злоупотреби със социалните помощи също е незначителен. В зависимост от вида на помощта и периода, за който се отнасят, злоупотребите са между 0.04 и 1.18 на сто. По данни на АСП например през 2017 г. санкционираните лица и семейства за недобросъвестно получаване на социални помощи са 393, което е 1.18% от броя на получилите гарантиран минимален доход. Сред тях 87, или 0.04%, не са използвали по предназначение целевата помощ за отопление. В същото време, въпреки че броят на хората в тежки материални лишения в страната не е намалял, размерът на помощите и условията за получаването им са крайно унизителни и рестриктивни, а разходите на Агенцията за социално подпомагане непрекъснато се свиват, посочват авторите на изследването. През 2017 г. парите за крайно бедните са по-малко с 5 на сто в сравнение с 2016 г., значително се е увеличило само подпомагането на децата, които са с над 90% увреждания, което беше по настояване на премиера преди един пореден протест на майки.

ГЛЕДНА ТОЧКА

Крайно ниските разходи за социално подпомагане пък водят до крайно отричане на социалната система. 41 на сто от анкетираните смятат, че тя е несправедлива, защото дава възможност за злоупотреби. 45.5 пък смятат, че е несправедлива, защото помощите са много ниски и недостатъчни за достоен начин на живот. Само за 13% тя е справедлива. Тези нагласи са от непредставителна онлайн анкета, проведена в рамките на изследването сред 244 души.