ДАНС е наясно кои известни българи имат бизнес с офшорни компании. Това става ясно от годишния доклад на финансовото разузнаване през 2017 г., цитиран от "Офнюз" и публикуван на сайта на службата.

"Продължават случаите на запитвания за ноторно известни лица (български граждани), които обикновено са клиенти или действителни собственици на дружества клиенти на задължени лица в съответната държава. В голяма част от получените в ДАНС международни запитвания, това са преводи от/към България към/от страни с висок праг за преодоляване на банковата тайна или офшорни юрисдикции", пише в документа.

Употребата на думата "ноторно" в случая е много странна. По правило този термин означава единствено "общоизвестен факт, който няма нужда от доказване". Затова не става ясно дали въпросните лица са известни за обществото, дали винаги чуждите служби питат за тях, или са просто обект на наблюдение от години за ДАНС.

Агенцията анализира и тенденциите в прането на пари. "Предпочитат се високоликвидни активи или такива, които могат да предоставят високо ниво на анонимност като виртуални и криптовалути, използване на търговия с високорискови финансови инструменти, както и такива, които позволяват прихващания или изкупувания на вземания", твърдят агентите.

Практиката на ДАНС показва, че добре изградените схеми за пране на пари имат за цел влагане на големи обеми от средства наведнъж, за да се симулира наличието на голям инвестиционен интерес, който да бъде използван за целите на изпирането. Обикновено по сметки на новорегистрирани дружества се превеждали големи суми с основания различни договори или фактури. Все по-често престъпленията, от които се генерирали парите за пране, били свързани с извършването на различен вид измами, включително и чрез използване на нови технологии.

В България все повече финансови институции извършват дейност на база на европейски паспорт. Такава паспортна система има за извършване на финансова дейност в ЕС. Подобни документи позволявали извършване на търговска дейност без лиценз или регистрация в България, стига тези институции да са получили регистрация или лиценз в друга страна от ЕС, се посочва в доклада.

"Този вид дейност затруднява набирането на информация за вида услуги, които се предлагат в държавата, в която се оперира с паспорт, вида клиенти, кои от тях са по-високо рискови по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма и др.", оплакват се от агенцията. Всичко това правело част от тези финансови институции по-уязвими за използването им за цели на изпирането на пари и финансирането на тероризма.



ИЗМАМИ

Интересът на чуждите служби към България се запазва, като през 2017 г. се увеличават запитванията за наредени с измама преводи от чуждестранни физически и юридически лица към сметки, разкрити в България. В някои от случаите ставало въпрос за пари, придобити от "пирамиди", телефонни измами и участие в организирани престъпни групи. Чуждите служби се интересували и от данъчни измами от типа "въртележка" и други данъчни престъпления, в които участват български дружества.