Тази седмица ЕС решава съдбата на разширяването си. Независимо дали Съюзът ще започне преговори за присъединяване с Албания и Македония, или ще отложи решението за по-късно, като закачи още условия, самата дилема вече е симптом за значителна промяна в доскоро смятаната за най-успешна общностна политика. Процесът оттук нататък ще бъде значително по-дълъг, отколкото някога е бил, ще се поставят нови и нови условия, ще се изискват много по-силни гаранции за изпълнените ангажименти. Повече от всякога този процес ще бъде двупосочен. Парадоксът е, че заслуга за тази радикална промяна имат онези държави, които винаги са били най-големи привърженички на разширяването. Това са новите членки на ЕС - Унгария, Полша, България, Румъния, Малта (общо взето в този ред). Те показаха, че начинът, по който Брюксел изнася демокрация към кандидатките, е грешен и резултатът е обратим. Унгария включи алармата, но уви, никой не се събуди от нея.

С идването си на власт през 2010 г. - точно за първото унгарско председателство на Съвета на ЕС впрочем - Виктор Орбан запретна ръкави и



започна да руши демокрация за пример



в Централна и Източна Европа. Първите му удари бяха върху съдебната система, медиите, централната банка. Сега на мушка са му неправителствените организации, малцинствата, бежанците и отново съдебната система. Въпреки че Унгария беше пионер в демонтирането на изгражданото с много усилия и въодушевление върховенство на закона по време на унгарското присъединяване, срещу страната не бяха взети сериозни мерки, освен няколко десетки от безобидните процедури за нарушение. Не помогнаха също десетките дебати, организирани от опозицията в Европейския парламент.

Полша беше първата от новите членки, срещу която беше изпробвана общоевропейската процедура за защита на върховенството на закона, която допуска като наказание за отклоняването от правия европейски път активирането на член 7 от Договора за ЕС. Този член предвижда суспендиране на правото на глас на страната в Съвета. На практика това означава временно изключване от Съюза. Процедурата се точи вече две години и няма изглед, че ще завърши скоро, а още по-малко - че ще завърши успешно. Тази седмица министрите на европейските въпроси на ЕС за първи път изслушаха официално полския премиер Матеуш Моравецки и обясненията му с какви цели се правят съдебните промени в Полша. Министрите му бяха подготвили много въпроси. Точно ден преди това комисията по правосъдие, граждански свободи и вътрешни работи одобри доклада на холандската евродепутатка Юдит Сархентини от опозиционната група на Зелените и Европейския свободен съюз, с който се отправя призив Съветът да започне процедура по член 7 и срещу Унгария. Докладът посочва подробно кои са причините, които застрашават върховенството на закона в Унгария. Това са функционирането на конституционната система, независимостта на съдебната система и други институции, корупцията и конфликтът на интереси, защитата на личните данни и неприкосновеността, академичната свобода, свободата на вероизповедание, свободата на асоцииране, правото на равно третиране, правото на принадлежност към малцинства, включително роми и евреи, основни права на мигрантите, търсещите убежище и бежанците, социални права. Всички тези теми са основни глави от мониторинговите доклади на Европейската комисия по напредъка на страните - кандидатки за членство. Тоест - това е гръбнакът на разширяването.

Докладът на г-жа Сархентини беше одобрен с 37 гласа "за" срещу 19 "против" от общо 54-ма гласували евродепутати. След гласуването тя заяви, че "времето, дадено на унгарското правителство, влоши ситуацията, затова парламентът се намесва". Докладът й трябва да бъде одобрен на пленарно заседание на Европейския парламент. Гласуването е планирано за септември. Одобрението му в ресорната комисия показа



все по-задълбочаващото се разделение



в управляващата политическа група - тази на Европейската народна партия. Сред гласувалите "за" са не малко членове на групата. Въпреки това шефът й Манфред Вебер (Германия, член на баварския Християнсоциален съюз, който в момента клати правителството в Берлин) заяви, че Комисията е тази, която трябва да проучи въпроса и да вземе решение, а не парламентът. Според него унгарските проблеми може да се решат с процедури за нарушение, а не чрез активирането на член 7. Това е същият този Вебер, който не пропуска възможност да критикува полското правителство за същите проблеми, които Орбан отдавна създаде в Унгария. Но за това вече ви писах.

Малта е друга от новите членки, които се присъединиха през 2004 г., разтревожила Брюксел след убийството на разследващата журналистка и блогърка Дафне Каруана Галиция. Едно от най-важните й разследвания е на паспортната програма на Малта, която позволява купуване на гражданство срещу значителни суми, които пълнят хазната и дори я извадиха от бюджетния дефицит. Мрежа от журналисти в момента довършва разследването й, според което програмата "Златна виза" е сама по себе си корупция. От убийството на Дафне през октомври 2017 г. до сега в ЕП се проведоха две изслушвания, чиято тема беше заплахата за върховенството на закона в Малта. Малката островна държава все още е твърде далече от "достиженията" на Полша и Унгария, но е



капката, която прелива търпението



на онези членки, за които правовата държава е върховно достижение на западната цивилизация и фундамент на Европейския съюз.

Паралелно с Унгария и Полша вода в мелницата на разочарованите от разширяването на ЕС наливаше двойката, която се присъедини през 2007 г. България и Румъния влязоха в Съюза с патерица - Механизма за сътрудничество и проверка, който беше създаден като гаранция, че двете страни ще довършат реформите в съдебната система и ще изградят върховенство на закона бързо след приемането им неподготвени. Единадесет години по-късно България стабилно се отдалечава от тази цел и в момента е по-далече от нея, отколкото беше в края на 2006 г., а Румъния в момента върти обратен, след като доскоро изглеждаше, че излиза от блатото на корупцията. Откакто е на власт, социалдемократичното правителство в Букурещ не се занимава с нищо друго освен с отслабване на антикорупционните съпротивителни сили на държавата. Много от новите членки на ЕС показват сериозни спадове по всички демократични и корупционни показатели през последните години, като в някои от тях спадовете са по-драматични, отколкото в други.

На целия този фон никак не е изненадващо, че няколко държави в ЕС



дърпат ръчната на разширяването,



воглаве с френския президент Еманюел Макрон. По време на дебата му в Европейския парламент през пролетта той категорично заяви, че няма да позволи ново разширяване, докато първо не се реформира самият ЕС, така че да може да работи по-ефективно с повече членове, и второ - самите кандидатки не покажат, че са осиновили с цялото си сърце европейската ценностна система. Изтощението от влаченето на краката на страните кандидатки в изграждането на върховенство на закона и решаването на най-трудните им проблеми е на път да замрази разширяването за неопределен период от време, и то в много лош момент - точно когато Македония постигна само за една година това, което други дори не започнаха в продължение на десетилетия. Именно Македония беше причината за завръщане на вниманието върху разширяването, след като падна жертва на Гърция, която блокира отварянето на преговори със Скопие заради името. Това беше грешка, която Македония плати скъпо, включително и с проливането на кръв миналата пролет. По ирония на съдбата именно страната, която най-тежко пострада от затварянето на европейската врата, постигна най-много, но отново е застрашена от затваряне на вратата. Преди заседанието на Съвета по общи въпроси холандският министър на външните работи Стеф Блок обясни съпротивата си така: "Всяка страна има свои постижения, но е много важно държавите да покажат списък с постижения в тези области (корупция и организирана престъпност)". И добави: "Току-що ме питаха за върховенството на закона в друга членка на ЕС (Полша), така че не може да е изненада [...] Надявам се, че един ден ще аплодираме напредъка в страните, които искат членство, но не можем да пренебрегнем факта, че този напредък е твърде пресен". С други думи, някои столици вече не вярват на празни обещания. Нагледали са се на това достатъчно през последното десетилетие и половина. Така че, ако някой каже, че Франция или Холандия са натиснали спирачката на разширяването, няма да е прав. Унгария, Полша, България, Румъния и други са тези, които затварят вратата на Съюза.