И - естествено - бродя бледен и намръщен.

Няма как да бъде другояче - тия летни бури ми разказаха играта в най-неразказвателния смисъл - преобърнаха ми лодчицата и сега се разхождам по пустия плаж на необитаем остров. Единственото хубаво в ситуацията е, че успях да спася при корабокрушението най-ценното за един корабокрушенец - недоизпитото шише. Поне на първо време има с какво да запълня времето.

Хубав плаж, приветлив, като се изключи изсъхналият скелет в онзи край. А до него - друго шише, само че празно. Макар и не съвсем - вътре имаше няколко листа. Чувал съм, че корабокрушенците, като им паднат батериите или пък им резнат изходящите под предлог, че не са си платили за месеца, прекаран на корабокрушенския остров, пишат писма, слагат ги в шишета и ги пускат в морето - да изплуват някъде и оттам да дойде спасението.

Този очевидно не беше го дочакал, но пък епистоларните му опити можеха да ми влязат в работа - на тоя пек мисълта никак не върви. Измъкнах листите и опитах да намеря смисъл в драскулките на злощастния колега по съдба:

"Това е вече четвъртото писмо, което пускам в океана. Първата бутилка за щастие попадна на пътя на български кораб, хора сме, отклониха го от курса и пратиха лодка на острова.

- Вижте какво - рече капитанът, - дойдохме не само да ви спасим, но и да ви предпазим от евентуалните тежки последствия на грубата ви грешка. Тук сте написали, че се намирате на необитаем остров сред океана. Така ли е?

- Точно така - потвърдих.

- Думата "остров" напоследък е политически и медийно натоварена със силно негативно значение и затова трябва да се избягва както в публичното пространство, така и в личното творчество. Ето ви нов лист и хартия, напишете молбата за спасяване по правилен начин. После хвърлете това шише във водата, ние ще чакаме ей там и ще го вземем под внимание.

И отпрашиха с лодката обратно в морето!

Написах втори вариант на писмото, запратих бутилката в прибоя. След час лодката пристигна отново.

- Не искам да ви огорчавам - рече капитанът, - но отново има какво да се желае. В този вариант се оплаквате, че се намирате на парче суша, заобиколено отвсякъде с вода. Изключително недопустим, мръснишки и грубиянски намек, че се намирате на остров - вече ви казах, че тази дума се обсъжда да отпадне дори от речниците. Давайте трети, политически коректен вариант, ама бързичко, че караме банани, а те се развалят бързо.

Мислих дълго как да заменя проклетата дума. Изписах още един лист. Тоя път дори не чакаха бутилката да доплува до кораба - пресрещнаха я в морето, отвориха я, прочетоха писмото ми.

- Вие се подигравате с нас - заяви капитанът. - На какво прилича това - да отклонявате цял презокеански кораб с банани, за да се оплаквате, че се намирате на място, известно с това, че на него има само орехи и маймуни, но няма никакви хора! Докога ще злоупотребявате с тази реплика, която никога не е казвана! Ей, ама прави ще се окажат тия, дето твърдят, че разполагаме с лош човешки материал! Трошете си сега главата с кокосови орехи, ние провокатори не вземаме на стоп!

Кокосовите орехи свършиха, тапата загубих някъде, шишето не мога да хвърля. Само един може да ми помогне, но той не е българин от 1993 година..."

Прочетохте ли и вие това?

Ако сте го прочели, братя, помагайте - пишете ми с какво да заменя тая тъпа дума, та да дойде някой да ме отведе от тоя плаж с политически некоректно ориентиран скелет! Бутилките изпращайте на адрес:

"Тихия океан, за Румен Белчев, на Онова място, до намиране."

Побързайте - използвах тапата от моето шише за това, с писмото, а знаете - едно шише, като му махнеш тапата - бързо изветрява!