Една дума шества из журналистическите и политическите интерпретации с много отрицателен заряд. Слушахме я и вчера по повод гласуването в Австрия и Италия, и последните месеци заради Тръмп, брекзит, Цачева, референдума, Путин, Каракачанов, Борисов, изобщо цял свят я повтаря, когато желае да уязви политическия си противник. Пък когато я лепнат някому, той бърза да си я избърше от ревера или челото, викайки на висок глас: "Ааа, сакън, не съм ...

Големите и силни държави са вредни за останалите страни, пък и за собствените си граждани. Нещо такова - хиперанархистично впрочем, често повтаря в късните си етико-философски разработки Лев Толстой. До голяма степен можем да му намерим потвърждаващи факти и доказателства. Работата е там, че малките държави изглеждат кротки и хрисими не за друго, а понеже са малки. Тяхната естествена политическа мечта е да станат големи и силни. После, ако ...

Кон, жена, чест, свобода се пазят с бой. Трябва винаги да си готов. Но да откраднеш овца не е нещо срамно, а нещо достойно за джигита - така ме убеждаваше един потомък на ситна кавказка народност преди години. "Вземаш" я, правиш чорба или шашлик, храниш и семейството, какво му е лошото? - разсъждаваше джигитът.

Това джигитът не беше взел от социализма, а от племенната си култура - беше черкезин по народност. Част от черкезите са били разселени ...

Голяма част от избирателите на ген. Румен Радев гласуваха за него, повлияни неприятно от пресилените антируски словесни жестикулации на досегашния президент г-н Плевнелиев. Защото за разлика от една Полша например нашата историческа връзка с Русия е с позитивни конотации по простичка, но основателна причина - хилядите солдати на империята, положили кости за възстановяване на българската държавност. Това е факт. Той не се поддава на лесни ...

Като съзерцател на политиката не мога да не отбележа биткаджийската реторика на участниците в нея, включително на сегашните избори. Юмруци, битка, двубой, пляскане - това слушах от щабове и кандидати. Нещо обаче ми направи още по-голямо впечатление в изборния ден.

Един от кандидат-президентите каза, че гласувал, за да не изберем някого, който да ни поздравява със 7 ноември. За младите да поясня, че 7 ноември се празнуваше преди близо 30 вече ...

Имаше ТТИП, сега СЕТА. Едни викаха - "долу, това вреди" (по-скоро от търпеливите), други викаха - "няма страшно, проверено е, носи полза" (по-скоро от управляващите). От опит знам, че Голямата власт винаги има големи пари, за да си наеме умни хора за всякакви чисти и мръсни цели. И с тяхна помощ да накара правителствата по света да подпишат каквото поиска. Така стана и сега.

Какво е СЕТА, на която се опълчи Валония, но после кандиса, знам ангро. ...

Получавал съм неприлични предложения около гари, в България и чужбина, веднъж това стана дори в Африка, където напориста проститутка опита почти насила да влезе в хотелската стая, която деляхме с поета Георги Константинов. Успях да я избутам под нелепия предлог, че сега сме уморени след път, да дойде утре вечер... Ама правете му сметка, ако утре не викнете мен, а някоя друга - наръча тя строго, преди да се омете. Не пропусна да си забоде визитката ...

Вчерашният ден беше "Международен ден за изкореняване на бедността". Това е от новите "Дни", у нас, тоест е от датите, индикирани за честване след рухването на тоталитарната система. Бе определен през 1992 година, тогава Генералната асамблея на ООН го обяви официално и призова държавите по света да насочат усилията си натам. Тоест да клъцкат с мотички жилавите корени на бедността и да ги сецкат с ножички, пилички и меморандуми, дорде не остане ...

Една формулировка на следовател веднъж ми направи силно впечатление. Става дума за случай, прочул се като голяма загадка и трагедия, и дал основа за безброй версии и книги, дори за няколко филма - три руски и един американски. През 1959 година девет младежи туристи загиват в Северен Урал, на планината Отортен. Откриват ги впоследствие, някои с тежки странни счупвания, други без - всички замръзнали. Намират и празната палатка, разрязана отвътре ...

По-подготвени от мен хора в политическите анализи вече отбелязаха известна нелепост в изборите ни за президент. Вдигаш цял народ да ходи при урните и да избира някого, който ще е Глава на държавата, но няма да управлява. Този пък някой не го избираме, защото е фигура, доказала себе си с харизма, размах и енергия, а е някой, излъчен и подпрян от голяма политическа сила. Може в последния момент, може като изненада за самия него.

На практика ...

Както преди петнайсетина години българските ученици научиха, че има - примерно - руска поп музика благодарение на маркетинговото лесбийство на ученическия дует "Тату", така сега масовият мрежосърфист научи, че има съвременна българска литература. Това стана благодарение на литературните кавги в мрежата.

Нашата съвременна литература е такова нещо, че - подобно много други неща, също е изтъкана от противоречия и дихотомии. 12 години ...

- Той ми обяснява с благи думи как ще победим на изборите, как е дошло време да изметем политическата паплач, как трябва да се сплотим и обединим... А аз си мисля: "Мамицата ти шугава, какво ми говориш ти на мене, дето съм с четиристотин лева пенсия, ти - дето си с три хиляди лева само заплата..."

Такива излияния ми направи онзи ден един мой познат, съвсем млад още пенсионер, който ме засече пред магазина и спряхме на раздумка. Човекът ми разказа ...

От българите не стават добри слуги, затова водя словаци - отвръщал цар Фердинанд на хората, които му задавали въпроса защо си е довел две-три дузини словашки слуги, когато пристигнал да царува в България. Веднъж вече упоменах, че взех този факт от книгата на словашкия писател Антон Хикиш (Spomen si na cara - "Да си спомним царя") - не е превеждана у нас.

Тази констатация очевидно е отчасти валидна до днес, защото чувам мои заможни познати



да ...

Преди време написах едно не много прилично стихотворение. То започваше така:



Край будката с напомпаните цици

пасат магаре, куче и човек.



"Обаче куче не пасе" - рече ми кротко дядо Вълко, начетен пенсионер от един югозападен български град, където ходих на литературни изяви. Иначе беше харесал стихотворението. Аз, въодушевен и малко пийнал след рецитала, заразправях на дядо Вълко за метафори и хиперболи, но той, макар усмихнат, ...

Срещам се през последните двайсетина година с ученици от горните класове и студенти по разни поводи. Понякога лекционни, понякога приятелски, и дърдорим за литература. Направи ми впечатление, че учениците са някак по-бодри, по-оптимистични, по-любопитни, дори, колкото и да е странно, по знаещи от батковците и каките си по вузовете.

Това ми се видя чудно в началото, сега взех и да се умислям. И се допитах до няколко умни хора защо е така. ...

Ще ви разкажа три случки, а защо - защото ме накараха да се замисля над онова, което замислило и Гоген*. Дано накарат и вас. Преживени са от мен лично. Първата е от битието ми на ученик в малките класове - да съм бил втори-трети клас. Един ден нямахме уроци, защото учителката се беше разболяла, или пък нещо друго - забравил съм вече. Покани ни на игра у тях, да го наречем така - съученикът ни Гошко. Гошко живееше съвсем близо до училището, та беше ...

Понякога ходя за риба край едно от най-затънтените села в България със запомнящото се име Старопатица. То влезе в новините през последните дни поради порциите нелегални емигранти, които се промушват през западната ни граница като рибни пасажи през съдрана на много места мрежа.

Обичам риболова, защото, докато чакаш да клъвне, имаш време за гледане. И за мислене. При това - време в изобилие. Веднъж, зяпайки отсрещния бряг на язовира, зърнах ...

Преди няколко години ми се случи да се разговоря с високопоставен дипломат от чужда държава, посланик в София. Човек със самочувствие, свикнал да се възхищава на собствената значимост, отразена в чуждите очи, няма как от време на време да не опита да отрони по някой сентенциозен бисер. Този не направи изключение. Както ме беше уловил дружелюбно, след тирада за приятелството и правото, което е на негова и на страната му страна, той се взря ...

С известно, що ли, облекчение политици и анализатори установиха, че младежът Али Давид Сонболи, който застреля невинни хора в мюнхенския мол и размири баварската столица и света, не е пратен от ИДИЛ, а бил просто "неуравновесен" млад човек. Страдал бил хем от депресия, хем бил и хиперактивен, а съучениците му араби и турци го бъзикали и му се подигравали.

Невъзможно е човек да иронизира нескриваното облекчение от такива констатации, предвид ...

Бих могъл с лекота да пусна две-три саркастични стрели към г-н министър-председателя Борисов за маниера му на говорене по повод последните политически събития. След атентата в Ница и изказванията на френския президент Оланд за усилване на ударите срещу базите на терористите в Сирия и Ирак Борисов си позволи критика към подобни закани, защото усилвали тероризма и защото при бомбардировките гинели и невинни хора. След опита за преврат ...