Боби Соло (Борислав Серафимов Солаков) дойде при мен с поздрави от прочутия адвокат Петър Корнажев. Поздравът трябваше да послужи като препоръка, макар с Корнажев по това време още да не се познавахме. Беше корифей в наказателните дела, пишеше в списания, издаваше книги, търсеше моралния и социалния разрез на престъпния живот. Четях го с удоволствие, а и той изглежда четеше моите "частни случаи", защото общи познати понякога ми резюмираха ...

Човек може да си помисли, че вашият автор е специализирал бостанджийство и затова така охотно излага познания и спомени за случки и сортовe, а понякога и за отделни любеници. Не е точно така, защото докато автентичният български бостан бе в разцвет, този автор бе още дете, а когато заякна за трудово участие и принос, мичуринката вече бе смляла и умъртвила богатството и традицията в този бранш. Улавям се, че съм писал твърде често по темата, ...

Няколко пъти се напрягах да разкажа това и неизбежно се отказвах. Действителните сюжети се съпротивляват на перото - много повече от измислените. Особено ако не са сюжети динамични, "екшън" и барутлия, а се отличават от грапавия фон на живота единствено със своята статистическа необичайност, с героичното и тихо несъгласие със съдбата. Присъствал съм на разговори за този писателски проблем - как неподатлива е действителността, когато трябва ...

Покойният професор Здравко Чолаков сочно и артистично се глумеше с езика на колегите си литературни критици, които без нужда и без мярка ръсеха чуждици, чието значение не винаги проумяваха. Съзнавайки, че тази болест е неизлечима, не му оставаше друго, освен да я легитимира, като я... подиграе. Забавно беше, а и млади бяхме, не се страхувахме да се смеем. Веднъж в редакцията влезе млад поет с кални обувки и Здравко любезно му посъчувства: "Ти ...

ЛЮБЕНИЦА

Било е отдавна, щом синът ми Георги трябва да беше пет-шестгодишен. Мотахме се по пазара край Римската стена и попаднахме на купчина дини - огромни, леко продълговати, обещаващи. Либийски, обясни, продавачът. Донесли семе от Либия и ги развъждат край Марица. Той казваше "любеница" и Георги озадачено се кокореше, думата му беше непозната. Домиля ми, имаше такива дини и в България, даже и всякакви други дини имаше преди, но кооперативното ...

Антон Кафезчиев, загадъчно и притеснително присъствие на софийския литературен харман, бе забележителен несретник и извънредно добра душа. В младостта си бе преживял трагедията на подземна катастрофа в някакъв рудник, а после, вече известен автор на проза, критика и публицистика, кошмарът се върна при него и срина съществото му. Бореше се с пропадането, пишеше и печаташе, дарбата му не се предаваше. Много са хората, които го обичаха, пазеха ...

Бях съвсем млад репортер и трябваше да осигуря някакви странички от двама-трима писатели за не помня вече каква годишнина или конгрес. Или пък по друг повод. Тогава се подразбираше, че писателите са тези, които следва да "откликват" на всевъзможните събития у нас и в чужбина. Обадих се на единия: така и така, ако може трийсет-четирийсет реда... Човекът любезно се засмя: на него трийсет-четирийсет реда му бил само преамбюлът! Произнесе ...

Изминала е повече от половин година, а дамата още ми е сърдита. Бил съм се отегчавал тогава, кипи тя. Забравил съм го, но сигурно говори истината. Тя си е скучна, ето и сега, няма-няма, пак ще се отегча.

Или ще се ядосам. Защото ме настъпва по болно място: силно мразя да съм виновен за неща, чиято причина не е у мен. Отдавна се нервирам, когато някой се мъчи да ми прехвърли отговорности, по право падащи върху самия него. Много чувства и отношения ...

Наслаждавам се на начина, по който животът съчетава събития, лица, цели епизоди, недокосващи се в действителността. Замахът му да ги свързва, понякога и от различни столетия, континенти и противоположни пластове на живота, не ни позволява да скучаем на тази земя. Поставя ги в непредполагани връзки, разкрива прилики и съвпадения, поднася ни отговори, които не сме и помисляли да търсим, или напротив - забърква вълнуващи тайнства. Въпросителните, ...

Странно, но дори обеднял и груб, днешният ни свят успява да се изнежи и трепери пред природата. Зимата и лятото прекарваме в нещо като военно положение. Жегата в края на юни паникьоса народонаселението и втрещи държавата. Хитрушите телевизионни синоптички почти сладострастно се надпреварваха в предупреждения и заплахи, лекари диктуваха забрани и наставления. Пътните експерти пророкуваха повсеместно разтапяне на асфалта, пожарни началства ...

В единайсет и нещо срещу отвора на залива Сейнт Томас застана вълна самотница и започна да се пени за публиката. От нивото на плажа се забелязваше слабо, но от терасата на кафенето видимостта към нея бе отлична. Малцината, които се установихме там, бяхме възнаградени от гледката. Морето беше гладко и святкаше като лакирано, нямаше дори нищожен ветрец и само една вълна, вдигната от незнайно какви енергии, се подемаше и спадаше пред погледа. ...

Някои дългове човек ги трупа цял живот, а се сеща да плаща накрая. Рядко остава време да се разчистят именно те. Като всички борчове и те обрастват с лихви, които годините понякога опрощават. Остава обаче ядката на дълга, която тежи върху съзнанието и съвестта. Започват и трагичните изненади - искаш да платиш, но няма на кого. Човекът се е оттеглил от този свят. Досещате се, че не става дума за дългове материални и финансови. Тях в повечето случаи ...

Войводата Михаил Попето не харесал името на новия си четник. Самият този мъж не бил обикновен - изпратили го да "стажува" кратък срок, преди сам да получи чета. Бил здрав, стегнат и разумен и освен това - фелдфебел от българската армия. Името Черньо Пеев не допаднало на Попето и той начаса го прекръстил. От името и презимето съчинил фамилията Чернопеев, а за собствено избрал Христо. (Христо Ботев бил любим герой и поет из българските чети в ...

Поетът В.И. ми се оплака от поета Ст.В. Когато му се обажда със или без причина (а му се обажда почти всеки ден), колегата В. неизменно го пита: "Написа ли си вече стихотворението за днес?". Това изнервя И., защото той отдавна не е писал стихове, музата му, изглежда, старее заедно с него и също като него забравя. А и може би с възрастта е станала по-предпазлива, подбира вдъхновенията и не ги сипе като на младини. Дразни и това, че В., по всичко личи, ...

С възрастния мъж, който ме извика по име в двора на Александровската болница, не бяхме се срещали. Каза, че ме е познал "по спомени". Не бързах в този ден и имах време да съм любезен. Седеше в количка до прясно боядисана пейка, по-късно призна, че се изкушил да подиша миризмата. Не изглеждаше човек с подобни нестандартни желания, приличаше само на болен и много стар човек. И не приличаше, а беше. Очаквах да чуя защо ме извика, но направо нямаше ...

Понякога през почивния ден в малкото ресторантче на последната спирка се отбива архитект П.П. За вас той ще бъде П.П., а за мен е Павката П., изгубен другар от детинство, сега вече свил криле и успокоил в София неспокойния полет на живота си. Изрядко успявам да го засека и още по-рядко той ми разказва за любимите си сгради, които е строил в Европа и в Изтока. Но това са разкази откъслечни и неохотни, според мен той запълва огромните паузи по време ...

Писателят Васил Цонев си беше ексцентричен, шокиращ в хрумванията си и в делата си, та странното му желание да улесни популярността на българските литератори нито ентусиазираше, нито дразнеше обществото на ранния социализъм. Това бе, може да се каже, една от най-невинните му идеи: да пише по вестниците за несправедливото подценяване на тогавашните автори. По будките, възмущаваше се той, могат да се купят картички с портретите на певци и ...

За най-глупав скандал на седмицата в бирария "Мариана"* обявихме гневния изблик на стария активист Манолов, плод, както се оказа, на банално недоразумение, породено от възрастови смущения на слуха и от някои несъвършенства на демокрацията. На масата течеше разговор за мезета и разядки и обикновено мрачният подполковник Стоилов разказваше за изчезналия вече сорт люта червена капия, любимо мезе на каруцарите и рибарите от неговия силно ...

Бяха ме прилъгали да журирам един конкурс за любовна поезия - ей така, за хубавите очи на собственичката. В онези години всичко беше накриво и наопаки, та и конкурсите си имаха собственици. Регистрираха ги на килограм, омайваха спонсори, раздаваха награди и димяха с розов пушек в очите на литературния свят. Не беше лош бизнес впрочем, само че не трая дълго. Живяха тези странни предприятия десетина сезона, после се разнесоха в небесната шир. ...

Приближаването на Първи май, емблематичната дата от миналото, не вълнува гражданството. Добавят се съботата и неделята, но за свикналия на периодични кратки ваканции българин три дни вероятно изглеждат малко. А вълненията около самия предмет на този празник, свободния и съзидателен човешки труд, отдавна са се разнесли в небесната шир. Трудът отдавна не е всепризната енергия на живота, в него никой не се кълне, а и малцина вярват. Отношението ...