ПАМЕТ
Има ли основание в думите на писателя фантаст Милан Асадуров, че великата руска поетеса по чудо оцелява в комунистическата епоха само защото издръжливият й род води началото си от прабългарските владетели?
ДЕЯН ЕНЕВ
Мы железные. Те, которые не железные, давно
погибли.
Ана Ахматова
-------------
През лятото на 1921 г. Ана Ахматова пътува в претъпкан третокласен вагон от Царское село за Петербург. Все пак успява да си намери място. Край прозореца като залпове летят огромни искри от парния локомотив. По едно време усеща далечния тътен на нов стих. Допушва й се страшно, разбира, че без да си запали цигара, стихът няма да пристигне. Намира омачкана папироса, но няма кибрит. Излиза на откритата площадка, където се тълпят млади червеноармейци. Те обаче също нямат кибрит. Тогава Ана Ахматова започва да лови с края на папиросата искрите от локомотива. И на третия път успява. Червеноармейците възторжено изревават: "Тази няма да пропадне."