Туш!!! ...

Седя в кабинета на психиатъра и споделям:
- Какво време беше само! Имаше работа, уважение и почит. Имаше богати хора около нас. И все изпадаше някаква работа. А сега? Ни-що! Направо да си прережеш вените, ако ти остане време!
Психиатърът записва нещо.
- Важна работа ли беше?
- Не. Но беше работа. Пускаха ни богатите, примерно, в техните домове и вили, гледахме децата им, имаше доверие. Даваха ни пари, храна, дрехи.
- Дрехите нови ли бяха или ...

- Г-н Кадиев, благодарим ви, че се отзовахте на нашата покана за това интервю.
- Няма защо, както знаете аз не се крия нито от микрофони, нито от камери, нито от неудобни въпроси. Смятам, че това не е достойно държание за един български политики, още повече за такъв с претенции, че може да заема висши ръководни длъжности в партията и държавата, а аз се смятам за такъв политик. Модерен, млад, ляв.
- Казахте: „модерен, млад, ляв”, умишлено ли изпуснахте, ...

Борисов и Меркел прокарват пътя на газа, пише „24 часа“, което някак изпълни прелитащия с гордост. Нещо епично, нещо елинпелиновско, дори вердиевско има в тази картина. Представихме си газа как се лута неориентиран и без път, зцасяда ту тук, ту там, а двамата лидери, нашият отпред, Меркел отзад, отпушват, пробиват, прокарват – и всичко тече. По мед и масло. „Меркел посреща Борисов“ с военнни почести, пише и „Преса“, за да засили нашия възторг. ...