Дойде време, когато храмът на Темида се превърна в цех за производство на съдове. Вътре потракваха тенджери и легени, калайджии вдигаха много шум за своята обществена потреба. Легените, дар от храма за обществото, бяха легендарни съдопроизводни напъни за доказване на ползите роду.
Млада съдийка в тога седеше в огромен леген, светещ като ореол от отразената от нея светлина на горда от въздържанието си девица. Подаваше се от него, сякаш ...
|
|