Паниковски: Ами че аз бях богат човек. Имах семейство и на масата никелиран самовар. А кое ме хранеше? Сините очила и бастунът.
Той извади от джоба си картонен калъф, облепен с черна хартия с помътнели сребърни звездички, и показа едни сини очила.
- Ето с тези очила - каза той с въздишка - аз се прехранвах дълги години. Излизах с очилата и бастунчето на Крешчатик и молех някой по-издокаран господин да помогне на нещастния слепец да пресече ...
|
|