Сутрин. Автомобили пъплят през задръстванията като уморени камили, гълъби прехвърчат делово, слънчев лъч се плъзва по добре поцинкованата повърхност на новичък контейнер за смет и отива да потърси по-подходящо място за плъзгане. Никой не му обръща внимание, дори и двамата благородно побелели мъже, които ровят из контейнера.
- Необичайно мълчалив сте в тази свежа утрин, професоре! - казва единият.
- Личи ли? - вторият прокарва пръсти ...
|
|