Вратата отвори четиригодишно момче. Цвъкна плюнка през двата си огромни заешки зъба право върху обувките на Марлов и го загледа страшно.
С намръщената си физиономия приличаше на кръстоска между рис и гърмяща змия.
- Аз съм Пепи - изтърси то накрая. - Ако ще влизаш, влизай. Мама е ей там.
И се отдалечи към хола с походката на мравояд-сумист. Марлов послушно го последва.
Майката говореше по безжичния телефон. Тя кимна на Марлов ...
|
|